Решение № 19530 от 18.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48817/2025
- Вид
- Решение № 19530
- Подписан
- 18.10.2026
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 19530 гр. С., 18.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110148817 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 333607/14.10.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 375526/17.11.2025г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Н. М. К..
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Н. М. К. – наследник на М. Д. К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот– апартамент в град С., ж.к. „*********“ І, бл. 95, вх.
6, ет. 8, ап. 95, аб. № *****, сумите, както следва:
1856,25 евро /3630,50 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (14.10.2025г.) до окончателното им изплащане;
347,07 евро /678,81 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-03.10.2025г.;
23,44 евро /45,84 лева/ за главница за дялово разпределение за процесния имот за периода м.03.2023г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;
5,66 евро /11,07 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2023г.-03.10.2025г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника – наследник на починалия М. Д. К., съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Наследодателят на ответника бил собственик на топлоснабдения имот.
Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставил за процесния период топлинна 1 енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д.К. / И.М. – служител с юридическо образование, като предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. М. К. /ограничено запретен/ чрез адв. К.
П. – АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 63898/27.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се, че ответникът и неговият наследодател нямат качеството на потребители на топлинна енергия. Не било доказано потреблението на съответно количество топлинна енергия и нейната стойност по отношение на процесния имот. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Сочи, че няма основание за начисляване на лихви, тъй като не били представени доказателства за надлежно връчени фактури, т.е. ответникът не е поставен в забава. За насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. П., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД е депозирало Молба, вх. № 175953/02.06.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с отчитането и разпределението на топлинната енергия. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, съответно неговия наследодател, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, както и наличието на наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за 2 осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
С Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ /отм./ № 198/02.04.1973г., т. ІV, дело № 798/1973г., Д.Йорд. К. е признат за собственик на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „*********“, бл. 95, ет. 8, ап. 98, ведно с припадащите му се площи права и помещения, за който съдът приема, че е идентичен с топлоснабдения такъв. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РСТ26-ВК08-18501/10.08.2026г. на Столичната община – Район „Студентски“, и Удостоверение за наследници, изх. № РСТ25-ТД26-****/11.11.2025г. на Столичната община – Район „Студентски“, Д.Йорд. К. е починал на 01.06.1987г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.К. /починала на 16.12.1992г./, и сина си М. Д. К.. Последният е подал молба за прехвърляне на партидата за топлоснабдяване /л.10/, като е починал на 21.04.2019г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си А.Н.К. /починала на 14.03.2022г./ и сина си Н. М. К. – ответник по делото. Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, следва да се приеме, че в рамките на процесния период ответникът е собственик на същия, като отговарят за доставената до него топлинна енергия. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив. Възражение за липса на прието наследство от страна на ответника не е инвокирано.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на 3 доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.