Присъда № 14 от 14.06.2022, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 8/2022
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 14.06.2022
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Нася Иванова Япаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ на присъда № 14/14.06.2022г. по НЧХД N 8/2022 по описа на Районен съд - Поморие.
Производството по делото е образувано по повод постъпила частна тъжба подадена от А.. Г. К. против Т. П. Д., ЕГН ********** за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В жалбата тъжителя сочи, че с подсъдимият притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор 57491.... в гр. Поморие и жилищната сграда в този имот и до 2019 г., управлявали съвместно съсобствения имот, като отдавали етажите за ползване на трети лица, след което отношенията им се влошили. Твърди, че на 17.07.2021 г. събота, около 23.10 вечерта, тя и приятелката й Ан. Н. П., и нейното дете на 10 години, седнали на столове около маса, разположени в двора на имота в гр.Поморие и разговаряли, когато в двора влезли Т.Д. и съпругата му Р. Д.а, при което със заповеден тон, Д. настоял тя, А.П. и синът й, веднага да освободят масата му, след което Д. се приближил, навел се над нея, енергично я хванал за врата отзад захващайки и косата й и я издърпал силно, като след като извикала той отпуснал косата й, но продължил да я стиска силно за врата. Тъжителката позвънила на тел. 112 и на братовчед си, който се намирал в съседната къща и го повикала за да я защити. Преди да дойде полицията А.П. си тръгнала, а когато чул, че вика полиция Д. минал пред нея - между нея и масата, тъпчейки силно с два крака краката й се настанил на стола до нея отдясно. След подадения сигнал адреса бил посетен от двама полицаи, на които тъжителката обяснила какво се е случило, а подсъдимият отрекъл, като полицаите отправили устно предупреждение към Д. да се въздържа от словесна и физическа агресия.
Тъжителката сочи, че се почувствала заплашена за сигурността и живота си, вследствие на осъщественото от Д. физическо насилие над нея, изпитвала болки в областта на шията, главата, горната част на гърба и изтръпване на лявата ръка и не посетила веднага лекар, но тъй като болките се засили през следващите дни и се появили ясно изразени кръвонасядания в областта на шията, на местата, където Д. я душил на 21.07.2021 г. посетила специализиран съдебно-медицински кабинет в гр. София, където била прегледана и и било издадено съдебномедицинско удостоверение № 282/2021 г. Моли съдът да признае Т. П. Д., за виновен в това, че на 17.07.2021 г., около 23.10ч. , в гр. ..., осъществил физическо насилие над нея и й причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл. 130 от НК и да му наложи справедливо наказание. Сочи, че тъй като деянията на Т. П. Д. представляват непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, в пряка и непосредствена причинна връзка с което претърпяла неимуществени вреди - продължителни физически и емоционални болки и страдания, претендира за причинените й болки и страдания, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляда/ лева, и моли съдът да осъди подсъдимият да й заплати сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинените и болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира направените разноски по делото. В съдебно заседание тъжителката чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли за налагане наказание и за уважаване на гражданския иск, така както е предявен. Ангажира доказателства.
Подсъдимият Т.Д., не се признава за виновен, дава обяснения и като сочи, че не е виновен, моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимият адв.С. , моли съдът да оправдае подсъдимият. Счита, че същия не е извършил престъплението за което е обвинен, а тъжителката К. го е провокирала с думите си, като нарочно го е направила пред бившата му съпруга с цел влоши още повече отношенията им, а Д. се е подал на нейната провокация и като е дръпнал стола е възможно несъзнателно да я е хванал за косата и без да иска да я оскуби. Относно 1 установените три кафеникави кръвонасядания на шията, всички разположени в лявата част на шията, счита, че ако подсъдимия Д. си е протегнал ръката зад врата на К., той с четирите си пръста ще хване дясната част на шията, а от лявата страна ще може да нанесе само едно поражение с палеца си, а тъжителката няма наранявания от дясната си страна. Относно стъпването върху краката, счита, че за това свидетелства единствено св.П., която е нямала пряк визуален контакт към случващо се.
Според ПРС от събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че тъжителката и подсъдимият като собственици на капитала на две търговски дружества са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 57491..... построена в поземлен имот с идентификатор 57491..... Тъжителката и подсъдимият били приятели, имали интимна връзка и през летния сезон отдавали под наем самостоятелните обекти които притежавали. След извършен ремонт в сградата, касаещ общите части, отношенията им се влошили, като подсъдимият като собственик на капитала на „Т-Ц. 2016“ ЕООД и законен представител на дружеството предявил иск против „Т.Х.“ ЕООД представлявано от тъжителката, иск за заплащане на извършени СМР в жилищната сграда в която се намират обектите на страните и било образувано гр.дело № 1795 по описа за 2019г. на ОС Бургас.
Обтегнатите отношения между бившите партньори, довели до скандали между тях и подаване на различни сигнали и жалби от А.К. до различни институции. Страните спорели и за ползването на дворното място, като в малкото свободно дворно място, тъжителката К. закупила и поставила маса с четири стола, като тъжителката и подсъдимият спорели и за собствеността върху масата и столовете и за ползването им. В годините преди да се обтегнат отношенията между страните, когато отдавали обектите си под наем и А.К. и Т.Д. ползвали услугите срещу заплащане на св. Ан. Н. П., която почиствала стаите, посрещала и изпращала туристите. След 2019г. подсъдимият престанал да ползва услугите на П., а тази дейност по отношение неговите обекти била извършвана от дъщеря му.
На 17.07.2021г. около 23.00ч. подсъдимият и бившата му съпруга св. Р.Д.а, се прибирали от ресторА. и докато паркират автомобила си, пред жилищната сграда, видели тъжителката да се разделя със св.П., която била с детето си и да се прибира. След като влязла в двора и видяла подсъдимият с бившата си съпруга, тъжителката извикала св.П., която се върнала и двете и детето седнали на обособен кът за почивка в двора състоящ се от маса и четири стола, като тъжителката и св.П., седели една срещу друга, а един свободен стол имало от дясната страна на тъжителката. Подсъдимият и св. Д.а влезли в двора на имота и веднага страните започнали да си отправят обиди, и да спорят за ползването на масата, като подсъдимият пожелал К. и св. П. да станат и да напуснат двора и той да ползва обособения кът за почивка с маса и четири стола. Тъй като това не се случило, подсъдимият Т.Д., оставил на масата стек с бира, който носил и поискал да седне на свободния стол до К..
Масата и 4-те стола, били поставени в малкото свободно място на двора, непосредствено до сградата. За да може който и да е да седне на свободния стол, било необходимо, или тъжителката да стане и да направи място за преминаване или да се отдръпне назад, отново за да осигури място за преминаване. Тъжителката не се преместила и не предоставила възможност на подсъдимият да мине за да седне на свободния стол и тъй като той бил решил да реализира намерението си , пристъпил, хванал облегалката на стола на който седяла К., за да го отмести при което оскубал косата й и минал пред тъжителката / между нейния стол и масата/ с цел да седне на свободния стол до тъжителката. При оскубването на косата тъжителката се развикала и казала, че ще се обади на тел. 112. Обаждайки се на тел.112 същата подала следния сигнал „Ами тука сме едните собственици и се упражнява насилие над мен и опитаха да ме бият“ Доколкото същата се чувствала обидена и изплашена, тя се обадила и на братовчед си св. Д., който живеел наблизо и малко след обаждането, същия отишъл да види какво става. Пристигайки той заварил св.П. да си тръгва, а К. и подсъдимият седнали на два стола около масата. Св. Д.а била права в двора.
Адреса посетили и представители на РУ гр. Поморие, които заварили подсъдимият седнал 2 и да пие бира. Пред полицаите не били изложени оплаквания за физическо насилие, а тъжителката К. не отправила никакви оплаквания относно физическо посегателство и нанесени наранявания. Оплакванията били за ползването на дворното място и спор за „някакви саксии“ и след като полицаите предупредили страните да не влизат в прерикания, тъжителката се прибрала в дома си. На 20.07. 2021г. тъжителката подала жалба в РП Бургас, т.о. гр.Поморие, а се установява се от от представеното Съдебно медицинско удостоверение № 282/2021г., че при извършен преглед на 21.07.2021г. от 14.20ч. в. специализиран медицински кабинет на А.. Г. К. са установени следните травматични увреждания: характерни ограничени кръвонасядания на шията от ляво по предната и предно-страничната й повърхности, навяхване на шията, причиняващо ограничаване в обема на движения на главата, поради изразен болков синдром. „Тези травматични увреждалия са получени в резултат от притискащото действие на твърди или полутвърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.“ Направен е извод за причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
По повод подадената от тъжителката жалба да РП Бургас, т.о. Поморие е извършена предварителна проверка като са снети сведения от А.К., А.П., Т.Д., Р. Д.а К.Д.. На 29.07.2021г. е съставен Протокол за предупреждение по реда на чл.65от ЗМВР и Т.Д. е предупреден да не отправя закани с убийство към А.К. и близките й и да урежда спорните си въпроси с А.К. по установения от закона ред. С постановление прокурор при РП Бургас, т.о.
Поморие е отказал да образува наказателно производство и е прекратил производството по преписката.
Според съда в настоящото производство, не се събраха категорични доказателства, подсъдимият да е осъществил престъпление по чл. 130 от НК по отношение тъжителката. Не се доказа същия да е стискал по врата тъжителката и да е тъпчел краката и. Не се установи и умишлено да е оскубал косата и, като това е станало според съди при изместването на стола, заедно със седящата на него тъжителка с цел подсъдимият да мине и достигне свободния стол. Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
На 20.07. 2021г. тъжителката подала жалба в РП Бургас, т.о. гр.Поморие в която изключително подробно е изложила отношенията си с Т.Д. – споровете им за ползването на дворното място, отправяните към нея обиди, закани и в тази жалбата подадена сравнително скоро след инцидента тъжителката е посочила „докато се приближаваше към мен със заповеден и агресивен тон той заяви „Ей казвам ти веднага да станеш и да ми освободиш масата“ и едновеременно с това се хвана за врата и ми оскуба косата, след това издърпа възглавницата на стола на който седях и започна да ме тъпче по краката“. По нататък в жалбата се акцентира върху отправените закани и действия който тъжителката, счита за самоуправство. Тъжителка не твърди, да е била енергично хваната за врата и след като отпуснал косата и подсъдимият да е продължил да я стиска силно за врата, както твърди в тъжбата. При изключително подробната жалба в която се излагат всякакви спорове и пререкания които имат страните, според съда тъжителката не би пропуснала да отбележи „силното стискане по врата“ , още повече че ако нараняванията по врата описани в медицинското удостоверение бяха нанесени от подсъдимият на 17.09.2021г. , то тъжителката също нямаше да пропусне да ги отбележи, като тези наранявания щяха да бъдат видими към 20.07.2021г.
В тази връзка съдът счита, че подсъдимият не е извършил така соченото деяние „стискал силно по врата тъжителката“ и нараняванията описани в МУ не са причинени от подсъдимият. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г.М. който е посетил адреса след подадения сигнал. Същия в показанията си пред съда сочи „имаха някакви спорни 3 ситуации.....жената която подаде сигнала обясни, че идва само през летния сезон,.......беше с нейна приятелка.....някакви саксии пречели, защото били там, нямаше физическо насилие.