Определение № 1519 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1519 гр. Варна, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500692 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. 8817/01.02.2024 г. адв. Л.

А. Г.-САК Съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано", № 14, ет. 1, офис 4., против Определение № 1170/29.01.2024г. по г. д. № 6001/2023 по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 92564/07.12.2023 г. от адв. Л. А. Г., процесуален представител на ищците: Б. М. Х., ЕГН ********** и Г. Ц. С., ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото Решение № 3985/07.12.2023 г. по гр. д. № 6001 описа за 2023 г. на ВРС, 50 - ти състав , в частта за разноските, присъдени в негова полза по чл.

38, ал. 2 ЗАдв., като му бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 970,26 лева, предвид извършеното представителство и на двете страни, на основание чл. 248 от ГПК и частна жалба вх.№ 17930/05.05.2024 г. от „Макроадванс" АД, ЕИК 201127485, адрес: град София, ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор Виктор Г. Сергиев, чрез юрисконсулт Б. Й. Р., против Определение №1171/29.01.2024г., постановено по гр. дело № 6001/2023 по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 5158/19.01.2024 г. „Макроадванс“ АД, действащо чрез юрк. Б. Й. Р. за изменение на постановеното по делото Решение № 3985/07.12.2023 г. по гр. д. № 6001 описа за 2023 г. на ВРС, 50 - ти състав, в 1 частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В жалбата на адв. Л. Г. се посочва, че по делото е представлявал двамата ищци и за всеки от тях му се дължи отделно възнаграждение съобразно материалния интерес и изхода на делото. Твърди, че първата инстанция му е присъдила възнаграждение, само за един защитаван материален интерес, въпреки че по делото е защитавал два материални интереса. Не е съгласен с аргументите на съда, че делото е еднотипно и е протекло по един начин и за двамата му доверители. Посочва, че ако е бил завел две отделни дела – по едно за всеки доверител, щели да му се присъдят две отделни възнаграждения. Твърди, че определението противоречи на Определение № 29 от 20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър., според което когато с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.

Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови ново, с което да се измени Решение № 3985/07.12.2023г. в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1970,26 лв.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от насрещната страна „Макроадванс“ АД. Счита, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение над присъдените в постановеното решение.

Посочва, че за вземането предмет на делото, е издаден изпълнителен лист, с който ищците са осъдени солидарно. Образувано е едно изпълнително дело, по което адвокатът на ищците е извършил справка, за да може да изготви исковата молба. Изтъква, че фактите по делото са общи и наличието на двама ищци не е довело до двоен обем на осъществената от процесуалния представител работа по организиране на защитата на ищците. Всички процесуални действия са идентични и се покриват за всеки един от ищците, адвокатът се е позовал на едни и същи правни норми и еднаква съдебна практика. Изтъква, че е признал изцяло иска и така с процесуалното си поведение не е създал нужда от допълнителни процесуални действия, събиране на доказателства или преглед на такива. Посочва, че съдът правилно е взел под внимание обстоятелствата, че адв. Г. е оказал безплатна правна 2 помощ на ищците по делото в рамките на една инстанция, като по делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което същият не се е явил.

Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а той в качеството на ответник е признал иска. Оспорва доводите на насрещната страна, че е можело да се предявят два иска, тъй като тя е избрала да депозира една искова молба, за да се развие едно производство. Сочи, че според новата практика на ВКС следва се дължи едно възнаграждение съобразено със защитения интерес, а не с броя на лицата представлявани в процеса.

В жалбата на „Макроадванс“ АД се твърди, че изпълнителното дело срещу ищците е прекратено и не са били предприемани никакви изпълнителни действия от 2014 г. на сам. Посочва, че не е налице повод за завеждане на делото единствено поради наличието на изпълнителен титул.

Изтъква, че законодателят не е предвидил ред за обезсилване на изпълнителния лист, затова преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, не може да се прави само в основа на съществуването на изпълнителен лист, а водещо следва да бъде наличието или липса на предприети действия, въз основана на същия. На следващо място изтъква, че не е дал повод за завеждане на делото със сключване на споразумение между него и ищците. Посочва, че това споразумение е за доброволно погасяване на дължите суми, които макар и погасени по давност все още се дължат.

Изтъква, че споразумението е за две отделни задължения на ищците към дружеството – едното е процесното. За другото има висящо и редовно изпълнително дело при ЧСИ Ивета- Луис Ернандес, поради което и в споразумението е включен текст, че кредиторът може да предприеме принудителни действия за събиране на дължимите суми. Твърди, че извън съдебна покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска, до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от насрещната страни Б.

М. Х. и Г. Ц. чрез адв. Л. Г. посочват, че с молбата с искане за конституиране на ответника, като взискател по изпълнителното дело, ясно е заявил намеренията си за предприемане принудително изпълнение. Изтъква, че в молба си ответникът е посочил банкова си сметка, по която да се превеждат 3 постъпленията по делото и е поискал да бъде уведомен за конституирането, за да даде указания за последващ изпълнителен способ. Твърди, че клаузата в представеното споразумение, която гласи, че в случай на неизпълнение на някой от клаузите в споразумението и в случай на просрочие, „Макроадванс" АД има право да предприеме принудителни мерки за събира на дължимите суми, е достатъчен повод за завеждане на делото. На следващо място излага, че наличието на изпълнителен лист от страна на ответника е достатъчен повод за завеждане на делото. Моли жалбата да се остави без уважение.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, поради което се явява процесуално допустими.

За да се произнесе по жалбите, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Б. М. Х. и Г.

Ц. С. срещу „МАКРОАДВАНС" АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сума в общ размер на 3 586.18 лева предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 161/2014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна, както и сумата от 318.72 лева разноски по изпълнителното дело. В исковата молба са наведени твърдения, че горе посочените вземания са погасени по давност. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В отговора на исковата молба ответникът „МАКРОАДВАНС" АД, призна иска и навежда твърдения, че не е станал повод за завеждане на делото. Моли да се уважи предявения иск, като на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника да се възложат разноските по делото.

По делото са приложени молба с вх. № 14051 от 05.10.2018 г. от „МАКРОАДВАНС“ АД с искане за конституиране като взискател по ИД № 161/2014 г. водено срещу ищците за процесното вземане, както и споразумение от 15.10.2020 г. за разсрочено плащане на същото.

С Решение № 3985/07.12.2023г. по гр. д № 600/2023 г ВРС е уважен предявеният иск и е оставено без уважение искането разноските да се възложат в тежест на ищеца. Осъден е „МАКРОАДВАНС" АД, да заплати на 4 адв. Л. Г., сумата от 985,13лв, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.

38 ЗА.

По същество частна жалба на адв. Л. А. Г. е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът за процесуално представителство се определя според броя на предявените искове. В хипотеза на субективно съединяване на искове, това правило следва да се приложи спрямо спецификата на конкретните претенции. В случаи, че се касае за общи задължения на другарите, който имат един и същ обект, минималното адвокатско възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не за всеки иск поотделно. Когато с една обща искова молба от няколко ищци срещу един ответник се предявява претенция, че не дължат солидарно една и съща парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от ищците поотделно. В тази смисъл са Определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и Определение № 4098 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 2743 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

В настоящото дело са предявени два кумулативно субективно съединени осъдителни искове, за недължимост на сумите в общ размер на 3 586.18 лева, произтичащи от договор за банков кредит и 318.72 лева разноски по изпълнителното дело. В общата искова молба се навеждат едни и същи фактически твърдения и правни доводи, ответната страна признава иска, проведено е едно открито съдебно заседание, в което страните не са се явили.

Поради изложеното следва да се определи едно адвокатско възнаграждение спрямо защитавания материален интерес, а не спрямо броя на представляваните лица. Действително при завеждане на две отделни дела, биха се дължали две отделни възнаграждения, но настоящият случай не е такъв, въпрос на преценка, с която съдът не е длъжен да се съобразява, е по какъв начин да се предявят исковете. В настоящото дело не се касае за реално направени разходи от ищците, които да подлежат на възстановяване, а е оказана безплатна правна помощ.

Следва да се отбележи, че определеното от първата инстанция 5 адвокатско възнаграждение от 985,13лв., за защитавания общ материален интерес от 3 904.9 лева, надвишава предвидения минимален такъв в чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1/2004, който е в размер на 690, 49 лв.

По горните съображения обжалваното

Определение

№

1170/29.01.2024г. по г.д. № 6001/2023 по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 92564/07.12.2023 г. от адв. Л. А. Г., за изменение Решение № 3985/07.12.2023 г. по гр. д. № 6001 описа за 2023 г. на ВРС, в частта за разноските следва да бъде потвърдено.

По същество частна жалба на „Макроадванс“ АД, е неоснователна поради следните съображения

За да бъде освободен ответникът от разноските на основание чл. 78, ал.

2 от ГПК, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: да е признал иска и да не е дал повод за завеждането му.

В настоящия случай е налице първата предпоставка,- признание на иска.

Не е налице втората предпоставка. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска по чл. 439 от ГПК, като е предприел активно поведение за удовлетворяване на вземането си. Поводът за завеждане на иска, представлява конкретно действие или поведение, с което след изтичане на давността, процесуално или извън процесуално се претендира вземането. В този смисъл Определение № 50010 от 23.03.2023г. по ч.гр.д. № 3372/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС. За да се приеме, че кредиторът не е дал повод за завеждане на делото, следва от поведението му да става ясно, че се е отказал да претендира вземането си. Това ще е така, ако в един продължителен период от време не е заявявал претенции за вземането си. В настоящия случай със сключеното споразумение, на 15.10.2020 г. за разсрочено плащане, се търси извън процесуално изпълнение на процесното задължение, което съчетано с издадения изпълнителния лист, е дало повод за образуване на делото. От друга страна възражението за погасяване на вземането по давност следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици, поради което сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/752d023d-c268-42c8-a3b5-d20b6d402217