Решение № 6203 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6203 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504203 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49644/16.02.2026 г. на „Гео Пет – М“ АД, ЕИК 130552297 срещу Решение № 1315/22.01.2026 г., постановено по гр. дело № 21140/2025 г. по описа на СРС, 182 състав, в частта, с която по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е признато за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 878,61 лева (449,23 евро), представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. ********, с аб. № ********, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 1427/2025 г. по описа на СРС, 182 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.01.2025 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил значителна част от възраженията му относно неоснователността на исковата претенция и липсата на доказателства в нейна подкрепа, възприемайки за годни представени от ищеца частни свидетелстващи документи, от които не може да се направи извод за доставяне на предоставена топлинна енергия в периода от 1

01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Оспорва да е доказан размерът и основанието на исковата сума, както и обогатяването именно на ответното дружество за сметка на ищеца, ползвайки топлинна енергия в имота. Оспорва да е налице сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия. Счита, че не следва да се прилагат показанията от протокола за главен отчет на изравнителни сметки, както и изчисленията на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия по формула съгласно Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г.), която се счита за неприложима към процесния период. В тази връзка счита, че не следва да се кредитира съдебно-техническата експертиза, тъй като е изготвена въз основа на неприложима нормативна база, както и при ограничаване на възможността за поставяне на въпроси към нея, каквото искане изрично е направено с отговора на исковата молба. Оспорва да са издавани фактури. Допълва, че първоинстанционният съд се е позовал на документи, съставени преди повече от 10 години – договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.03.2003 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016 г., поради което счита, че същите не установяват собственост върху имота в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Оспорва да са издавани фактури на негово име, както и изводите, касаещи заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност, считайки, че се касае за периодични вземания, поради което приложима е 3-годишната давност, а не 5-годишната такава. Допълва, че размерът на исковата сума е останал недоказан. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба, считайки я за недоказана, поради което моли решението да се потвърди в обжалваната част.

Претендира разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемата страна – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по 2 отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с пределите на очертаната с исковата молба съдебна защита. Не е допуснато нарушение на императивна материална норма, за приложението на която въззивният съд следи служебно. Същото е и правилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на суми, с чиято стойност ответникът са е обогатил за сметка на ищеца, равняваща се на доставената без договор топлинна енергия за стопански нужди и цената на извършената услуга за дялово разпределение до процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ********, ап. 12, с аб.

№ ********, както и законна лихва за забава върху всяка от главниците.

Най-напред досежно оплакването във въззивната жалба, касаещо собствеността на процесния имота, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия, следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил качеството си на негов собственик, още повече, че в подкрепа на посоченото обстоятелство са и представените в заверен препис писмени доказателства, от които се установява, че с договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003 г. Столична община учредява в полза на „Гео Пет – М“ АД право на строеж върху общински недвижим имот – парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с административен адрес: ул. „Буная“ № 8, като видно е от съставеното разрешение за ползване на ДНСК № СТ-12-056/14.12.2006 г. на строеж: жилищна сграда в УПИ I, кв. 164, м. „Подуяне – център“, гр. София, р-н „Оборище“, ул.

„Буная“ № 8, че същото е било надлежно упражнено, а наред с това е въведена в експлоатация и абонатната станция на сградата на основание разрешение за ползване на РДНСК № ДК-07-156/08.04.2008 г. Според съставения договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003 г. процесният апартамент № 12 не е сред изброените такива, предвидени за обезщетяване на Столична община, от което следва, че след завършване на строежа на основание чл. 63 ЗС именно ответникът „Гео Пет - М“ АД е станал собственик на сградата и изградените в нея самостоятелни обекти, с изключение на изрично посочените, послужили за обезщетяване на учредилия суперфицията. Нещо повече, по делото е съставен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016 г., от който се установява, че дружеството е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „Буная“ № 8, като същият е послужил за обезпечаване на отпуснат банков кредит в полза на „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, а съгласно разпоредбата на чл. 586 ГПК при съставяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека нотариусът е длъжен да проверки дали учредяващите ипотеката са собственици и доколкото в рамките на настоящото производство съставеният нотариален акт не е бил своевременно оспорен от ответника, същият се ползва с обвързваща 3 съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, по отношение на обстоятелството, че посоченото в него лице е собственик на послужилия за обезпечение имот. Следва да се отбележи още, че по делото са представени списък на етажните собственици в процесната сграда – етажна собственост – Приложение № 1 и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: гр. София, ул. „Буная“ № 8, в които представител на „Гео Пет - М“ АД, чиято представителна власт не е оспорена, се е подписал в графата за апартамент № 12, с което ответното дружество също е потвърдило фактическата и/или правната си връзка с него. Действително така обсъдените писмени доказателства свидетелстват за придобиване от страна на ответника на имота значителен период от време преди исковия период, но по делото няма данни след завършване на строежа на сградата, в която се намира той и въвеждането на същата в експлоатация, да са настъпили юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът намира, че това е било така включително и в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Нещо повече, съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от КРБ правото на собственост е конституционно гарантирано и защитено и същото е абсолютно и безсрочно.

Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, установявайки по делото, че собственик на процесния имот в рамките на исковия период е бил именно ответникът „Гео Пет - М“ АД, като при липсата на ангажирани доказателства за противното, следва и правният изводът, че същият е бил ползван именно от него. По делото липсват данни и твърдения за предоставяне ползването му на трето за спора лице по силата на правна сделка, поради което следва да се приеме, че това право се упражнява от собственика, доколкото е включено в притежаваните от него вещни права.

В случая заявената с исковата молба претенция касае стойността на топлинната енергия, потребена в периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., претендирана от ищеца при твърдения за липсата на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди между него и ответника, като по делото действително не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на такъв. Имайки предвид, че липсва оспорване относно ползването на процесния имот за нежилищни нужди, в този случай приложение намира разпоредбата на §1, т. 33в от ДР на ЗЕ, според която „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. В чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, като спазването на писмената форма е условие за действителност за възникване на правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и 4 ответното дружество.

Ето защо, при липсата на доказателства и на твърдения от страните за сключването на такъв, в съответствие с материалния закон от страна на първоинстанционния съд се приема, че между страните не е налице валидно правоотношение по силата на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, от което следва, че ищецът не може да претендира исковите суми на договорно основание, а единствено на извъндоговорно такова по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е в настоящия случай. В този смисъл не следва да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба относно необходимостта от сключване на писмен договор между страните, за да е дължима цената на доставената топлинна енергия.