Решение № 369 от 16.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело №

20264100100140 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 365 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 27.05.2025г. е сключил с ответника договор за спогодба с нотариална заверка на подписите и съдържанието, по силата на която последният е признал, че му дължи сумата от 54 000 евро, формирана от негово задължение по договор за заем между тях в размер на 50 000 евро и от разходи за адвокатски услуги по повод на уреждане на отношенията им в размер на 4000 евро.

Ищецът допълва, че съгласно подписаната спогодба сумата от 54 000 евро е следвало да бъде изплатена на части с първа вноска в размер на 6000 евро и падеж 30.06.2025г., както и още 32 месечни вноски в размер на 1500 евро всяка. Ищецът уточнява, че по съгласие на страните при изпадане в забава на ответника респ. при частично неиздължаване на падежирала вноска, цялото разсрочено задължение става автоматично и незабавно предсрочно изискуемо. Ищецът изтъква, че ответникът е направил частично плащане по първата вноска в размер на 4800 евро, поради което от 01.07.2025г. е в просрочие и цялото му оставащо задължение в размер на 49 200 евро е станало автоматично предсрочно изискуемо, а в условията на евентуалност отправя изявление за предсрочна изискуемост с исковата молба. Ищецът твърди, че с изпадането на длъжника в забава в негова полза е възникнало вземане за обезщетение 1 за забава в размер на 1497, 33 евро за периода от 01.07.2025г. до 03.10.2025г. Ищецът посочва, че за горепосочените вземания за главница и лихва се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение срещу ответника, срещу която последният е възразил в срок, поради което за него е налице интерес да установи по исков ред същите. По тези съображения е отправено искане до съда да приеме за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 49 200 евро – главница по договор за спогодба с нотариална заверка на подписи и съдържание от 27.05.2025г., както и обезщетение за забава в размер на 1497, 33 евро за периода от 01.07.2025г. до 03.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2025г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява между него и ищецът да е бил сключен посочения в процесната спогодба договор за заем от 31.07.2022г. и отрича да е получавал по банков път или в брой сумата от 50 000 евро. В тази връзка релевира възражение за нищожност на договор за спогодба от 27.05.2025г., поради липса на основание. Възразява, че на датата на сключване на договора за заем – 31.07.2022г. нито той, нито ищецът са били в страната, тъй като са се намирали в Н.. В тази връзка изтъква, че между страните не са съществували заемни правоотношения, а други спорни и неуредени финансови взаимоотношения, възникнали в Н. по повод изпълняваната от него работа в полза на ищеца. Ответникът добавя, че на 26.05.2025г. ищецът го е причакал пред дома му в България и в присъствието на дъщеря му е вдигнал скандал за неуредените отношения между тях от Н.. Уточнява, че със заплаха и въпреки волята му ищецът го качил на един автомобил, за да го заведе при адвокат, за да подпише някакъв документ за уреждане отношенията им, който се различава от представената с исковата молба спогодба по датата на сключване и размер на заема от 31.07.2022г. С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявените искове с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно представената с исковата молба спогодба от 27.05.2025г., с нотариална заверка на подписи и съдържание от същата дата с рег. № ........, на нотариус Д. Р., ответникът е признал, че има задължение към ищеца в общ размер на 54 000 евро, като сумата от 50 000 евро, произтича от заем на парични средства в същия размер, дадени на 31.07.2022г. в гр. В.Т., а сумата от 4000 евро са направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по повод уреждане на отношенията му с ответника.

Последният се е задължил да погаси задължението си на вноски, като падежа на първата вноска е бил на 30.06.2025г. и същата е в размер на 6000 евро, а останалите 32 2 вноски, всяка с размер от 1500 евро, са имали падеж последното число от съответния месец, като падежите на последните две вноски са 01.01.2028г. и 01.02.2028г. Страните са се договорили плащането на вноските да се извършва по банков път по посочена от ищеца банкова сметка, както и че при изпадане в забава на длъжника или при невнасяне изцяло на някоя от погасителните вноски на падежа й по погасителния план, цялото разсрочено задължение да стане автоматично и незабавно предсрочно изискуемо и без да е необходимо да се изпраща допълнително уведомление до ответника, като последният дължи и лихва за забава от падежа на просрочното задължение до окончателното изплащане на остатъка от главницата.

Ищецът признава, че на първата падежна дата – 30.06.2025г. ответникът е заплатил сумата от 4800 евро, а от ел. папка на ч.гр.д. № 2903/2025г. на ВТРС се установява, че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата от 49 200 евро – предсрочно изискуем остатък на дължимата главница по извънсъдебната спогодба от 27.05.2025г. и за сумата от 1497, 33 евро – обезщетение за забава от датата на предсрочната изискуемост – 01.07.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2025г. Длъжникът е оспорил дължимостта на тези вземания с подаване на възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

От представеното удостоверение от ЧСИ Д. Бойчев с изх. № 04218/09.04.2026г. е видно, че въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист ищецът е образувал срещу ответника изп. дело, по което е събрана сума в общ размер на 11 694 лв.

Останалите представени по делото писмени доказателства не са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, поради което не се обсъждат от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 365 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, като наред с общите предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, са налице и специалните такива – депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и предявяване на специалния установителен иск в указания на ищеца едномесечен срок, чийто предмет са вземанията, за които има издадена заповед за изпълнение.

В случая ищецът извежда материалната си легитимация на носител на процесния вземания на основание подписана с ответника спогодба от 27.05.2025г., с нотариална заверка на подписи и съдържание и в тази връзка негова е тежестта на докаже, че страните по делото са валидно обвързани с постигнатото между тях извънсъдебно съглашение и че уговорките между тях пораждат задължения за 3 ответника в претендирания размер.

След запознаване със съдържанието на процесната спогодба съдът намира, че същата има характеристиките на договор по чл. 365 ал. 1 ЗЗД. Съгласно дефиницията му дадена в посочената разпоредба, спогодбата е двустранен договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, чрез взаимни отстъпки. Спогодбата е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, който е отделен източник на права и задължения, различен от юридическия факт и неговите последици, заради които страните са се спогодили извънсъдебно. Когато ищецът основава претенциите си, въведени като предмет на спора, на постигнатата между страните спогодба, тяхната основателност зависи единствено и само от изпълнението на задълженията по нея, но не й от съдържанието на престациите по съществуващия спор, който се прекратява със споразумението по чл. 365 ал. 1 ЗЗД респ. възможния спор, който се избягва с постигането му /решение № 229/18.12.2023г. по гр.д. № 4038/2022г. на III г.о. на ВКС/. Спогодбата се полза с декларативно и регулиращо действие т.е. страните се задължават да считат правното положение за такова, каквото е уредено в нея и да спазват занапред поведение, което да отговаря на това правно положение. За да се защити срещу този ефект на спогодбата, ответникът може да оспори нейната валидност, тъй като в качеството си на самостоятелен договор, същата може да страда от всички пороци на волята, засягащи действителността на една договорна връзка /арг. чл. 26 и сл. ЗЗД/.

В случая ответникът е оспорил валидността на процесната спогобда с възражения, че между него и ищецът на 31.07.2022г. в гр. В.Т. не е бил сключван договор за заем и че не е получил в изпълнение на него сумата от 50 000 евро. Тези негови твърдения, както и самият той е посочил в отговора на исковата молба, обхващат уредения в чл. 26 ал. 2 пред. 4 ЗЗД недостатък на сделката – липса на основание. Каузата /основанието/ на договора е типичната цел, която страните искат да постигнат със сключването на договора. При спогодбата по чл. 365 ал. 1 ЗЗД – целта е прекратяване или предотвратяване на спор. Следователно, за да не страда от порока по чл. 26 ал. 2 пред. 4 ЗЗД спогодбата следва да е насочена към преуреждане на отношенията между страните по съществуващ или възможен спор. Липсвали подобен спор, спогодбата би била нищожна поради липсата на основание. С разпоредбата на чл. 26 ал. 2 изр. 2 ЗЗД е въведена оборима презумпция по отношение на основанието на каузалните сделки, като същото се предполага до доказване на противното.

Съобразно действието на тази презумпция страната, която се позова на липсата на основание, носи тежестта да я докаже. Затова в тежест на ответника по делото е да проведе обратно доказване, за да обори презумирания факт за наличието на кауза на процесната извънсъдебна спогодба. Това доказване следва да е пълно и главно и да установи с нужната сигурност, че е липсвало основание за подписването на спогодбата между страните от 27.05.2025г. В тази връзка не ищецът следва да доказва наличието 4 на заемно правоотношение по конкретен договор за заем с ответника, чийто последици се преуреждат с извънсъдебната спогодба, а последният следва да отрече съществуването на подобна договорна обвързаност между тях. С ангажираните от него по делото доказателства обаче, същият не можа да установи отсъствието на основание за спогодяване между страните по делото. Представеният от него вариант на спогодба от 26.05.2025г. подписан между същите лица, в който договора за заем от 31.07.2022г. е с различен размер – 51 000 евро, а не 50 000 евро, както е описан в процесната спогодба от 27.05.2025г., не само не е в подкрепа на оплакванията му за липсата на такова заемно правоотношение, а напротив той опровергава същите. При извънсъдебното споразумение, страните по него чрез взаимни отстъпки изменят или погасяват спорните между тях правоотношения. В тази връзка разликата в размер на отпуснатия заем в двата варианта на спогодбата /първоначален и окончателен/, сочи че в хода на преговорните отношения, ищецът е отстъпил относно размера на дължимата сума, за да се постигне споразумение за нейното разсрочено погасяване в договорения в процесната спогодба начин и размер. Дали към посочената в процесната спогодба дата на договора за заем – 31.07.2022г. ответникът е бил извън страната, което обстоятелство не се установи по делото /справка от ОДМВР В.Т./, не е само по себе си достатъчно и необходимо обстоятелство, което с нужната сигурност да отрече съществуването на заемно правоотношение между страните по делото.