Решение № 370 от 29.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Ботевград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200420 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. П. Й. с ЕГН**********, чрез упълномощения от него адв.И. А. от СА К е обжалвал в законния срок наказателно постановление №5 3 4 от 04.03.2025г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.257, ал.1 т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Й. се представлява от адв.А., който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, като претендира присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Въззивната организация – директора на регионална дирекция по горите-гр.София, чрез депозирана писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото 1 доказателства. Прави възнаграждение. възражения за прекомерност на адвокатското

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №534/2024г. Серия Р014 Бл.№ 101995/22.10.2024г.;

Констативен протокол серия Р014 № 012660/22.10.2024г.; сортиментна ведомост – 2бр.; заповед от 29.07.2024г. за разрешаване ползване на годишен отпуск; трудов договор; Заповед №ЗД-225/02.10.2023г. на Директора на ТП ДГС Ботевград – 4л.; доклад; Констативен протокол серия Р014 № 012692/24.09.2024г.; Констативен протокол серия Р014 № 012691/24.09.2024г.; доклад; таксационно описание; сортиментна ведомост; таксационно описание; сортиментна ведомост – 2бр.; Заповед №РД49-171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ; Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ; разписка за връчване на наказателно постановление; писмо рег.№3100210/1//04.06.2025г. на Община Ботевград и приложените към жалбата: НП №534/04.03.2025г.; АУАН Серия Р014 Бл.№ 101995/22.10.2024г.; АУАН Серия Р014 Бл.№ 101995/22.10.2024г.; НП №534/04.03.2025г и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Трендалфилов М., Я. Н.

Нецова и А. д. А., се установява следната фактическа обстановка:

И. П. Й. заема длъжността „горски стражар” в ТП ДГС – гр.Ботевград. Със заповед №ЗД-225/02.10.2023г., Директора на ТП ДГС – гр.Ботевград е определил Й., като лице отговарящо за опазването на 8-ми охранителен участък „*” –с обща площ 1336,5ха.

На 22.10.2024г. свидетелите В. Трендалфилов М., Я. Н. Нецова и А. д. А. - служители при РДГ – София, извършили проверка в ОУ „*”- в *, подотдел „р“, при която установили, че в същият е извършена сеч на 14 броя дървета от вид благун и 11 броя дървета от вид цер, с общ обем 5.47пл.м.куб., за който отдел не е имало издадено позволително за сеч. За установеното св.М. съставил констативен протокол, подписан от жалбоподателя. Същия ден в гр.Ботевград, св.М., в присъствието на св.Нецова и св.А. съставил АУАН № 534/2024г. срещу Й., за това, че в качеството си на назначено лице по чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ не е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.2 т.1 от ЗГ, а именно че в периода от 20.08.24г. до 22.10.2024г. не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което е 2 извършена сеч на 14 броя дървета от вид благун и 11 броя дървета от вид цер, с общ обем 5.47пл.м.куб., за който отдел не е имало издадено позволително за сеч.

Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът бил предявен на Й. за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение.

Въз основа на така съставения АУАН и горецитираното постановлене на БРП е издадено атакуваното наказателно постановление №534 от 04.03.2025г. от Директора на регионална дирекция по горите София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ ., наказва се с глоба от 300.00 до 5`000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по 3 прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, като според нормата на чл. 190, ал.2, т.1 ЗГ , лицата с лесовъдско образование, на които са им възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1, т.1 от ЗГ ., предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал.3.

Настоящият състав намира, че в случая както акта за установяване на адм. нарушение, така и НП не съдържат точно описание на вменените на жалбоподателя адм. нарушение по чл. 257, ал.1, т.1, вр. с чл. 190, ал.2, т.1 ЗГ , тъй като същото не съдържа описание на конкретните действия, които е извършил или не е извършил, но е бил длъжен да извърши Й. в охраняваният от него участък горска територия, находящ се на територията на ТП ДГС-Ботевград. - в ОУ „*”, в *, подотдел „р“. Съществуването изобщо на задължение на Й. да охранява определен участък горска територия, възложен му съгласно приложената към делото заповед не може да обоснове неговата отговорност при всякакви обстоятелства на констатирани нарушения в този участък, без конкретно посочване (и безспорно доказване с допустимите по реда на НПК доказателствени средства), в какво именно се изразява противоправното поведение на служителя относно същите констатирани нарушения в този участък.

В случая допуснатите нарушения по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непълно описание на вменените деяния, като не са конкретизирани действията /бездействията, чрез които Й . не е предотвратил и/или установил нарушения в *, подотдел „р“.

Административно-наказателната разпоредба по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ изисква умисъл, като форма на вината и не допуска непредпазливост, с оглед на което е задължително в рамките на производството да се докаже, че наказаното лице, като служител, охраняващ посочения в акта и в постановлението участък от горска територия е имал положително отношение 4 към общественоопасните последици на конкретно негово деяние, настъпването на които той пряко е искал или съзнателно допускал. Следва да бъде безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил свои задължения по опазване на поверената му горска територия, въпреки знанието си, че в нея се извършват нарушения от определено лице/лица и по определено време, което в случая с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява. Това означава да е доказано, че Й. не е изпълнил свои задължения по опазване на поверената му горска територия въпреки знанието си, че в нея се извършва незаконна сеч. Именно тези обстоятелства не са установени по несъмнен начин в производството по издаване на НП. В противоречие с нормите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН , в акта и в постановлението липсва описание на деянието или деянията, в които се е изразило административното нарушение, квалифицирано по чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , в НП следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът намира, че в разглеждания случай не е изяснено напълно обстоятелствата по административното нарушение, не са посочени доказателствата които го потвърждават, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното НП. Налице са противоречия по установяване на административното нарушение и неговото описание, което не води до несъмненост на административното обвинение и безспорна доказаност на административното нарушение. В случая да се твърди, че с така отразеното в атакуваното НП фактическо описание на нарушението, Й. е осъществил нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от Закона за горите, означава да се очаква от един служител на ДГС да извършва постоянно обходи на поверения му охранителен участък с площ от 1336,5ха и да проверява наличието на всяко дърво, което логически не е издържано и практически е невъзможно.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН на И. П. Й. се 5 дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 500,00 лв.

Писмено е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за частично основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. в полза на адв. И. А. от САК. В случая, платеното адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от

09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, който е 400лева.

С оглед горното, РДГ - София следва да заплати на Васил И. П. Й. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 420/2025г. пред Районен съд Ботевград, като взе предвид направеното възражение за прекомерност от страна на АНО и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът