Решение № 108 от 29.07.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

29.07.2022 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

29.06.2022 година

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура

- Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

60 по описа за

2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция

„Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт Н. Г., против Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №135 от 29.11.2021 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив.

Касаторът най-напред е възпроизвел в жалбата възприетото от фактическа страна в мотивите към обжалваното решение, както и възприетото в постановлението на РП – Кърджали, за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу З.Х.К. Твърди се, че в хода на делото от събраните свидетелски показания било видно, че З.К. е видян да излиза от коритото на реката с камион, натоварен с баластра, но съдът не обсъдил този факт и не коментирал ,по каква причина камионът е бил в коритото и дали е основателно движението на камиони в реката без издадено разрешително, още повече натоварени с баластра, а така също, съдът не коментирал и доказания от свидетелите факт за наличието на баластра в камиона и нейният произход. В жалбата са въпроизведени и изводите на районния съд при коментиратнте доказателства, като касаторът счита, че тези изводи на съда са напълно неправилни и респективно, не следва да са основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че Pайонен съд - Момчилград не е взел под внимание и не е обсъдил в първоинстанционното производство/вероатно се има предвид решение/ представените писмени доказателства, а именно приложените документи от проведеното досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кирково, като сочи, че в кориците на същото са налични протоколи от разпити на свидетели, от съдържанието на които по безспорен начин се установява както извършеното нарушение, така и неговия извършител. В жалбата е възпроизведено част от съдържанието на протоколите от проведените разпити на свидетели по това досъдебно производство, а по-нататък са изложени доводи относно кредитираните от съда кантарни бележки за закупен филц и пясък и направения въз основа на това извод, като се твърди, че този извод на съда е напълно неоснователен и без никаква обосновка. Сочи, че нито от показанията на свидетелите в съдебните заседания, нито в представените по делото писмени доказателства, е установено да се касае за изземване на пясък и филц, поради което будел недоумение изводът на първоинстанционният съд относно връзката на кантарните бележки с процесния случай. По-нататък в жалбата се съдържат доводи и съображения във връзка с извода на районния съд, на използдвания в постановлението на РП – Кърджали за прекратяване на ДП, израз „евентуално извършване” на нарушение по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ. Изложени са доводи и аргументи в тази насока, като касаторът твърди, че след запознаване с цялата преписка, предоставена от РП - Кърджали и след запознаване с предоставените доказателства по проведеното досъдебно производство от Районно управление – Кирково, по безспорен начин е установено, че З.К. е извършвал изземване на наносни отложения с механизация от коритото на река ***, без да притежава разрашително, съгласно изискванията на

Закона за водите. Касаторът счита, че фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на проверката, по безспорен начин установяват нарушение на разпоредбата на чл.46, ал.1, т .4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите, за които, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т. 23 от Закона за водите, е предвидена и съответната санкция. Сочи, че с оглед ефективното упражняване на контрол относно ползването на воден обект, за извършеното нарушение следва да се наложи съответната санкция, в случая глоба и че именно глобата е средството за постигане на целите - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно ипредупредително върху останалите граждани, както и че в процесния случай е определен минималния размер на наложената глоба, съответстващ на извършеното от жалбоподателя и постигането на целта да се превъзпита нарушителя, за да не се стига да повторно нарушение. Касаторът сочи на следващо място, че съдържанието на наказателното постановление се преценява, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване и че размерът на административното наказание правилно е бил определен и способства за постигане целите на генералната превенция и ще въздейства възпиращо върху нарушителя занапред. Твърди се също, че издаденото наказателно постановление също така отговаря на законовите разпоредби в чл.57 от ЗАНН, регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа, како и се твърди, че извършеното нарушение е доказано и е установено безспорно. Поради това счита, че са необосновани и абсолютно неправилни констатациите на съда, с които е прието, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин извършване на твърдяното нарушение, което било основание за отмяна на наказателното постановление, като в тази връзка се сочи, че доказателствата, представени по воденото досъдебно производство и издаденото въз основа на него наказателното постановление са описани точно, ясно и разбираемо и същите безспорно установяват виновно извършеното нарушение и неговия нарушител. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, като неправилно и да постанови друго такова, с което да потвърди наказателното постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, като законосъобразно.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът

- директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, по електронната поща на съда, е постъпило писмено становище от процесуалния представител на касатора - старши юрисконсулт Н. Г., в което заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и развива доводи и съображения, идентични с тези, изложени в самата жалба. В становището моли съда да отмени Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД

№278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като неправилно и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив.

Ответникът по касация

– З.Х.К. от ***, редовно призован за съдебното заседание чрез адв.И.П.Б. от АК-***, не се явява, представлява се от редовно упъномощения си процесуален представител - адв.И.Б. от АК-***, която оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на Районен съд

– Момчилград намира за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства и е постановил единствено правилния съдебен акт в този смисъл, както и че в производството пред първата инстанция, а и в настоящото, административнонаказващият орган не е проявил никаква процесуална активност за установяване факта на изземване на инертния материал, а това било видно от съставомерните признаци на нарушението по чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите.

Счита също, че в жалбата срещу първоинстанционното решение се предлага на касационната инстанция да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, за това, защото ответникът К. е оказал негативно въздействие върху участък от река „***”, върху естественото състояние на коритото на реката, върху обществените интереси и върху обществените отношения, като ги увреждал и застрашавал и такива били твърденията в жалбата, като не добавили само, че е оказал въздействие върху световния мир и се предлага да се отмени това решение с едни несъстоятелни и много общи доводи. Твърди, че процесуалната инициатива не била иззета от административнонаказващия орган и че той е разчитал, единствено и само, на проведеното досъдебно производство/ДП/, като сочи, че прекратявайки ДП, наблюдаващият прокурор го изпратил по компетентност на тяхната институция, с указания за евентуално административно наказание, което в никакъв случай не говорело за доказаност, нито на каквото и да е престъпление, а така също и на нарушение по специалния закон. Излага и довод, че според административно-наказващия орган, доказателство за извършеното нарушение от К. било движението на неговия собствен камион в реката, но обаче, движение на камиони по река и пътища не било нарушение, както било и в настоящия случай. Твърди не на последно място също, че административнонаказващият орган, не е доказал по категоричен начин произхода на баластрата и по-важно - не бил доказан начинът на нейното придобиване, т.е. начинът на изземване на тази баластра.

По тези съображения моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като бъдат присъдени на ответника и разноски за втората инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и че правилно Районен съд – Момчилград в обжалваното решение е приел, че липсват категорични доказателства, ответникът по касационната жалба да е извършил процесното нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на постановения съдебен акт, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Момчилград.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №135 от 29.11.2021 год., издадено от директора на Басейнова дирекция

„Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, с което, на З. А. К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „глоба”, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите.

Със същото решение, Районен съд – Момчилград е осъдил Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – град Пловдив да заплати на З. А. К. от ***, сумата в размер на 1700/хиляда и седемстотин/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За да постанови този краен резултат, в мотивите към решението си от фактическа Момчилградският районен съд е посочил, че видно от обжалваното наказателно постановление, същото е издадено след като е била разгледана преписката по влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.11.2021 год. на П. Ч. - заместник-районен прокурор при Районна прокуратура - Кърджали по пр.преписка №**/*** на РП - Кърджали и по Досъдебно производство №**/*** год. на РУ - Кирково, за извършено престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от НК, съобразявайки придружаващия го доказателствен материал за наличието на административно нарушение по Закона за водите, с нарушител: З.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, било установено следното: Досъдебното производство №**/*** год. по описа на РУ - Кирково е било започнало за това, че на 29.08.2021 год., в землището на ***, бил извършен добив на подземни богатства, инертни материали - наносни отложения, чрез използване на специален автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с рег.№***, собственост на З.Х.К. от *** и колесен багер „Катер Пиляр” без регистрационен номер, без предоставена концесия - престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. От наличния доказателствен материал по съдебното производство било изяснено, че З.Х.К. от *** притежава товарен автомобил марка „Мерцедес 2626 АК”, с рег.№***, с рама № *** и двигател № *** и в края на месец август 2021 год. бил помолен от жителите на ***, да достави баластра в района на ***. Посочено било, че текстът на чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, изисквал добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато дейността на предоставената концесия е спряна по реда на чл.68 от Закона за подземните богатства. В случая било установено, че не е налице добив на подземни богатства, а изземване и извозване на наносни отложения, което били правно регламентирани в Закона за водите. Разследването завършило с прекратяване на Досъдебно производство/ДП/ №**/*** год. по описа на РУ - Кирково и прокурорска преписка №**/*** год. по описа на Районна прокуратура - Кърджали.

Разпечатката съдържа 46 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/752e04e1-2552-4ca7-a028-a93be8009c1f