Решение № 5143 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5143 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Л.Т., срещу решение №2832/24.02.2023г., постановено по гр.д. №40489/2022г. по описа на СРС, 27 състав, с което е признато за установено по предявените искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) дължи на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 2151,24 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекъсване на електрозахранване на 01.01.2019г. в застрахован при ищеца обект, находящ се в гр. Банско на пл. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2022г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 584,47 лева за периода от 12.08.2019г. до 15.04.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20425/2021г. по 1 описа на СРС, 27 състав, като е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по делото.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, които били неубедителни. Свидетелят не си спомнял нищо за конкретния случай, а СТЕ била извършена само по документи. Не бил извършван оглед от вещото лице на повредената техника, нито на обекта. Не било възможно три години след процесната дата да се установи наличие на напрежение в разрез със стандарт БДС. Неправилен бил изводът на съда, че всяка повреда на техника може да се свърже само с прекъсване на ел. захранването. Имало случаи, при които самата техника е дефектна или се повредила вследствие на дълга или неправилна употреба. Причинноследствена връзка не била констатирана със заключението на вещото лице, а напротив същият посочвал различни причини да се повреди техниката. На ищеца не можели да бъдат противопоставени частни документи, които не носят негов подпис. Поради изложеното моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Л., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че жалбата е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение.

Твърденията на въззивника не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Свидетелят посочил, че в периода 2019г. – 2021г. често имало аварии в захранването поради ниския капацитет на колектора, собственост на електроразпределителното дружество.

Приложени били по делото документи за извършен ремонт на увредената техника, който съвпадал с описаното в съставения констативен протокол и с описа на процесната щета. В заключението си вещото лице потвърдило размера на щетите, причинно-следствената връзка между спирането на електрозахранването и последвалото подаване на ток с по-ниско напрежение и причинените щети по процесните вещи.

Третото лице – помагач „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Г., е депозирал писмен 2 отговор, с който излага доводи за основателност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника (за доставка на електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, за обезпечаване сигурността на 3 електроснабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, както и за съхраняването на собствеността на гражданите) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства (застрахователна полица, уведомление за щета, преводно нареждане) се установява, че към датата на застрахователното събитие е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ с адрес на застрахованото имущество – гр. Банско, пл. ****, между ищеца и собственика на увреденото имущество, че на 01.01.2019г. е настъпило прекъсване на електрозахранването в обекта, което представлява покрит риск по договора, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2151,24 лева за щети по отношение на застрахованото имущество – два броя климатици.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции, спорно между тях е дали застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с договорното неизпълнение на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗЕ ответното дружество, в качеството си на лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на съответната територия, осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, като при нарушаване на тези си задължения, когато е налице неправомерно прекъсване на електроснабдяването, при доставка на електрическа енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, същият носи отговорност за щетите, нанесени на потребителите.

Неизпълнението от страна на въззивника на посоченото облигационно задължение, произтичащо от закона, както и пряката му причинно-следствена връзка с вредите се установяват от назначената съдебно-техническа 4 експертиза, която настоящият въззивен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице, както и от изслушването му в съдебно заседание се установява, че при включвания или оперативни превключвания могат да се получат пренапрежения, които да доведат до повреди. От приетото като доказателство по делото писмо изх.

№СД-ДОС-9415/05.08.2019г., изходящо от ответното дружество, което съдът цени, съгласно чл.175 от ГПК като признание на неизгоден за страната факт, и от заключението на СТЕ се установява, че се потвърждават прекъсвания на електрозахранването – изключвания и включвания на 01.01.2019г., дължащи се на претоварвания – страна ниско напрежение. В тази насока са и показанията на свидетеля К.О., който посочва, че през 2019г. имало много пъти прекъсване на тока, тъй като натоварването било голямо, докато направили новата инсталация и прехвърлили тока по други трасета. От прекъсванията на тока имало щети.

Следователно, по делото се установява причинна връзка между повредата на процесните климатици и прекъсването на електрозахранването през електроразпределителната мрежа, собственост на

"Електроразпределителни мрежи Запад" АД.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че застрахователното събитие е настъпило в резултат на договорното неизпълнение на ответника да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, в причинна връзка с което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахованото при ищеца имущество.

По делото не са изложени конкретни доводи срещу размера на дължимото обезщетение, поради което въззивната инстанция не дължи обсъждане на този въпрос по същество.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора разноски на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен 5 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2832/24.02.2023г., постановено по гр.д.

№40489/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,

ЕИК 130277958, да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, трето лице – помагач „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6