Определение № 3878 от 15.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3878 гр. София, 15.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер № 20211110208125 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК

Производството по НЧХД № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е образувано въз основа на тъжба, подадена от И. А. А. срещу С. Б. И. по обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 предл. 2 вр. чл. 147 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. чл. 146 ал. 1 НК.

С протоколно определение, постановено в о.с.з. на 18.10.2023 г., съдът е прекратил наказателното производство на основание чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 5 т. 5 НПК поради неявяване без уважителни причини на тъжителя и на неговите упълномощени повереници. Прекратителното определение не е било обжалвано от страните в срока за обжалването му и е влязло в сила на 03.11.2023 г.

С постановеното определение за прекратяване съдът не се е произнесъл по разноските в производството. Отделно от това по делото е постъпила молба вх. № 291992/18.10.2023 г. от адв. Г. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия И. за присъждане на разноските, сторени от подсъдимия в производството за заплатено адвокатско възнаграждение. По молбата и по отношение на отговорността за разноските съдът намира, че следва да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.

Съгласно чл. 190 ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

По делото са направени разноски в размер на 820, 00 /осемстотин и двадесет/ лева, заплатени от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-техническа експертиза. Тези разноски следва да се възложат в тежест на 1 частния тъжител И. А. А., който следва да ги заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на съда. На основание чл. 190 ал. 2 НПК и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на съда и в полза на бюджета на съдебната власт тъжителят А. следва да заплати и държавна такса от 5, 00 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

С молбата от 18.10.2023 г. подсъдимият е направил искане за присъждане на разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 7800, 00 /седем хиляди и осемстотин/ лева. В наказателното производство подсъдимият доказва извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 800 /седем хиляди и осемстотин/ лева. В договор за правна защита и съдействие на л. 25 от материалите от том I от производството е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 7 800, 00 /седем хиляди и осемстотин/ лева, като е посочено, че същото ще бъде заплатено по банков път в тридневен срок от подписване на договора.

Доказателства за заплащането на договореното възнаграждение са представени с молбата от 18.10.2023 г., към която е приложено платежно нареждане от дата 12.10.2021 г. за сумата от 7800, 00 лева, заплатена от подсъдимия С. И. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Г.“. От приложената фактура е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6500, 00 лева, върху който размер е начислен данък върху добавената стойност в размер на 1300, 00 лева. С молбата от 18.10.2023 г. е представено и удостоверение за регистрация по ЗДДС на Адвокатско дружество „Г., Михайлов и съдружници“, както и решение на СГС от 28.05.2021 г. по ф. дело № 508/2012 г. за преобразуване на Адвокатско дружество „Г., Михайлов и съдружници“ в Еднолично адвокатско дружество „Г.“. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Предвид горното и като съобрази, че подсъдимият е доказал извършването на претендираните разноски, съдът намери, че частният тъжител И. А. А. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия С. Б. И. сумата от 7800, 00 лева – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК И. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 820, 00 /осемстотин и двадесет/ лева – разноски в производството за заплатено възнаграждение на вещо лице, както и на основание чл. 190 ал. 2 НПК – 2 сумата от 5, 00 /пет/ лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК И. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. И., ЕГН **********, сумата от 7800, 00 /седем хиляди и осемстотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на тъжителя И. А. А. /чрез поверениците му на посочения в тъжбата съдебен адрес/, както и на подсъдимия С. И. /на съдебен адрес, посочен в молба на л. 24 от материалите по том I/ и на защитниците му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3