Решение № 1159 от 08.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300502407 по описа за 2026 година

Производство по чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от З. З., в качеството й на длъжник по изп.дело № 768/2026г. на ЧСИ Константин Павлов, против постановление изх.№ 76710/16.07.2026г., с което ЧСИ е отказал да спре изпълнителното производство. В жалбата се сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане по запис на заповед и по аргумент на противното противното от разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК производство по изпълнителното дело било спряно екс леге с подаване на възражение от жалбоподателката по чл.414 от ГПК в срок. Погрешно ЧСИ обаче приел, че тъй като изпълнителният лист е за вземане за съдебни разноски, присъдени с определение, спирането на принудителното изпълнение не важало по отношение на това вземане. С жалбата е заявено искане по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело.

От взискателя „Ей Уан вижън“ЕООД не е подадено възражение по жалбата.

От ЧСИ Константин Павлов са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ Павлов, поради което същата се явява процесално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

1

Изп.дело № 768/2026г. на ЧСИ Константин Павлов е образувано по молба от „Ей Уан вижън“ЕООД, с която е представен изп.лист № 3918/05.06.2024г., издаден по ч.гр.д.№ 5135/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с. за сумата от 800 лева с ДДС, представляваща допълнителни разноски за адв.възнаграждение, съгласно определение № 1403/29.05.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1320/2024г. на ПОС. По ч.гр.д.№ 5135/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с., образувано по заявление от „Ей Уан вижън“ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед, е издадена заповед № 2858/01.04.2024г., с която заявлението е уважено по отношение на главницата и част от съдебните разноски и е отхвърлено по отношение на съдебните разноски за адв.възнаграждение за разликата над 200 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева. С определение № 1403/29.05.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1320/2024г. на ПОС заповедта е отменена в отхвърлителната й част, като делото е върнато на ПдРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за сумата от 800 лева- съдебни разноски. Указанието на въззивната инстанция е изпълнено с издаване на упоменатата в изпълнителния лист заповед № 4616/04.06.2024г., с която на практика е допълнена предходно издадената заповед по чл.417 от ГПК. По този начин вземането за сумата от 800 лева се явява част от вземането, за което е постановено незабавно изпълнение въз основа на представения от „Ей Уан вижън“ЕООД запис на заповед.

Видно от материалите по изпълнителното дело, покана за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката на 12.05.2026г., а от нея е подадено възражение по чл.414 от ГПК против всички издадени по ч.гр.д.№ 5135/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с. заповеди за изпълнение на 26.05.2026г. Следователно възражението е подадено в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК от момента на подаването му принудителното изпълнение е спряно, включително и по отношение на всички съдебни разноски, включително и тези в размер от 800 лева по заповед № 4616/04.06.2024г., с която е допълнена заповед за незабавно изпълнение № 2858/01.04.2024г. Това е така, тъй като след подаване на възражението по чл.414 от ГПК заповедният съд е длъжен да даде указание на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Когато не бъде предявен иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК или той бъде отхвърлен, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, включително и в частта относно разноските. В случай, че искът бъде уважен частично, исковият съд следва да присъди съдебните разноски в заповедното производство по съразмерност. При положение, че дължимостта на съдебните разноски е в зависимост от дължимостта на основното вземане за главница и/или за лихви, спирането на принудителното изпълнение по отношение на основното вземане няма как да не породи действие и спрямо съдебните разноски.

От гореизложеното следва, че производството по изп.дело № 768/2026г. на ЧСИ Константин Павлов е спряно по силата на закона още на 26.05.2026г., като ЧСИ не разполага с правомощие за произнасяне по спиране на принудителното изпълнение в която и хипотеза на чл.420 от ГПК. Единствено заповедният съд, издал съответната заповед за изпълнение е компетентен да се произнесе по искане за спиране на основание чл.420 от ГПК. Съдебният 2 изпълнител има правомощие да се произнесе по искане за спиране на изпълнителното производство само на някое от основанията по чл.432 от ГПК. Правомощие за постановяване на спиране на основание чл.420 от ГПК или за констатирането му с диспозитив на съдебен акт, а не само инцидентно, няма и настоящата съдебна инстанция.

Ето защо, обжалваното постановление ще следва да бъде обезсилено като недопустимо. Тъй като спирането на принудителното изпълнение по чл.438 има действие до приключване на производството по чл.436, вр. чл.435 от ГПК, а тъй като настоящето решение е необжалваемо и производството по делото приключва с постановяването му, искането за спиране на производството по изп.дело № 768/2026г. на ЧСИ Константин Павлов ще следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА постановление изх.№ 76710/16.07.2026г., с което ЧСИ Константин Павлов е отказал да спре производството по негово изп.дело № 768/2026г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката З. И. З. за спиране на основание чл.438 от ГПК на производството по изп.дело № 768/2026г. на ЧСИ Константин Павлов.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3