Решение № 805 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500634 по описа за 2023 година

С решение № 263549 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 12754/2020 г., СГС, І-3, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на Д. С. С. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 4027,47 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент на 10.05.2020 г.

(пропадане в шахта), ведно със законната лихва (от 20.11.2020 г. - дата на исковата молба) до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в която се сочи, че ищецът е съпричинил вредния резултат, което следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетенията. Сочи, че пострадалият е трябвало да погледне надолу, тъй като е приближавал бордюр или поне с периферното си зрение да установи наличието на шахта. Отделно изтъква, че дори последната да е била покрита с шперплат, то това е следвало да се отчете като нетипечен обект и да се избегне стъпването върху него.

Намира, че С. е проявил разсеяност, която е неоправдана, доколкото съпругата му е съумяла преди него да премине през препятствието без да пропадне в шахтата. Подчертава, че в Район „Люлин“ случаите на изчезнали 1 капаци на шахти са много, но инцидентите с пропадане са незначителен брой, което обосновава извод, че обичайно пешеходците проявят дължимото внимание при ходене пеша. Допълнително заявява, че въведеното по-късно възражение за принос поради неспазване на предписан режим на лечение, не е обсъждано от съда. Намира, че по делото са ангажирани доказателства (данни за движение на автомобила на ищеца), които установяват, че той (като единствен имащ право да управлява МПС в семейството) е шофирал, при това за дълги периоди от време, което е било противопоказно за състоянието му.

Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че не е отчетена възрастта и пола на ищеца, фактът, че той не се занимава с физически труд, а с компютърни услуги, както и че не е съобразена практиката на съдилищата. Моли да се отмени решението частично, като се отхвърли иска за горницата над 4000 лв. (за обезщетение на неимуществени вреди) и за горницата над 1350 лв. (за обезщетение на имуществен вреди).

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Д. С. С. оспорва същата. Подчертава, че липсата на капак на шахтата не е била видима и не се касае до непроявена грижа от негова страна. Обръща внимание, че според признанията на жалбоподателя проблема с необезопасените шахти е значителен. Намира възраженията за принос за недоказани. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Д. С. С. твърди, че на 10.05.2020 г. при следобедна разходка пропаднал в улична шахта при пресичане на улица "117"-а, в посока към улица "113-а" в ж.к. "Люлин 1", гр. София, при стъпване с левия крак на тротоара и без да е налице видима дупка. Върху шахтата нямало метален капак, а бил поставен материал, наподобяващ сив шперплат, който не бил трайно закрепен върху отвора. Ищецът получил множество счупвания на дясното стъпало и е лекуван оперативно с поставяне на плака и винтове, които след това били отстранени. Твърди, че изпитвал силни болки, кракът все още се подувал, психически инцидента се отразил на ищеца, който се 2 тревожел за възстановяването си. Претендира от Столична община, която не е обезопасила шахтата, да му заплати обезщетение на неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., а за имуществените (разходи по лечението) – сумата от 4027,47 лв., както и разноските по делото.

Ответникът Столична община оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че е не е доказано, че инцидентът е настъпил на общински имот, нито по сочения механизъм. Оспорва размера на иска над сумата от 8 000 лв.

Намира, че ищецът е можел да работи дистанционно. Въвежда възражение за съпричиняване от ½, тъй като ищецът не е положил дължимата грижа и при придвижване не се е информирал за обкръжаващата го среда и евентуални препятствия по пътя. Оспорва таксите за избор на екип при оперативните интервенции (по 674, 80 лв.), като счита, че не са били необходими.

Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция, че на 10.05.2020 г. ищецът С. пропаднал в улична отводнителна шахта, която се намирала на пътното платно в кръстовище (л. 132 – протокол за оглед), т.е. върху стопанисван от общината терен.

По делото е приета СМЕ, която е установила, че ищецът е получил счупване - изкълчване на Лисфранк, в областта на дясното стъпало, което се характеризира с разкъсани връзки или счупени кости в областта на средната част на стъпалото (свода). Травмата е причинила болки и страдания за 2 месеца след инцидента и 1 месец след втората операция за изваждане на поставения остеосинтезен материал. Лечението е било оперативно и с поставяне на гипсова лонгета за 45 дни, като в този период са ползвани помощни средства за придвижване - патерици. Ищецът е бил нетрудоспособен за физически труд за два месеца след травмата и около 30 дни след изписването от болничното заведение при втората операция.

Понастоящем е настъпило пълно зарастване на фрактурираните кости.

Посочено е, че в дясното стъпало са оставени 2 бр. винтове в областта на 2-ра и 3-та тарзометатарзална става. Причините за това могат да бъдат: самата екстракция е технически трудна и би могла да причини увреждане;

3 процедурата може да доведе до последваща деформация в посочената област; все още не е осъществена консолидация на фрагментите. Разяснено е теоретично, че са възможни бъдещи усложнение – артритът, хронична болка, налагаща хирургична процедура и пр.

Св. В. С. Т., съседка на ищеца, разказва, че видяла Д., който лежал на улицата и при него била съпругата му с децата. Свидетелката и нейна приятелка предложили помощ докато приберат децата, като стояли при пострадалия – той бил много зле и се разплакал, кракът му се подул. До него имало шахта без решетка и някаква талашитена плоскост, която била счупена.

После свидетелката също оказвала съдейства, като виждала Д. с патерици.

Св. М. К. М. – С., съпруга на пострадалия, разказва, че в деня на инцидента вървяла напред и бутала количката с малкото дете, зад нея вървяла голямата им дъщеря. Изведнъж се чул силен тропот и тя чула виковете на ищеца - той бил пропаднал до подмишниците в шахта и се държал на лактите.

С помощта на случайно преминаващ мъж извадили съпруга й, който бил в тежко състояние, изпитвал силни болки, бил пребледнял, плачел, било пострадало ходилото на десния му крак. Близък приятел закарал пострадалия в Пирогов, където констатирали счупването, оперирали го, а след болничен престой от една седмица го изписали с гипсов ботуш. Той се оплаквал от силни болки, приел обезболяващи. Не можел при сядане да държи крака си в нормално положение от болка - постоянно го вдигал и спускал. Вкъщи се придвижвал с патерици и с помощта на съпругата си. Според свидетелката силните болки продължили около два - три месеца, като в този период не можел да стъпва на крака си, а окончателно възстановяване не е настъпило, макар че след махане на гипса той ходел редовно на рехабилитация, тъй като мускулатурата на крака му се била отпуснала. Разказва, че той върви нормално, но ако е продължително изпитва болка. Така изпитва и при промяна на времето и основно когато кракът е надолу. Поради инцидента ищецът не можел да се грижи за болната си майка, а помощ на семейството оказвали съсели и приятели. Пояснява, че част от синтезния материал останал завинаги в крака му, както и че ходилото е уголемено и има спад на свода.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на ответника Столична община, следва 4 да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за ищеца. Пред въззивната инстанция жалбоподателят не е оспорил предпоставките за деликта, като възраженията му касаят размера на обезщетенията поради принос, а на това за неимуществени вреди – поради несъобразяване с данните по делото и относимите критерии.

Събраните доказателства установяват, че ищецът е пострадал, след като е пропаднал в необезопасена шахта, която е била без метален капак и с поставен върху отвора шперплат. Задължението за осигуряване на безопасността на пътищата и поддръжката на тяхната изправност принадлежи на общината. Ирелевантно и правно неиздържано е становището на жалбоподателя-ответник, че поради наличието на множество шахти с липсващи капаци жителите на столичния квартал обичайно съобразявали поведението си с това. Обстоятелството, че вниманието на пешеходците е заострено и повишено поради системно неизпълнение на задължения по поддръжка на пътните участъци, по никакъв начин не изключва противоправното поведение на служители в общината, отговарящи за безопасността. Задължението на общинските власти относно поддръжката на общинската собственост включва не само отстраняване на повреди и неизправности, но и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл безспорно за ответната община е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите в общинските терени.

Доказателствата по делото установяват, че ищецът е пропаднал в необезопасена шахта, която не е била съответно обозначена поради липсващия й капак, и в резултат на това като пряка последица е получил фрактура в стъпалото на левия крак, което се установява с категоричност от СМЕ. Настоящият състав не намира основание да приеме, че ищецът е способствал с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Не се установява ищецът да е допринесъл за инцидента, като не може да се приеме, че подбора на маршрут е бил основната причини за пропадането в необезопасената шахта. Същата се е намирала на обществено достъпно място, 5 което на общо основание следва да се приеме за площ предназначена за пешеходци, какъвто е бил и ищеца. Несъстоятелно е оплакването, че след като съпругата на ищеца е съумяла да избегне пропадане в шахтата, то това сочи на невнимателно поведение на пострадалия. Както се посочи и по-горе, дали други участници в движението са успели да игнорират препятствието не превръща пропуска на общинските власти в правомерно поведение, нито води до извод за противоправно поведение на самия пострадал. На пешеходците не може да бъде вменено като обичайно и правноустановено задължение да предвиждат неправомерно съществуващи препятствия в зоните за обществено ползване. Липсва правна норма в тази насока, което изключва противоправността на поведението на ищеца, а от там и наличието на принос от същия за инцидента. В тази връзка следва да се подчертае, че законът е предвидил изрично задължение за общинските власти да контролират регулярно състоянието на площите, обслужващи гражданите и при установено препятствие да маркират, сигнализират и обезопасят налични препятствия, застрашаващи живота и здравето на пешеходците. По смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА общината е собственик на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват територията й и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните погоре нормативни правила следва да се приеме, че в тежест на Столична община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр. на пътното платно, върху което се е намирала посочената необезопасена шахта. Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.