Протокол № 153 от 29.10.2025, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 153 гр. Пещера, 29.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20255240200039 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят П. Т., редовно уведомен, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. С. П., редовно упълномощен.

Административно-наказващият орган Началникът на РУ „Полиция“ – гр.

Пещера, редовно уведомен, не се явява, не се и представлява.

Актосъставителят Ю. Е. П., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят В. К. Г., редовно призован, се явява лично.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. П. – Уважаема госпожо Съдия, от името на доверителя ми заявявам, че поддържаме жалбата, както сме я депозирали. Моля да бъдат допуснати до разпит 2-ма свидетели, при режим на довеждане, които водим, във връзка с оспорване на обстоятелствата, които са изложени в акта и доказване на тези, които сме изложили в жалбата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

1

Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:

СВ. Ю. Е. П. - 31 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ – Пещера.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на актосъставителя:

СВ. П., със снета самоличност – Поддържам констатациите по акта.

Работя като полицейски инспектор в Участък - Батак към РУ – Пещера, като към месец март тази година бях автопатрул, старши полицай, пак в Участък – Батак към РУ - Пещера. Помня случая. Не помня конкретно датата. Спомням си, че бяхме с колегата В. Г. със служебния автомобил марка „Шкода Рапид“, който е заведен към Участък - Батак. Извършвахме обход на гр. Батак, като се движехме по ул. „***“, където видяхме на кръстовището с ул. „***“ един автомобил – джип, тъмен на цвят. Точно там кръстовището е осветено и ясно разпознах водача – г-н П. Т.. Той беше сам в автомобила. При разминаването ни, той се насочи по ул. „***“. Подадохме светлинен сигнал, но водачът отказа да се подчини на подадения сигнал, продължи движението си, зави надясно по площад „4-ти май“ и оттам по ул. „**“. Тогава имаше сняг. Автомобилът се удари в една преспа от сняг и после премина през преспата, а ние не можахме да го спрем, като следвахме автомобила неотлъчно. Той не се подчини и се насочи извън улиците на гр. Батак - към гората. Разстоянието конкретно не мога да кажа, но както се разминават две коли – на такова разстояние бяхме.

Разминахме се, той идваше от ул. „***“, ние се движехме по ул. „***“ - там е кръстовището на „Горското стопанство“. Аз управлявах автомобила. Водачът се падаше от лявата страна, горе-долу на 2-3 м. един от друг сме били.

Движехме се насрещно, аз управлявайки автомобила, имах видимост към водача на насрещно движещия се автомобил, тъй като беше осветено и разпознах П. Т. - водачът. Аз работя вече 10 г. в Участъка, познавам местното население, помним регистрационни номера, което е нормално на фона на толкова дълъг стаж. Просто разпознахме лицето. Решихме да бъде извършена полицейска проверка с колегата, но той не се подчини и му беше съставен акт за това нещо. Не помня точно кога му беше съставен акт, но не беше на същия ден. Той избяга, не спря, не се подчини. Нямам спомен чия собственост е автомобилът - описано е в акта. По регистрационния номер на автомобила стигнахме до Т., но заявявам, че го разпознах, когато управляваше. Движим се един срещу друг, беше в тъмната част на денонощието, лицето му разпознах, но дрехи не мога да посоча. Беше отдавна. Нямаше други лица в автомобила, убеден съм. Разпознахме и видяхме само едно лице, което управляваше автомобила. Не помня с каква скорост се движехме. Това се случва в населеното място. Когато обстоятелствата налагат, може да се движим с по2 голяма от разрешената скорост, но при обход се движим с патрулна скорост 20-30-40 км., не се движим с голяма скорост. Подаден е сигнал със служебния автомобил, със светлинен и звуков сигнал. Аз управлявах служебния автомобил и подадох звуков и светлинен сигнал чрез патрулния автомобил.

Разминаваме се с автомобила, извършваме маневра и тръгваме след автомобила. Подадохме сигнал след като извършихме маневра за промяна посока на движението и последвахме въпросния, описан в акта, автомобил. Не мога да кажа като разстояние на какво разстояние е бил при подаване на сигнала, не помня. Той беше непосредствено пред нас. Не си спомням дали имаше друг участник в движението. Нямам спомен за стоп-палка. Насочи се по ул. „***“, зави надясно по площад „40-ти май“, оттам към улица „**“, от ул.

„**“ - нагоре и се вряза в една преспа, върна назад автомобила и продължи, и се насочи незнайно къде. Това е в града. Улица „**“ е в града, но има улица, която излиза, сви наляво и не го установихме вече къде отиде. Предният автомобил, който искахме да спрем за проверка, се движеше с доста висока скорост и не можахме да го догоним. В населеното място е това. Това, което е описано в акта, е точно там в момента на подаване на сигнала. Подадохме сигнала, след като не се подчини, не изключихме сигнала - той беше включен и работеше. Нямам спомен, може да е минавала кола, но след като се разминахме, извършихме маневра и тръгнахме непосредствено след автомобила, и му подадохме сигнал да му бъде извършена полицейска проверка, но той не се подчини. Пред него нямаше друг автомобил, беше само този автомобил, карахме зад него. Полицейският патрулен автомобил се движеше непосредствено зад автомобила на водача, на когото подадохме сигнал да спре за проверка.

АДВ. П. - Нямам въпроси.

Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:

СВ. В. К. Г. – 27 год., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ– Пещера.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:

СВ. Г., със снета самоличност – Работя в Участък - Батак към РУ – Пещера, като старши полицай. На пети срещу шести февруари тази година бяхме на работа с колегата Ю. П.. Бяхме от 19,00 ч. до 07,00 часа. Имахме патрулно-постова дейност - охрана на обществения ред, проверка на МПС и лица. След 00,00 часа мисля, че беше на ул. „***“ и ул. „***“ забелязахме въпросния автомобил. Ние бяхме на ул. „***“, обърнахме и спряхме.

3

Движехме се с патрулния автомобил, видяхме по улицата „***“ и ул. „***“ да се движи МПС. Там обърнахме автомобила и подадохме светлинен и звуков сигнал, но водачът не се подчини и не спря. Уведомихме ОДЧ, той ускори, последвахме го, но не спря. Посоката беше от ул. „***“, площад „4-ти май“, ул. „**“, ул. „***“. На ул. „***“ мисля, че се удари в една преспа сняг, върна назад и добре, че колегата беше спрял на безопасно разстояние, защото щеше да ни удари. Последвахме го, но там пътят е черен и неравен, и не можем да се движим със служебния автомобил. Водачът на автомобила пое по черен път, пътят беше със сняг и заледен, като със служебния автомобил не можахме да го по следвахме. Веднага тръгнахме след него, като мина до нас, веднага тръгнахме. Обърнахме, той дойде отстрани на нас. Има и камери, всичко е заснето. Видяхме господинът в залата, че кара, като мина през нас го видяхме.

До нас мина - идваше от ул. „***“, ние обръщаме, той минава до нашия автомобил. Обърнахме и той мина до нас. Идваше отгоре от ул. „***“. Ние обърнахме автомобила на кръстовището, където е „Горското Стопанство“ в Батак - там е кръстовище, обръщахме посоката на движение на автомобила, видяхме че идват фарове отгоре от ул. „***“, тъкмо обръщаме и той минава до нас. Тогава разпознахме водача на автомобила, който беше Т.. Тогава не познавах лицето, тъй-като бях на 2 седмици служба. Решихме да спрем автомобила за проверка. Нямаше други лица, сам беше в автомобила.

Участъкът е осветен и той мина през нас, сам беше. Предните му стъкла не са затъмнени, за задните не помня. Не видях да има затъмнени стъкла автомобила, не си спомням. Нямаше в автомобила отпред хора. Отпред нямаше със сигурност, отзад също не съм видял да има хора. Дали стъклата са били тъмни, не помня. Беше му изпратена призовка на господина. Не помня дали е възразил.

АДВ. П. – Нямам повече въпроси. Моля да допуснете очна ставка между двамата свидетели, относно момента, в който полицейските служители са спрели другия автомобил - дали е при разминаване, или при обръщане посоката на движение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелите Ю. Е. П. и В. К. Г. за обстоятелството: в кой момент са възприели другия автомобил - дали при разминаване, или при обръщане на посоката на движение?

СВ. П. – Ние се движехме срещу автомобила. Той идваше от ул. „***“, ние се движехме по ул. „***“. Тази улица се пада точно пред „Горското стопанство“ на гр. Батак, където се движим срещу автомобила и виждаме, и възприемаме, ако има лица - в конкретния случай видяхме само едно лице, което ясно разпознах, че това е П. Т..

4

СВ. Г. – Видяхме господина, който е в залата. Като го осветихме и завъртяхме автомобила, възприех водача. Ние обърнахме на ул. „***“.

СВ. П. – Движеше се срещу автомобила, аз съм отляво на волана, водачът ясно се вижда, видяхме го при разминаване и обърнахме, последвахме автомобила.

СВ. Г. – Със светлинен и звуков сигнал, с палката през прозореца и фенера му подадох сигнал.

АДВ. П. – Нямам повече въпроси

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧИ очната ставка между свидетелите Ю. Е. П. и В. К. Г..

ДА се изплатят разноските на свидетелите за предходните явявания, съгласно представени справки от гл. счетоводител на РС – Пещера.

Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:

СВ. А. С.ОВ П. – 51 г., български гражданин, женен неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва: