Определение № 1700 от 02.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. Бургас, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина чрез юрисконсулт Нели Атанасова против разпореждане № 5335/08.05.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по ч. гр. д. № 20252120103090, с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. Х. П., ЕГН: ********** от ***** за заплащане на следните суми:

4 691,18 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.06.2023г. до 19.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 069152.01/ 17.01.2019г., сключен с „Българо-американска кредитна банка“ АД и 2 039,68 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.06.2019г. до 02.05.2025г.

Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд за приложение на чл.410, ал.3 от ГПК и твърди, че в производството по чл.410 от ГПК, съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл.411 от ГПК. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди на заповедния съд издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, посочени в заявлението.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 02.05.2025г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. Х. П. за следните суми:

14 681,96 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 069152.01/ 17.01.2019г., сключен с „Българо-американска кредитна банка“ АД 4 691,18 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.06.2023г. до 1

19.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 069152.01/ 17.01.2019г., сключен с „Българо-американска кредитна банка“ АД и 2 039,68 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.06.2019г. до 02.05.2025г.

478,26 лева – съдебни разноски.

Със заповед рег.№ 1472/07.05.2025г., Районен съд – Бургас разпорежда на длъжника да заплати на заявителя сумата от 14 681,96 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 069152.01/ 17.01.2019г., сключен с „Българо-американска кредитна банка“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата и сумата от 327,92 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

С разпореждане № 5335/07.05.2025г., Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за следните суми: 4 691,18 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.06.2023г. до 19.07.2024г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 069152.01/ 17.01.2019г., сключен с „Българо-американска кредитна банка“ АД и 2 039,68 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 06.06.2019г. до 02.05.2025г.

За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявлението на дружеството се основава на нищожен договор за кредит, в който ГПР не е посочен вярно, поради което приложение намира правилото на чл.23 от ЗПК – възстановява се единствено чистата стойност на кредита. Основание за този извод на съда дава обстоятелството, че месечните такси и застрахователните премии са изначално известни, но не фигурират в общия разход за потребителя, макар стойността им да е пряко свързана с кредита и да се отразява пропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1, от ЗПК и §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Аргумент в подкрепа на този извод, според съда представлява обстоятелството, че като общ разход в чл.9.2 от договора е посочена единствено номиналната стойност на лихвата за целия срок на договора, а в чл.8 няма посочване на начина и допусканията, при които е изчислен годишния процент на разходите.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в 2 т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

В конкретния случай, в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 9,85 %. Едновременно с това, кредитополучателят е сключил договор за застраховка „Защитена вноска“, по силата на който се е задължил в продължение на осемдесет и четири месеца да заплаща вноски от по 20,40 лева или общо в размер на 1 713 60 лева. В договора за кредит е посочено, че разходите за кредита, към които са отнесени и тези по договора за застраховка, са в размер на 5 523,42 лева. Отнесени към главницата, разходите представляват 36,82%, а не както е посочено в договора – 9,85 %. От това следва, че посоченият в договора годишен процент на разходите, не включва всички разходи по кредита и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение - обстоятелство, което съставлява основание да се приложи правилото на чл.23 от ЗПК. Според §55 от решение СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В §56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

По изложените съображения, изводът на районния съд, че договорът е нищожен и приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, е правилен и обоснован. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5335/08.05.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20252120103090.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4