Решение № 61 от 05.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Карлово, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320102071 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. Л. Л., ЕГН:**********, от ***, чрез адв. С. Н. против „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано от Г. А. А., Т.К.Ц. и „ФинФлайт“ ЕООД – изпълнителни директори, съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. М..

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем Microcredit №9072-00221266/09.04.2025 г. по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,47 %, ГПР – 48.90 %, брой погасителни вноски: 9 и обща сума за плащане – 588.06 лв. На същата дата – 09.04.2025 г., ищецът сключил с ответника и Договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем Microcredit №9072-00221266, според който му бил предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, като съгласно Глава 3 „Предмет, срок и цена на договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9072-00221266 от 09.04.2025 г.“ той дължал възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „Комфорт“ в общ размер на 460.35 1 лв.

Ищецът твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс, не изплатил сумата по процесния пакет за допълнителни услуги, но и не дължал плащания за същия, тъй като клаузата, която го регламентирала, била нищожна Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не мжели да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции – заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите или заплащане на такси за различни допълнителни услуги.

Твърди, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които събирали за осигуряване на фирми-гаранти или за предоставяне на допълнителни услуги, небанковите финансови институции си осигурявали допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Твърди, че преценката за действителността на клауза за възнаграждение за закупена допълнителна услуга и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението иследвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Със същото било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката или на допълнителната услуга, поради накърняване на добрите нрави, следвало да се прави за всеки отделен 2 случай към момента на сключване на договора, като можело да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е било обезпечено с други правни способи, видът на уговорената неустойка или допълнителна услуга и на неизпълнението, съотношението на размера на уговорената допълнителна услуга и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други, наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи.

Твърди, че предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга пакет „Комфорт“ в размер на 460.35 лв. било източник на допълнителна печалба за ответното дружество, доколкото то било над 50 % от заетата сума в размер на 500 лв., без да зависело от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Комфорт“ било договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и било излязло извън присъщата й функция.

Както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да бъдат включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на Глава 3 от договора за допълнителни услуги към заем Microcredit №9072-00221266/09.04.2025 г. бил въведен още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ било включено като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същото било предвидено в размер, който не съответствал на вредите от 3 неизпълнението, тъй като било съизмеримо с предоставената сума по кредита.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на клаузата от Договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем Microcredit №9072-00221266/09.04.2025 г., сключен между него и ответното дружество, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 460.35 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се излагат твърдения за неоснователност на иска. Моли съда да го отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем Microcredit №9072-00221266/09.04.2025 г., по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 500.00 лева, платима на 9 месечни погасителни вноски в размер на 65.34 лева всяка, при фиксиран лихвен процент по заема 40,47 %, ГПР – 48,90 %. Падежът на първата вноска е на 20.05.2025 г., а на последната такава – 20.01.2026 г. Посочена е в договора и общата сума за погасяване – 588.06 лева.

Приложени са и общите условия към договора, както и погасителен план.

На същата дата е подписан между страните и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9072-00221266/09.04.2025 г. за предоставяне на заемополучателя на пакет допълнителни услуги „Комфорт“.

В т.3 от договора страните са уговорили допълнителни услуги, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в 4 специални промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер общо на 460.35 лева, разсрочено в 9 месечни вноски по 51.15 лева. В т.4 е посочено, че услугите се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем Microcredit, след попълване и подписване на формуляр искане за допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.

От представения от ищеца график на плащанията към договор за заем и услуги Microcredit №9072-00221266 от 09.04.2025 г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на 116.49 лева.

Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за допълнителни услуги.

Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави.

Клаузата на договора за допълнителни услуги, регламентираща дължимост на възнаграждение, противоречи на добрите нрави като морални норми, на които законът е придал правно значение и граница на свободата на договаряне предвидена в чл.9 ЗЗД. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.

Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави.

Макар и процесният договор за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият предмет е пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от прякото договаряне в него /т. 4.1/, че услугите се предоставят като допълнение към подписан договор за заем. Така, ако потребителят не сключи договор за заем, то този договор реално би бил лишен от своя предмет. Ето защо уговорката, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем е само формално постигната, защото тези услуги нямат самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика потребителят е заставен да заплати възнаграждение за предоставена възможност, а не за реално предоставени 5 допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги не са същински такива по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а по естеството си представляват действия свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, уговарянето на цена на което законът забранява.

В заобикаляне на тази забрана цената им е въведена в предмета на процесния договор, което колидира с изискванията за добросъвестност в облигацията.

Следователно клаузата по уговарянето им и дължимост на възнаграждение за това е нищожна и като такава изначално не поражда действие.

Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата, „предоставени“ с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да внася вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 500.00 лева потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в почти същия размер – 460.35 лева, утежняващо допълнително разходите по кредита, освен с договорната лихва.