Решение № 583 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606095 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на И.А.Х. в качеството му на управител на С.Г.К. ООД срещу определение от 07.08.2024 г., постановено по НЧД №9699/2024 г. по описа на СРС, НО, 15 с-в, с което е потвърдено изцяло Постановление на СРП от 14.06.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №109/2020 г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр.№693/2020г. по описа на СРП водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че първостепенният съд неправилно е преценил, че по делото са налице гражданско правни отношения и липсва извършено престъпление от общ характер, съответно неверни са изводите на съда, че не може да дава указания на прокурора дали да образува или не наказателно производство и по кой текст от наказателния закон да стори това. Счита, че ако се приеме това становище на съда, то се обезсмисля и производството по чл.243 от НПК, в рамките на което и съобразно разпоредбата на чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът преценява дали правилно е бил приложен закона от прокурора и ако установи обратното следва да върне делото на прокурора със задължителни указания.

Счита, че в конкретния случай и при правилно установена фактическа обстановка, прокурорът е направил неправилни правни изводи, доколкото е приел, че не е налице изобщо осъществено каквото и да е било престъпление от общ характер. Твърди, че с оглед на конкретните факти, в случая е налице обсебване, а не измама, за каквото е било водено ДП, като излага подробни съображения в тази връзка и сочи, че към момента, в който клиентът си е тръгнал от сервиза с автомобила и монтираната на него газова уредба, собствеността върху нея все още не е била прехвърлена на клиента, поради което той не е имал само задължение за плащане на същата, както са приели съдът и прокурорът, доколкото не е станал собственик на вещта. Това според жалбоподателят може да се случи само след като клиентът е одобрил вещта и след като са подписани всички документи във 1 връзка със същата. Ето защо настоява, че не се касае единствено до гражданско правни отношения.

Отделно от това прилага присъда на СРС и решение на СГС, за които твърди че касаят идентичен казус с друг клиент на представляваното от него дружество, като сочи, че съдът е приел за същия, че става въпрос за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а не за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, съответно не за гражданско правни отношения.

Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да постанови ново, с което да отмени постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото и да върне същото на прокуратурата със задължителни указания за правилно приложение на закона. Прилага към жалбата копия от сочените в жалбата съдебни актове.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима- подаден е в срок, от правоимаща страна по делото /ощетено от инкриминираното деяние, за което се води наказателното производство юридическо лице, чрез неговия законен представител, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Определението на СРС, макар и пространно и теоретично правно издържано в едната му част, по същество се явява неправилно. Теоретичните постановки, застъпени в определението на СРС се явяват като цяло верни, но те не са приложени надлежно към конкретния казус.

СРС е приел за установена фактическа обстановка, изложена в мотивите към определението му, като е посочил, че същата е идентична с тази приета и от СРП, както и че се установява на база събрания в хода на ДП доказателствен материал, преценен в своята съвкупност и взаимовръзка. Приел е, че прокурорът е направил правилни правни изводи, които се споделят и от първостепенния съд, като е изброил декларативно разпитаните по делото свидетели, сред които е посочил и св.Б.М., като също така декларативно е заявил, че показанията на тези свидетели са напълно съответни едни на други и очертават една и съща фактическа обстановка, а именно възприетата от първостепенния съд, като е посочил, че поради това и не съществуват съмнения относно достоверността на съобщеното от който и да е било от тях. Приел е, че на база показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установявало, че между св.М. и св.М. била постигната предварителна уговорка за монтаж на газова уредба на л.а.Тойота Корола с рег.№СВ **** КН срещу заплащане на определена цена, която не била платена от св.М. след извършване на монтажа на уредбата, поради възникнал спор във връзка с качеството на извършената работа. На база на това, съдът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, включително и такова по чл.209, ал.1 от НК- измама, а че става въпрос за гражданско правни отношения свързани с неплащане по договора на цената от страна на възложителя с възражение за некачествено изпълнение, като е изложил подробни съображения, защо деянието на М. не е съставомерно по реда на чл.209, ал.1 от НК било от обективна, било от субективна страна. Изложени са и съображения, че съдът в това производство няма право да дава указания на прокурора да повдига обвинение срещу конкретно лице за конкретно извършено престъпление, поради което е приел и за неоснователни доводите в жалбата с искане за връщане на делото на ДП с указания за разследване на друго по вид престъплениетакова по чл.206, ал.1 от НК.

На първо място прави впечатление, че заявеното в мотивите на първостепенния съд, че е възприел фактическа обстановка идентична с тази възприета от прокурора, не е вярно.

Видно е, че първостепенният съд е приел за безспорно установено по делото, че св.М. след 2 като е взел автомобила с монтираната на него газова уредба, за да го тества, констатирал при тестването, че автомобилът работил зле, прекъсвал и като цяло не работил добре на алтернативно гориво. Приел е още, че в тази връзка св.М. провел разговор по телефона със служител на фирмата, на когото обяснил за лошата работа на автомобила, но служителят на фирмата му отговорил, че са направили всичко възможно и ако не е доволен следва да говори с ръководителите на фирмата, при което св.М. решил да не се връща в сервиза, а подменил газовата уредба в неофициален сервиз в гр.Елин Пелин.

Дори и при повърхностен прочит на постановлението на СРП се установява, че прокурорът не е приел тези факти за безспорно установени по делото, а е посочил, че това са твърденията на св.М. във връзка с конкретния казус без да конкретизира дали възприема тези твърдения за верни или не.

Същевременно прокурорът е приел, че изложената в постановлението фактическа обстановка (каквато на практика липсва, доколкото прокурорът цитира само показанията на свидетеля М., без да коментира дали им дава вяра или не) се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, а именно от показанията на разпитаните свидетели и всички други събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

В постановлението на СРП, прокурорът е коментирал единствено наличието на противоречие между показанията на св.М. и тези на св.М. по въпроса за конкретните договорки между двамата относно модела газова уредба, който следва да бъде поставен на автомобила, като в тази връзка е заявил, че на база проведената очна ставка между двамата, това противоречие било отстранено.

В определението си СРС надгражда постановлението на СРП, като това, което прокурорът сочи като твърдения на св.М., съдът приема като безспорно установени факти по делото, без също така както и прокурорът да коментира подробни показанията на този свидетел, съпоставени с останалия събран по делото доказателствен материал и най- вече без да ги съпостави с показанията на другите по делото свидетели, приемайки декларативно, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви. Съдът дори не е коментирал наличието на някакво противоречие между показанията на св.М. и тези на св.М. и не е взел становище дали проведената между тях очна ставка допринася за отстраняването на противоречията между техните показания и какво касаят тези противоречия. А очевидно е, че и след като такава очна ставка е била проведена, такива противоречия са били налице или най- малкото разследващите на ДП са приели, че са налични.

Същевременно заявеното от прокурора и от съда в техните актове, че показанията на разпитаните по делото свидетели били съответни едни на други и очертавали безпротиворечиво фактическата обстановка, възприета от прокурора и съда, е невярно.

Налице са съществени противоречия между показанията на св.М. от една страна и показанията на останалите разпитани свидетели- управители и работници към дружеството жалбоподател, от друга страна, при това противоречия, касаещи поведението на св.М. след като същият е взел автомобила с монтираната на него газова уредба, за да я тества.

Противоречия, които изобщо не са коментирани нито от съда, нито от прокурора, поради което и за въззивния съд не става ясно поради какви съображения, прокурорът и съдът са цитирали, съответно възприели единствено и само твърденията на св.М., а не и тези на другите разпитани по делото свидетели относно случилото се. Явно съдът е дал вяра на тези показания, за да възприеме фактическа обстановка, такава каквато се сочи именно в показанията на този свидетел. От своя страна прокурорът е цитирал само неговите твърдения, без да цитира твърденията на другите свидетели относно случилото си, което е доста избирателно и вероятно сочи на това, че може би прокурорът е възприел за верни твърденията на св.М., а не тези на другите свидетели относно процесния случай, които са противоположни на заявеното от св.М.. Видно е от показанията на останалите разпитани свидетели, че според тях след като св.М. е дошъл и е взел автомобила с монтираната на него 3 газова уредба да го тества, повече не се е върнал с него, нито се е обадил да каже какво става, нито е отговарял на мобилния телефон, който той е бил оставил за връзка с него, като първоначално номерът е давал свободно, а след това телефонът се е изключил. Освен това в своите показания тази група свидетели категорично отричат св.М. да е говорил с когото и да е било от тях и да е заявявал претенции за нередност и неизправност на монтираната система, за това автомобилът да работи зле и да прекъсва. Единствено св.И.Х. сочи, че е успял да се свърже с него по телефона след известно време, като твърди, че в този разговор св.М. му е обещал, че ще се върне да плати уредбата, което не е сторил, като след това повече е спрял да вдига телефона си и не е платил уредбата.

Очевидно е, че тези твърдения на св.И.Х., Д.Т., Е.Е., В.А. и Н.П. са в драстично противоречие с това, което излага по случая св.М. и което е цитирано в постановлението на СРП, съответно, което е прието като безспорно установено в определението на СРС.

Налице е също така противоречие между показанията на св.М. и тези на св.М. по въпроса какви са били първоначалните договорки помежду им и по- конкретно дали е имало такава, служителите на сервиза да преценят дали на този автомобил изобщо е подходящо да се монтира газова уредба или уговорката е била служителите на сервиза да преценят какъв модел газова уредба е най- подходящо да бъде монтирана на автомобила. Противоречия, които също са съществени, доколкото в своите показания св.М. сочи, че е оставил преценката за това дали изобщо да се монтира такава уредба на процесния автомобил на работниците в сервиза, като твърди, че те след като са разбрали, че този автомобил не може да работи с газов уредба не е следвало изобщо да монтират такава на същия, а е следвало да го уведомят първо за този проблем и едва след това да решат какво да се прави. Св.М. сочи още в своите показания, че се бил ядосал, защото така му били повредили (надупчили) автомобила и поради това се бил ядосал и повече не бил ходил в сервиза и не бил платил уредбата. Заявил е още, че е съгласен да плати уредбата, която така и така не бил ползвал, но само ако от сервиза му възстановят автомобила в заводския му вид. Точно обратното- в своите показания св.М. сочи, че единствените уговорки между него и св.М. са били не относно това дали работниците в сервиза трябва да преценят възможно ли е да се монтира газова уредба на този автомобил, а кой модел газова уредба е най- удачно да се монтира.