Решение № 123 от 10.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1095/2025
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100501095 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съобрази:
С Решение Рег.№ 90 / 11.06.2025г. , постановено по гр.д. № 31/2025г. по описа на Районен съд- Свищов е осъдено З. Д.
ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на В. Д. Х. с ЕГН:**********, адрес гр.С., ул.“***“ ***, чрез Адвокатско дружество „Т. и П.“, ЕИК: *** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 03.03.2023 г. на път III-***, км. 19+450, между лек автомобил марка Шкода, модел ***, с peг. №: ***, управляван от Д. И. Д., и лек автомобил марка БМВ, модел ***, с peг. №: ***, управляван от И. И. В. като е отхвърлен така предявения иск за разликата над 5 000 (пет хиляди) лева до пълния претендиран размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди)лева. В законоустановения срок срещу това решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото.
Ищецът В. Д. Х. обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която искът му е отхвърлен, с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се сочи, че неправилно е приложен критерият за справедливост при определяне на размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Навеждат се подробни доводи и се отправя искане за 1 отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска в пълния му предявен размер. Ответникът обжалва решението в осъдителната му част с доводи за липса на причинна връзка между твърдяните от ищеца неимуществени вреди и настъпилото процесно ПТП.
В законоустановения срок са постъпили отговори на въззивните жалби от насрещните по тях страни, с които се оспорват жалбите.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът В. Д. Х. твърди, че на 03.03.2023 г. е пострадал при ПТП, настъпило между лек автомобил марка БМВ, модел ***, с peг. №: ***, собственост и управляван от И. И. В., в който той е пътувал и лек автомобил марка Шкода, модел ***, с peг. №: ***, управляван от Д. И. Д.. Твърди, че последният носи изключителна вина за настъпване на произшествието, като срещу него е образувано наказателно производство.
Ищецът твърди, че вследствие на настъпилото на 03.03.2023г. ПТП е претърпял неимуществени вреди, състоящи се в понесени болки и страдания като резултат от причинения от виновния водач удар. Твърди, че е посетил психолог и че с оглед неговото становище, у него се наблюдавали емоционална нестабилност и психотравматично разстройство, които са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие.
Счита, че преживявания от него стрес в резултат на резкия удар и неочакваната катастрофа се характеризирал с високо ниво на интензитет.
Твърди, че имал треперене, сърцебиене, изпотяване и периодична поява на 2 различни моменти от пътното произшествие в съзнанието му. Сънят му бил разпокъсан и нарушен, като последният се будил вечер периодично и неочаквано вследствие на травматични сънища от катастрофата. Това от своя страна намирало отражение върху концентрацията му по време на работа и при изпълнение на служебните му задължения. Изпитвал страх да управлява автомобил, както и да пътува в присъствието на друг шофьор. Твърди, че отправил молба-претенция с вх. № 2880/21.03.2024г. до ответното дружество, с която претендирал заплащането на парично обезщетение вследствие на ПТП от 03.03.2023г. но застрахователното дружество го уведомило, че не дължи изплащането на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ поради недоказани неимуществени вреди.
Предвид това ищецът отправя молба към съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 25 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно произшествие от 03.03.2023г., причинено от водач Д. И. Д., ЕГН: **********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към датата на ПТП, ведно със законна лихва от датата на поканата - 21.03.2024г. до окончателното изплащане на задълженията.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на валидна застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника
„Застрахователно дружество Евроинс” АД и собственика на лек автомобил (л. а.) марка „Skoda”, модел „***“, с peг. № *** към датата на процесното ПТП, както и неговото настъпване при описания в исковата молба механизъм.
Оспорва твърденията на ищеца, че неимуществените вреди, които посочва в исковата молба, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Не били предоставени каквито и да е доказателства за проведено лечение от специалист психолог или психиатър, провеждани сеанси с такива или назначаването на лечение, предписването на медикаменти и т.н, във връзка с твърдяното психологично и емоционално състояние, които да установяват по безспорен начин наличието на каквито и да е неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че твърдените от ищеца увреждания са в пряка връзка с настъпилото произшествие, навежда възражение за съпричиняване на неимуществените вреди от ищцовата страна изразяващо се в това, че ищецът не е предприел каквито и да е мерки до момента, изразяващи се в провеждане на сеанси със специалист психолог или психиатър или провеждането на каквото и да е лечение, въпреки заключението на изготвената експертиза, като с бездействието си е допринесъл за настъпване на твърдените неимуществени вреди. Пак в условията на е вентуалност, ако съдът приеме, че е налице причинноследствена връзка между твърдените увреждания и настъпилото ПТП, оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита същото за прекомерно завишено. Относно законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди оспорва искането на 3 ищеца за присъждането на лихва за забава върху застрахователното обезщетение, тъй като ищцовата страна не е представила всички изискани от застрахователя документи необходими за установяването на основателността и размера на застрахователната му претенция, поради което ответното дружество не отговаря за изплащането на законната лихва.
С оглед на извънсъдебното поведение на ищеца, счита, че е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като началният момент на забавата, следва да се определи съгласно регламентираното в горепосочената разпоредба.
Моли съда да отхвърли исковете изцяло.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. л. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбите:
Оплакването на ответника за липса на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП е неоснователно. По делото е изслушано заключение на съдебнопсихологическа експертиза, което настоящият състав възприема изцяло като компетентно и обосновано. Вещото лице категорично посочва, че констатираното от нея психо-емоционално състояние на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, което то определя като силно травматично събитие. Заключението не е оспорено в тази му част от страните ,а, от друга страна - показанията на разпитаните по делото свидетели Т.-Т. и М., също установяват наличието на промяна в емоционалното състояние на ищеца след настъпване на процесното ПТП. Показанията също не са оспорени от страните и съдът им дава вяра, доколкото и двете свидетелки установяват едни и същи факти безпротиворечиво и установеното от тях кореспондира и със заключението на вещото лице, изготвено въз основа на проведена беседа с ищеца.
Предвид това съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП, за които му се дължи обезщетение от страна на ответника по реда на чл.432 от КЗ.
По отношение на интензитета на претърпените от ищеца неимуществени 4 вреди, съдът намира оплакванията, които той е навел във въззивната си жалба, за неоснователни. Заключението на вещото лице-психолог и свидетелските показания установяват, че емоционалното състояние на ищеца след претърпяното ПТП е било влошено, той е изпитвал силен стрес, отказвал е да управлява автомобил и дори да пътува в автомобил, налични са били и нарушения в съня. Това, според вещото лице –психолог, са обичайни признаци на посттравматичен стрес, които вещото лице намира за преодолени в рамките на период от около година. Според него това е обичайният период, в който тези симптоми отшумяват. Според вещото лице проведените сеанси при психолог от страна на ищеца, са повлияли положително върху емоционалното му състояние и са спомогнали за преодоляване на травмата. Имайки предвид това, съдът намира, че ищецът е изпитал стрес и в емоционалното му състояние са настъпили промени, които са обичайни за вида психологическа травма, която е претърпял , като те са отшумели в рамките на обичайния за това период. Безспорно изживяното е довело до влошаване на качеството му на живот през периода на отшумяване на негативните емоции и стрес, но степента на това влошаване не е била прекомерна. Вещото лице заключава, че към момента ищецът се е възстановил напълно от преживяната психологическа травма. Твърденията на ищеца, че симптомите на стрес можа да се хронифицират, са верни, но по делото липсват доказателства ищецът да е развил хронични разстройства на психиката и емоциите в следствие на процесното ПТП.
Разпечатката съдържа 44 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7528f490-4ee1-491b-90ea-5177d8750cb1