Решение № 246 от 18.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. П. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К. срещу Наказателно постановление № 23-5697-000779/07.08.2023 г., издадено от Д.Г.Д. – ***, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137е от ЗДвП;

2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП;

3) на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и

4) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва компетентността на административнонаказващия орган (АНО). Изразява несъгласие и с приетата за установена фактическа обстановка, като твърди, че не е давал повод за извършване на проверката. Взема становище да са допуснати съществени процесуални нарушения поради непълнота на 1 описанието на вмененото му във вина деяние по чл. 103 от ЗДвП. Твърди още посочената разпоредба да определя две задължения за водача в условията на алтернативност, но в случая да не става ясно кое от тях не е изпълнил, което да ограничава правото му на защита. Счита, че законът е приложен неправилно и като случаят не е квалифициран за маловажен от наказващия орган. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност размерът на административните наказания да бъде намален дп предвидения в закона минимум. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. К. К., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 92114/13.10.2023 г. поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка счита за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му намира за доказани по категоричен начин. Твърди още поведението на жалбоподателя да е възприето визуално и непосредствено от контролния орган, на дневна светлина и от близко разстояние. Взема становище жалбоподателят да е действал с намерение да осуети полицейската проверка, което да се доказва от начина на извършване на конкретното деяние. Поддържа възражението за маловажност на случая да е неоснователно, като се позовава на установените обстоятелства относно дисциплината на водача. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. П. З., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.09.2023 г., а жалбата е подадена на 18.09.2023 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Макар в разписката към оригинала на наказателното постановление жалбоподателят саморъчно да е написал като дата на получаване „09.04.2023 г.“, то доказва се от събраните доказателства, че се касае за допусната техническа грешка. На първо място наказателното постановление е издадено на 07.08.2023 г., поради което то не би могло да бъде вречено на дата преди издаването си. В разписката от екземпляра на жалбоподателя като дата на връчване фигурира именно 04.09.2023 г. - отново попълнена лично от него. Накрая, в информационните масиви на МВР като дата на връчване на процесното наказателно постановление е отбелязана отново 04.09.2023 г. съгласно справката на лист 24 от делото. При тези факти съдът приема противоречието 2 за отстранено, а датата на връчване за установена по делото – 04.09.2023 г., поради което жалбата е в срок. Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 19.07.2023 г. в 20:50 часа в гр. Раковски жалбоподателят Г. П. З. управлявал собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. № ***, без да използва защитна каска. Жалбоподателят имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но всичките му контролни точки били отнети, поради което на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП той бил неправоспособен водач.

Около 20:50 часа на същата дата жалбоподателят З. управлявал мотоциклета „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. № *** по ул. „Иван Вазов“ в гр.

Раковски, когато свид. А. Х. К. – ***, забелязала, че по време на движение той не използвал каска. Поради това свид. К., която на посочения пътен участък изпълнявала служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм, предприела действия за неговото спиране с цел извършването на проверка. Навън все още не била настъпила напълно нощната тъмнина, като свид. К. застанала на разстояние повече от 20 метра от приближаващия се мотоциклетист и с изпъната ръка, в която държала стоп-палка, му подала сигнал за спиране. Когато видял този сигнал, жалбоподателят З. рязко завил наляво и увеличил скоростта си на движение. Полицейските служители веднага го последвали, като през цялото време служебният автомобил на МВР се движил зад мотоциклета на жалбоподателя с включени светлинен и звуков сигнал. Свидетелката К. стояла на предното пасажерско място до водача. Тя не изгубила зрителен контакт с жалбоподателя, въпреки че първоначално той успял да се отдалечи от преследващите го полицаи. Жалбоподателят се движил със скорост над 120-130 км/ч. Полицейските служители успели да го настигнат и когато служебният автомобил се изравнил с мотоциклета, през отворения прозорец свид. К. отново разпоредила на жалбоподателя, този път устно, да спре.

Въпреки че той я погледнал, отново не изпълнил указанието на контролния орган, а продължил движението си с високата скорост. Когато жалбоподателят завил по ул. „Данаил Николаев“, той бил принуден да спре, тъй като от едната му страна имало паркирани моторни превозни средства, които запречвали пътя му, а от другата страна се движил служебният автомобил с полицейските служители. След като жалб. З. спрял на това място, свид. К. пристъпила към извършването на проверка, като установила самоличността на водача от личната му карта.

На същата дата 19.07.2023 г. свид. К. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 434918 срещу жалбоподателя З., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по 3 административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. А. Х. К.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка. На първо място изяснява се, че свид. К. е изпълнява служебните си задължения на територията на град Раковски, където са и извършени деянията. Разкрива се от свидетелските показания и причината за подаване на сигнала за спиране от контролния орган към жалбоподателя – тъй като последният е управлявал мотоциклет без да използва защитна каска по време на движение. Установява се, че свид. К. непосредствено и от близка дистанция е възприела това обстоятелства, докато мотоциклетистът се е приближавал към мястото, където тя се е намирала. На следващо място от показанията на свидетелката се установяват обстоятелствата по начина на подаване на сигнала за спиране към водача и последвалото негово поведение. Така изяснява се, че сигналът е подаден от свид. К., която е използвала стоп-палка по образец и се е намирала на поне 20 метра пред движещия се мотоциклет. Установява се и че към този момент навън все още не е била настъпила нощната тъмнина. Относно поведението на жалбоподателя от свидетелските показания се черпи доказателствена информация, че след подадения сигнал със стоп-палка той е завил вляво и рязко е увеличил скоростта си на движение. В тази връзка свид. К. изяснява, че веднага жалбоподателят е бил последван от служебния автомобил на МВР, в който тя е стояла на предната пасажерска седалка и макар да са се движили със 120-130 км/ч, то водачът на мотоциклета е успял да се отдалечи на 60-70 метра пред тях. В показанията си свидетелката подробно пресъздава изминатия маршрут по време на преследването, както и мястото, където жалбоподателят е настигнат от полицейските служители. Установява се още, че свид. К. не е загубвала видимост към водача на мотоциклета, а през цялото време служебният автомобил да се е движил с включени светлинен и звуков сигнал. Свидетелката пояснява и че по време на преследването в един момент полицейските служители са се изравнили с жалбоподателя и през прозореца на автомобила тя отново му е разпоредила да спре. Самият момент на спиране от страна на мотоциклетиста се установява да е дошъл по-късно – когато след нов завой наляво обективно той не е могъл да продължи поради спрели автомобили от едната страна и служебния автомобил с полицейските служители от другата. Накрая от показанията на свидетелката се изясняват и обстоятелствата по установяване на самоличността на водача на мотоциклета.

Същата е установена от представен документ за самоличност, като свид. К. пояснява, че при направена справка е разбрала, че всички контролни точки на жалбоподателя като водач на МПС са били отнети към датата на деянията.

4

Показанията на свид. К. се ползват изцяло с доверие от съда. В тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които е възприела непосредствено като очевидец. Показанията са изключително подробни, хронологически последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелката не преповтаря единствено констатациите по акта, а много детайлно описва обстоятелства като изминатия маршрут по време на преследването и поведението на участниците в него, което разкрива, че тя има съхранен ясен спомен от интересуващите делото събития. В отделни свои части показанията се подкрепят и от писмените доказателства като например за отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя като водач на МПС, установено от справката за нарушител/водач или че мястото, на което З. е спрян, се е намирало близо до адреса му по местоживеене – в тази връзка установява се, че преследването е преминало през улиците „Иван Вазов“ и „Данаил Николаев“ в гр. Раковски, като именно на последната е адресната регистрация на жалбоподателя. По тези съображения показанията на свид. К. изцяло се ползват с доверие от настоящия състав.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Г. П. З. се изяснява, че същият има издадено СУМПС с № ***, но са му отнети всички 39 контролни точки и има налични 0 точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.