Определение № 289 от 28.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600282 по описа за 2023 година

Производство по чл. 440 ал.2 от НПК.

С определение № 109, постановено на 24.02.2023г. ОС – Враца по НД № 146/2023 г. е оставил без уважение молбата на осъдения Д. Д., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-***, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Недоволен от това определение е обжалвал осъденият Д. Д. чрез защитника си адв. В. С.. В жалбата се твърди, че съдебният акт на ВОС е незаконосъобразен и необоснован. Защитата и осъденото лице смятат, че съдът неправилно е възприел доказателствата, неправилно ги е обсъдил и е необоснован изводът за липса на основание за условно предсрочно освобождаване.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ОП – Враца. В същия е взето становище за това, че съдебният акт е обоснован, законосъобразен и прокуратурата моли да бъде потвърден. ОП – Враца е на становище, че ВОС правилно е преценил, че в поведението на лицето, въпреки изтърпяната част от наказанието, не са настъпили необходимите корекции и не са налице всички основания искането, предявено по реда на чл.

437 от НПК, да бъде уважено.

Отговор на жалбата от затвора-*** не е постъпил.

Апелативен съд София като се занима с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави молбата на осъдения Д. Д. без уважение, ОС – Враца задълбочено е обсъдил всички доказателства, съдържащи се в затворническото досие и представени от администрацията на затвора – Доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС и е приел, че осъждането, заради което 1 лицето в момента се намира в Затвора-***, е по НОХД № 197/2022г. на РС – Лом, групирано с наказанията по следните НОХД с №№: 594/2021г. на РС – Лом, 501/2021 на РС – Лом, 609/2021г. на РС - Лом, 85/2022 г. на РС - Лом.

Определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначално определен строг режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. По делото е установено, че към момента на установяване на определението, предмет на въззивната жалба, осъденият е изтърпял 1 година 1 месец и 10 дни, а със зачитане на 22 дни, в които той е работил, общо изтърпяната част от наказанието е 1 година 2 месеца и 2 дни. Остатъкът е 3 месеца и 28 дни.

С установяване на тези факти ВОС правилно е приел, че първото условие за наличие на основания за УПО по чл. 70, ал.1, т.1 от НК е налично.

Анализирайки обаче доказателствата за поправяне на осъденото лице до момента първоинстанционният съд обосновано е приел, че такива не са налични. Т.е., че осъденото лице не е показало и не е дало достатъчно доказателства, от които да може да се направи един категоричен извод, че пребивавайки до този момент в затвора и изтърпявайки посочения размер от наказанието, в личността му е настъпила трайна положителна промяна и са достигнати целите посочени в чл. 439а от НПК.

Съдът не е констатирал от наличните доказателства добро поведение и промяна на личността на осъдения. Правилно се е позовал на доклада, представен от затворническата администрация, от който е видно, че за сравнително краткото време на пребиваване в затвора осъденото лице е притежавало не разрешени вещи, проявявало е вербална и физическа агресия, заради което има шест пъти наложени наказания по реда на ЗИНЗС. За времето на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, видно от констатациите в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС, в профила на криминогенни нужди като дефицитни зони са констатиран в профила на криминогенни нужди като дефицитни зони е констатирано, че не поема отговорности за извършени правонарушения, слабо критичен, емоционално нестабилен, хоспитализиран многократно във връзка с психични проблеми и склонност към суицид, личностнови проблеми в комуникацията, злоупотреба с алкохол и наркотици, неспособност за адекватно решаване на възникналите проблеми.

В този доклад рискът от вреди за обществото е определен като среден.

Въпреки констатираното в същия доклад участие в ограмотяващи курсове – компютърни курсове за начална компютърна грамотност, участие в различни образователни и религиозни програми в Затвора-*** е констатирано, че осъденото лице поради многобройните наказания, които е получило, са станали пречка за пълноценно включване в трудова дейност. От проведените беседи е било установено, че лицето не изразява съжаление за миналото си поведение. Т.е. липсва критичност по отношение на деянията, заради които същият е многократно осъждан. Отново в доклада има констатации за това, че въпреки декларираното желание за промяна в поведението и личността си фактически не полага никакви усилия в тази насока и липсва воля за промяна на цялостното му поведение и на личността му. Проявява повече склонност 2 към поддаване на негативно влияние.

Позовавайки се на тези констатации в доклада, изготвен по чл. 155 от ЗИНЗС, напълно обосновано ОС – Враца е приел, че липсва основанието посочено като предпоставка за условно предсрочно освобождаване – това по чл. 70, ал.1 от НК, поради липса на доказателства за промяна на осъдения Д.

Д..

Посочените във въззивната жалба недостатъци на съдебния акт, не са налични, по преценка на Апелативен съд София. Декларираното желание пред ОС – Враца в молбата за УПО и декларативните изявления във въззивната жалба на защитника адв.С., не са основание за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.

Служебната проверка, извършена от Апелативния съд, не установи наличие на процесуални нарушения, или нарушения на материалния закон, които да водят до отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на такъв, с който молбата на осъдения Д. Д. да бъде уважена.

Поради изложените съображения Апелативен съд София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 постановено на 24.02.2023г. ОС – Враца по НД № 146/2023 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Д., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-***, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3