Решение № 1803 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16176/2025
- Вид
- Решение № 1803
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл. 351, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 9 · Кодекс за застраховането
- чл. 376, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 376, ал. 6, изр. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1803 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116176 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., срещу Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума от по 6750 лева (3451,22 евро), представляваща застрахователно обезщетение, възлизащо на сума в общ размер от 13 500 лева (6902,44 евро), дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № *******г., Полица по застрахователен договор № ******, ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция – *** г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Д. Ц. С., починала на ****** г., като ищецът А. С. е неин ****, а А. С. – нейна******. Посочва се, че приживе Д. С. била ***** назначена съгласно ****** по Протокол № ******* г.
Същата била застрахована за настъпване на застрахователни събития по Договор за обществена поръчка № ******* г., сключен между ****** като възложител, и ответника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, като изпълнител. В чл. 7, т. 5 от договора се предвиждало, че индивидуалната застрахователна сума за всяко едно застраховано лице, както и размерът на застрахователното плащане при проявление на покритите рискове, при смърт от заболяване, в т.ч. акутно, се дължи 1 застрахователна сума в размер на 13 500 лева на законните наследници. Това обстоятелство било отразено и в чл. 14 от същия договор. В конкретния случай се твърди, че към момента на сключване на договора и към момента на настъпване на застрахователното събитие Д.С., в качеството на ********, е трето ползващо се лице по посочения договор. Сочи се, че в изпълнение на договора за обществена поръчка била сключена Полица по застрахователен договор № ******, по която ******* е застраховащ, а ответното дружество има качеството застраховател, като застрахованите лица са 15 487 по средносписъчен състав, а срокът на застраховката е три години: от ******** г. Поддържа се, че в застрахователната полица са изброени покритите рискове и застрахователните суми. В т. 5, като покрит риск се посочвало: „смърт от заболяване, вкл. акутно“, при който договорената застрахователна сума била в размер на 13 500 лева, платима на законните наследници на починалото лице. Твърди се, че на дата 19.08.2025 г. ищците отправили искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като приложили всички изискуеми документи, но получили уведомление с изх. № ******* от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с което им било отказано извършването на застрахователно плащане. За да обоснове отказа си, ответното дружество се позовало на чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия за рискова застраховка „Живот и злополука“ и приело, че не носи отговорност за събития, причинени или дължащи се на предшестващи заболявания и злополуки. Ищците поддържат, че договорното отношение между Д. С. и ответника е възникнало по силата на нейното качество на трето ползващо се лице по договора за обществена поръчка и договора за групова застраховка, сключени между ответника и ***** Твърди се, че в случая е налице покрит риск, тъй като смъртта на Д.С. е настъпила по време на действие на застрахователния договор. Излагат се съображения, че изключението от покритите рискове, което застрахователят едностранно е въвел в своите Общи условия, противоречи на сключения договор за обществена поръчка, който е задължителен за застрахователя и предоставя права на третото ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Поддържа се, че включването на клауза в договора, според която застрахователят се освобождава от отговорност да заплати обезщетение, когато застрахователният риск – смърт, е настъпил в резултат на предшестващо договора заболяване, представлява нарушение на закона – чл. 351, ал. 2 ЗСВ.
Възразява, че клаузата от Общите условия, на която застрахователят се позовава, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с ал. посл. ЗЗД. Наред с това се твърди, че Д. С. не е починала от заболявания, диагностицирани преди срока на действие на процесния договор. Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с който оспорва предявените претенции като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между ответното 2 дружество и ****** е сключен Договор за обществена поръчка*** № ****** г. за групова застраховка „Злополука“, Полица по застрахователен договор № *****, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.01.2024 г. до 24:00 ч. на 31.12.2026 г. Посочва се, че на 02.01.2024 г. между ЖЗК „Съгласие“ АД и ЗД „Съгласие“ АД е сключен договор за съзастраховане на застрахователния договор. Излагат се доводи, че според медицинската практика, развитието на онкологично заболяване не започва с поставяне на диагноза, а с поява на първични клинични и образни находки, които в случая са регистрирани още през март 2023 г. Поддържа се, че именно оттогава започва процесът на наблюдение и развитие на състоянието на Д. С., което по-късно се проявява клинично и води до летален край. С оглед изложеното се твърди, че към началната дата на застрахователния договор, онкологичното заболяване вече е съществувало, поради което попада в изключен риск, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 22 от Общите условия. Сочи се, че при определяне дали по предявената застрахователна претенция се дължи застрахователно обезщетение, водещ е именно моментът на разболяването, т.е. дали заболяването е настъпило в периода на застрахователното покритие или не. В настоящия случай се поддържа, че нито в договора за възлагане на обществена поръчка, нито в техническата спецификация към откритата обществена поръчка са посочени точни, ясни и изчерпателни условия, при които се прилагат изключения от застрахователното покритие. Същевременно се посочва, че такива изключени рискове са ясно, недвусмислено и изчерпателно изброени в чл. 4 от Общите условия на застраховка „Злополука“ и рискова застраховка „Живот“ на ЖЗК „Съгласие“ АД. По изложените съображения се твърди, че в случая не се касае за акутно заболяване, тъй като видно от медицинската документация заболяването, довело до леталния край на Д. С., било установено още през месец март 2023 г., т.е. преди сключването на застрахователния договор. Оспорват се твърденията за неприложимост на клаузите от Общите условия на ответното дружество и за противоречието им с договора за обществена поръчка, по-конкретно с Техническата спецификация, както и за незаконосъобразност на постановения отказ. Ответната страна поддържа, че ищците неправилно тълкуват естеството и функцията на застрахователния договор, като му приписват социална цел, присъща на държавата, а не на търговец – застраховател. Изтъква, че ЖЗК „Съгласие“ АД е търговско дружество по смисъла на Търговския закон, а застрахователната защита се предоставя срещу заплащане на премия и в рамките на лимитиран риск. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.
459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ищците по делото 3 следва да докажат, че са наследници на починалата Д.Ц.С., която в качеството си на *******е била застрахована за настъпване на застрахователни събития по валиден договор за групова застраховка, сключен между ****** и ответното дружество, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, вследствие на което е настъпила смъртта на застрахованото лице, явяващо се трето ползващо се по застраховката лице; да установят, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застрахователния договор, както и да установят стойността на застрахователното обезщетение, чието заплащане се претендира по сключената застраховка. При доказване на горните обстоятелства от страна на ищците, ответната страна следва да докаже възраженията си срещу предявените искове, в това число и че процесното застрахователно събитие е изключен риск.
С Определение № ***** г., постановено по делото, в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен с протоколно определение от *****г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че Д.Ц.С., в качеството си на ******* е била застрахована за настъпване на застрахователни събития по застрахователен договор за групова застраховка „Злополука“, по сключен между ****** и ответното дружество Договор за обществена поръчка № ****** г., Полица по застрахователен договор № ***** със срок на действие от ***** г.; че ищците А. Д. С. и А. А. С. са наследници по закон на Д. Ц. С., поч. на***** г.; че ищците са предявили извънсъдебно претенция пред ответното дружество с искане за извършване на застрахователно плащане по групова застраховка „Злополука“ във връзка с настъпилата на ***** г. смърт на застрахованото лице Д. С., по която претенция застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът приема горепосочените факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Видно от Удостоверение за наследници изх. №***** г. на ******ищците по делото са законни наследници на починалата Д. Ц. С., като ищецът А. Д. С., ЕГН **********, е неин ****, а ищцата А. А. С., ЕГН **********, е нейна*****.
По делото е представен и Препис – извлечение от акт за смърт на Д. Ц. С., ЕГН **********, издаден въз основа на Акт за смърт № ***** г., съставен в гр. *****.
От представения по делото Договор за обществена поръчка № ****** г. се установява, че между ****** като възложител и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, като изпълнител е сключен договор с предмет – групова застраховка „Злополука“ на общо 15 486,5 действащи и предстоящи за назначаване лица, в това число съдии, прокурори, следователи, съдебни и прокурорски помощници, членове на *********, служители на *********, държавни съдебни изпълнители, служители по вписванията и съдебни служители, срещу заплащане на застрахователна премия.
Съгласно чл. 7, т. 5 от раздел II. Покрити рискове, застрахователна сума и 4 размер на обезщетение от процесния Договор за обществена поръчка № ****** г., при покрит риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“, застрахователната сума е 13 500 лева, като размерът на обезщетението се изплаща на законните наследници или лицата, живели в едно домакинство с починалото застрахователно лице.
Страните не спорят, а и се установява от представената по делото служебна бележка изх. № ***** г., издадена от *******че Д. Ц. С. е изпълнявала длъжността ****“ в *****/до датата на смъртта й, настъпила на ******г./ и е застраховано лице по групова застраховка – Полица № *******г. към ЖЗК „Съгласие“ АД /приложена на л.
37 от делото/, съгласно Договор № ********г.
Видно от писмо изх. № ****** г. на ЖЗК „Съгласие“ АД относно искане за извършване на застрахователно плащане с вх. № ******* г., във връзка с настъпилата на ***г. смърт на застрахованото лице Д. С., застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. В цитираното писмо са изложени аргументи в подкрепа на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение по заявената претенция в насока, че заболяването е с клинична изява още през март 2023 г., респ. злокачественият процес е съществувал и е бил диагностициран преди началната дата на застрахователното покритие – ****г., а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия за рискова застраховка „Живот и Злополука“, застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки.
Разпечатката съдържа 22 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/752ae277-4be7-408c-87b4-89459e1e8719