Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1181 от 13.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1176/2022
Вид
Определение № 1181
Подписан
13.04.2022
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 13.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110201176 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба от адв.Д.К, процесуален представител на жалбоподателя „**************, с която се иска допълване на решение *********** г., постановено по НАХД № 1176/2022 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в решението, съдът не се е произнесъл по разноските, направени от жалбоподателя „************** при първото разглеждане на делото от въззивния съд /по НАХД № 17097/209 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в/, както и при разглеждането му от касационната инстанция /по ********* г. по описа на АССГ, 2 кас.с-в/, присъждането на които е било надлежно поискано пред съответните инстанции.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, е депозирала отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на подадената молба.

След като се запозна с мотивите за искането, както и с решението, което се иска да бъде допълнено в частта за разноските и с материалите по делото, съдът прие, че депозираната молба по същество представлява такава за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване, доколкото в съдебното решение е налице произнасяне по претендираните от жалбоподателя разноски с представения списък по чл.80 ГПК /л.9 от делото/.

Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, тъй като съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от страната рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК, но в случая се касае за искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълването му, тъй като липсва пропуск на съда при произнасянето му по разноските, а е налице изрично произнасяне по претендираните от жалбоподателя разноски със 1 списъка по чл.80 ГПК.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице, в хода на съдебното производство е представен списък с разноски, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение *********** г., постановено по НАХД № 1176/2022 г. по описа на СРС, НО, 129 състав е отменено наказателно постановление № ********F************ г., издадено от Л.ЙО.Д в качеството на началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „************** са наложени осем имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева.

В мотивите на решението е посочено, че предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски, като същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.9 от делото/.

Същевременно, препис от посочения списък е бил предоставен в съдебно заседание и на процесуалния представител на насрещната страна, който видно от съдържанието на съдебния протокол е направил възражение за прекомерност именно на така претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като съдът се е произнесъл в решението си по така направеното възражение, като го е приел за неоснователно.

Следователно, както насрещната страна, така и съдът са останали с убеждението, че това е претендираният размер на „всички сторени“ разноски в хода на производството, както е посочено в самия списък по чл.80 ГПК, представен от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г.

Действително, пред съдебните състави на СРС /18-ти състав/ и АССГ /2 кас.състав/, които са разглеждали настоящето дело, също са били релевирани искания за присъждане на направените разноски пред тях и са представени списъци по чл.80 ГПК, но искане за присъждане на така направените разноски, не е направено пред настоящия съдебен състав, видно от съдържанието на списъка по чл.80 ГПК, представен по настоящето дело /л.9 от делото/. Този списък се представя не самоцелно, а с конкретна цел – да се очертаят пределите на искането на страната до съда, а от там и допустимият обем на произнасяне на съда. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Именно с цел да е ясно регламентирано с какво точно искане е сезиран съдът е предвиден списъкът по чл.80 ГПК, който се представя пред всяка съдебна инстанция и в него се очертава крайният и окончателен вариант на претенцията за разноски. /виж ТР №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/

Доколкото пред настоящата съдебна инстанция е представен списък по чл.80 ГПК, с който се претендират „всички сторени в настоящето 2 производство разноски“, съгласно представения списък, в който е вписана само сумата от 500 лева, това е бил допустимият предмет на произнасяне от настоящата съдебна инстанция досежно претенцията на жалбоподателя за разноски. От негова страна не е направено изрично искане, нито устно /в пледоариите/, нито в представения списък по чл.80 ГПК пред настоящата инстанция, за присъждане и на направените разноски пред други инстанции, с оглед на което за съда е липсвало правомощие за произнасяне по тях, доколкото противното би представлява произнасяне плюс-петитум.

С оглед изложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Д.К, процесуален представител на жалбоподателя „**************, за изменение на решение *********** г., постановено по НАХД № 1176/2022 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3