Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 609 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3769/2023
Вид
Решение № 609
Подписан
09.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330103769 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Дженерали Застраховане” АД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 13 695, 52 лева – главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение по ********************** „*************“ – полица № ********************** във връзка с което са били заведени щета № ************/****** г. и щета № ***********/*******г., ведно със законна та лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – *********** г., до окончателното плащане , която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******/********* г., издадена по частно гр. дело № *******/***** г. по описа на Районен съд - Пловдив – **** гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответника.

Ответникът П. Т. П. от гр. П., чрез особения си представител адв. Д. М. - В., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а, ако приеме, че искът е основателен – да го уважи до размера от 2 450 лева, като за разликата над този до пълния предявен размер да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *********/********** г., издадена по частно гр. дело № ******/*****г. по описа на Районен съд - Пловдив – ****** гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 13 695, 52 лева– главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение по ********************** „**********“ – полица № ********************* във връзка с което са били заведени щета № *****************/******г. и щета № *************/******г., ведно със законна та лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – ********* г., до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер 273, 91 лева – заплатена държавна такса, и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК от ищцовото дружество е била подадена исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното НОХД № ****/***** г. по описа на Районен съд - П. – **** наказателен състав, действително ответникът е извършил серия посегателства върху чужди движими вещи, включително и АТМ терминални устройства, находящи се на бул.

„*************************“ № **** в гр. П. и на ул. „***********“ № **** в гр. П., собственост на „*****************“ **** и застраховани по ************************ „************“ – полица № ******************** в ищцовото дружество, за което е бил осъден с постановена по посоченото НОХД присъда, като във връзка с тези деяния на ответника ищецът е изплатил на собственика на увредените устройства обезщетение по застраховката в размер общо на 13 695, 52 лева.

Както се установява от заключението от ******* г. на вещото лице по **** С. М., действителната обща стойност на ремонта за възстановяване на двете увредени от ответника устройства е 15 217, 25 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер на дължимото обезщетение за възстановяване на щетите по увредените от ответника АТМ устройства е по-нисък от установения от СТЕ действително дължим, и във връзка с разпоредбите на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и на чл.49 от ЗЗД, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (като с оглед събраните по настоящето дело доказателства съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи, че искът следвало да се уважи до посочените в присъдата, постановена по приложеното НОХД размери на щетите).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 2

2 430, 14 лева – платени държавни такси и депозити за СТЕ и за възнаграждение на особения представител на ответника, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП 200 лева юрисконсултско възнаграждение (50 лева за заповедното производство и 150 лева за настоящето дело, които именно, а не претендираните от ищеца, са полагащите се размери на юрисконсултското възнаграждение на ищеца).

На особения представител на ответника – адв. Д. М. – В. следва да бъде издаден РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство в размер на 1 632, 32 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответника е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА П. Т. П. , ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „********************“ № ***, ет.***, ап.***,представляван от особения представител адвокат Д. М. М. - В., със служебен адрес: гр. П., ул. „**************** № **, ет.**, кантора ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от ****************** Н. И. С. и *********************** Ж. М. Д., сумата 13 695, 52 лева – главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение по

******************************* „**********“ – полица № ******************* във връзка с което са били заведени щета № **************/***** г. и щета № ****************/**** г., ведно със законна та лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – ********** г., до окончателното плащане , която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *******/************ г., издадена по частно гр. дело № ******/*****г. по описа на Районен съд - Пловдив – **** гр. състав.

ОСЪЖДА П. Т. П., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Дженерали Застраховане” АД, с посочените ЕИК, седалище И Законни представители, направените разноски за производството по делото И ПО по частно гр. дело № ****/******г. по описа на Районен съд - Пловдив – ****** гр. състав, В РАЗМЕР НА 2 430, 14 лева, КАКТО И юрисконсулско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР НА 200 лева.

СЛЕД влизане на настоящето Решение в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ******* гр. състав частно гр. дело № ************ /*****г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответника.

3

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Д. М. М. – В., РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 1 632, 32 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4