Решение № 114 от 31.03.2020, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. Ловеч, 31.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря.......................Петя Маринова……….............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1977 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М.С., срещу Г.И.С., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит № *********/05.09.2016 г.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен на 05.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, с размер на предоставения потребителски кредит за лични нужди – 1250.00 лева, която сума била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а той потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва с фиксиран месечен размер за целия срок на договора, начислявана от датата на отпускане на кредита, като договорената от страните лихва за срока на договора била в размер на 246.57 лева, или обща стойност на усвоена главница и договорна лихва в размер на 1496.57 лева, която следвало да се заплаща на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 24.94 лева, с падеж на първата погасителна вноска - 14.09.2016 г., а на последната – 01.11.2017 г.

С подписване на договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 62.50 лева, която била включена в седмичните погасителни вноски или всяка в размер на 1.04 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя и допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“, а кредитополучателят се задължил да заплаща такси за тази услуга.

Изтъква се, че по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., вземането по цитирания по-горе договор за потребителски кредит е прехвърлено от „Файненшъл

България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а впоследствие, по силата на подписано Приложение 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., вземането било прехвърлено от „Изи Асет

Мениджмънт“ АД в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, като длъжникът бил уведомен за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

Посочва се, че ищецът е упълномощен, в качеството си на цесионер по Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет

Мениджмънт“ АД, като в изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответницата било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез цесионера – ищец за станалата продажба на вземания, на основание Допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към Рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. До ответницата било изпратено и уведомително писмо изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл

България“ ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/ за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че двете писма били изпратени едновременно до длъжника, като от известие за доставяне с бар код PSSDT-S009EA04 било видно, че са получени от дъщерята на ответницата на 03.07.2018 г. Наред с това, в случай, че ответницата оспори действията във връзка с уведомяването й за станалата продажба на вземания, ищецът моли уведомленията за извършените цесии да се считат връчени на ответницата, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Твърди се, че ответницата не е заплатила дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до момента, е в размер на 586.52 лева, с която били погасени, както следва: 61.35 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 149.28 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 11.44 лева – такса за оценка на досие, 168.00 лева – договорна лихва и 196.45 лева – главница.

С оглед на това, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 1253/2019 г. по описа на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответницата Г.И.С., че същата му дължи следните суми: 1053.55 лева – главница, 78.57 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 51.06 лева – такса за оценка на досие за периода от 23.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 258.51 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 30.11.2016 г. до 01.11.2017 г., 597.07 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.12.2016 г. до 01.11.2017 г. и 221.48 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

С определение № 1333/07.11.2019 г. съдът е постановил връщане на исковата молба в частта относно обективно съединените установителни искове за следните вземания по договор за потребителски паричен кредит № *********/05.09.2016 г., а именно: 51.06 лева – такса за оценка на досие, 258.51 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 597.07 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, и прекратил производството по делото в частта относно тези искове. Определението е влязло в сила.

С протоколно определение от 10.03.2020 г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за потребителски кредит № *********/05.09.2016 г. ведно с Формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет

Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Извлечение от Приложение № 1_Р от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.;

Пълномощно от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет

Мениджмънт" АД; Пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е преупълномощено „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници от името на

„Файненшъл България" ЕООД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Файненшъл България" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършената цесия и Уведомително писмо от „Изи Асет

Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне; Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл

България" ООД и „Изи Асет

Мениджмънт" АД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към договора за цесия от 01.07.2017 г.; Пълномощно от 04.07.2017 г. от управителя на „Файненшъл България" ЕООД за „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Приложено е и ч.гр.дело № 1253/2019 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 7462 от 03.07.2019 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г.И.С. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 633/04.07.2019 г. само за вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /02.07.2019 г./ до изплащане на вземането, както и за разноските по делото, а за останалите вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение. С Разпореждане № 3129/04.09.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.

5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си.

С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, процесуалният му представител юрисконсулт Полина Балабанова, заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен с предходна молба списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата

Г.И.С. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата като предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/752ad18a-a638-4d33-9310-550c3c322a82