Решение № 579 от 16.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110204499 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен адрес за кореспонденция: * срещу Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000981 от 31.10.2024 г., издадено от ВПД Началник на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за това, че на 08.06.2024 г. около 09:30 часа в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, по ул. „Йордан Йовков“ до жилищен блок № 6 в посока ул. „Милосърдие“, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В 3781 НР, като при предприемане на маневра (заобикаляне на паркирано МПС), навлиза в лентата за насрещно движение и не пропуска лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 0168 РМ, който се движи по нея, като с това пречи на разминаването на двата автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Г. И. К. намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да представя някакви конкретни аргументи в защита на позицията си.

Претендира, че наказателното постановление е издадено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, които очевидно са били кредитирани от 1 административно – наказващия орган, като не е извършена проверка на твърдените от него факти и обстоятелства, без обаче да навежда някаква конкретика в това свое възражение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4499 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г. И. К. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4499 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ВПД Началник на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна също не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 09:30 часа на 08.06.2024 г. св. Н.В.Д. и св. В. С. Н. – служители на ОД на МВР гр. Варна се предвижвали със служебен автомобил на МВР „Опел Астра“ с рег. № В 0168 РМ по ул. „Йордан Йовков“ в ж.к. „Трошево“ в гр.

Варна в посока към бул. „Владислав Варненчик“.

По същото време по ул. „Йордан Йовков“ в срещуположната посока, а именно към ул. „Милосърдие“, се предвижвал с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В 3781 НР жалбоподателя Г. И. К..

Тъй като в лентата за движение в посока към ул. „Милосърдие“ имало паркирани превозни средства, жалбоподателят К. се принудил да ги заобиколи с управлявания от него автомобил, при което двата автомобила - „Опел Астра“ с рег. № В 0168 РМ и „Ауди А8“ с рег. № В 3781 НР се срещнали в лентата за движение в посока към бул. „Владислав Варненчик“ и нямало възможност да се разминат.

Жалбоподателят К. посочил на полицейските служители с жестове да преминат през тротоарната площ, за да могат да се разминат превозните средства, при което св. В. С. Н. слязъл от полицейския автомобил и уведомил жалбоподателя, че е недопустимо служебен автомобил на МВР да нарушава правилата за движение по пътищата, като се предвижва по тротоарна площ и му разпоредил да премести автомобила си в лентата за движение към ул.

„Милосърдие“.

2

Жалбоподателят К. имал възражения срещу това разпореждане, но в крайна сметка отместил автомобила си и двете превозни средства се разминали.

На 11.06.2024 г. св. Т. П. В. – полицейски инспектор в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя Г. И. К., с който го санкционирала за извършено на 08.06.2024 г. нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 31.10.2024 г. ВПД Началник на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя Г. И. К. административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Съдът би желал да отбележи, че напълно кредитира показанията на св. Т.

П. В., св. В. С. Н. и св. Н.В.Д., като последователни, логични и взаимнодопълващи се.

В случая показанията на св. Н. и св. Добрев са с изключително висока доказателствена стойност, доколкото те са преки очевидци на нарушението, извършено сутринта на 08.06.2024 г. на ул. „Йордан Йовков“ в гр. Варна.

Двамата свидетели са категорични, че лентата за движение в посока към ул.

„Милосърдие“, в която се е движел жалбоподателя К. е била заета от паркирани превозни средства, поради което и е следвало именно той да 3 премести автомобила си, за да могат да се разминат безопасно с автомобила на МВР – с рег. № В 0168 РМ.

Колкото и да е популярна практиката на територията на определени населени места в Република България в подобен вид улици, едното превозно средство да се премести в дясно и да се качи върху тротоарна площ, за да се разминат автомобилите, съдът е съглА. с позицията на св. Н., че това действие е незаконосъобразно и е напълно недопустимо да бъде извършено от служебен автомобил на МВР.

В крайна сметка именно жалбоподателят К. е следвало да премести автомобила си, тъй като е бил навлязъл в насрещната лента за движение на ул.

„Йордан Йовков“ и е попречил на движението на лек автомобил с рег. № В 0168 РМ, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Няма как на съда да не му направи впечатление, че действа знак В 27 за цялата ул. „Йордан Йовков“ и въпреки неговото действие е имало множество паркирани превозни средства по ул. „Йордан Йовков“, което обстоятелство понижава обществената опасност на деянието, доколкото жалбоподателят е попаднал в ситуация, заради неправилно паркирани автомобили, но в случая този факт не влияе върху обективната съставомерност на деянието.

Ако жалбоподателят К. беше преместил превозното си средство без да влиза в словесна конфронтация със служителите на ОД на МВР гр. Варна, най – вероятно въобще е нямало да му бъде потърсена административно – наказателна отговорност, предвид показанията на св. Н., който заяви, че него ден са извършвали и са били концентрирани върху съвсем различни задачи, свързани с организацията на изборния процес.

Наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл.179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с него в процеса по индивидуализация на административното наказание „глоба“, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000981 от 31.10.2024 г., издадено от ВПД 4

Началник на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000981 от 31.10.2024 г., издадено от ВПД Началник на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на Г. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен адрес за кореспонденция: *, на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за това, че на 08.06.2024 г. около 09:30 часа в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, по ул. „Йордан Йовков“ до жилищен блок № 6 в посока ул. „Милосърдие“, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В 3781 НР, като при предприемане на маневра (заобикаляне на паркирано МПС), навлиза в лентата за насрещно движение и не пропуска лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 0168 РМ, който се движи по нея, като с това пречи на разминаването на двата автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Г. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 4499 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5