Решение № 377 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500217 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на С. И. У. И П. Р.

Х., чрез адв. Ц. против Решение № 4292 от 01.12.2025 година, постановено по гр.дело № 15 643/2024 година по описа на ВРС, с което е била уважена претенцията на Г. К. П. и е било разпределено ползването на дворно място с административен адрес в гр. Варна, район М., ул. „В. Х.“ ***, представляващо имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, *** ***, *** и ***, по КККР на гр. Варна, както следва:

1. Г. К. П., ЕГН ********** да ползва ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на в.л.

В. А. вх. № 91043/30.10.2025г., на скица № 1 на л. 229 по делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, с площ от 92 кв.м. защрихован със зелен цвят на скицата;

2. С. И. У., ЕГН ********** и П. Р. Х., ЕГН ********** общо да ползват ДЯЛ ВТОРИ от заключението на в.л. В. А. вх. № 91043/30.10.2025г., на скица № 1 на л. 229 по делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението., с площ от 94 кв.м. защрихован с червен цвят на скицата, на основание чл. 32, ал.2 от ЗС.

Съобразно изложеното във въззивната жалба атакуваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът е възприел доказателствата формално, без да направи задълбочен анализ на същите. Обсъжда се заключението на в.л. А., като се възприема, че то е необосновано. Излага се още, че съдът е допуснал нарушение на съдо - производствените правила, като е приел, че площа на ответниците е с 2 кв. м. повече от тази на ищцата.

1

Отправеното искане е ВОС да отмени атакувания съдебен акт.

По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Г. К. П., чрез адв. В., според които въззивната жалба е неоснователна и не почива на правилен прочит на доказателствата; според представения отговор жалбата се явява неоснователна, а решението – правилно.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника У. се явява лично и с адв. Ц., въззивницата Х., редовно призована, не се явява, представлява се също от адв.

Ц..

Въззиваемата страна, в лицето на Г. К. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В., която намира, че жалбата е неоснователна и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващия съд, съдебното производство е било образувано по предявен от Г. К. П. срещу С. И. У. и П. Р. Х. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО находящо се: в гр. Варна, ул. „В. Х.“ 8, представляващо имот с идентификатор ***, с площ по документ за собственост - 204 кв.м., а по скица с площ - 186 кв.м., номер по предходен план 109, кв. 819, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

Според исковата молба ищцата П. и ответниците са съсобственици на недвижим имот представляващ: ДВОРНО МЯСТО изходящо се: в гр. Варна, ул. „В. Х.“ ***, представляващо имот с идентификатор ***, с площ по документ за собственост- 204 кв.м., а по скица с площ - 186 кв.м., номер по предходен план 109, кв. 819. Те са собственици на от по ½ ид.част от Дворното място по силата на покупко-продажба, обективирана в н.а.32, т. CXIV, дело № 26877 от 2006 г – за ответниците, а самата ищца се легитимира с н.а. № 134, том 4, peг. № 1782, дело № 636 от 2019 г., въз основа на който й е дарен имота.

Също, според ИМ страните са имали и имат спорове досежно разпределението на правото на ползване на урегулирания поземлен имот с площ 186 кв.м. и доброволно не могат да уредят този спор, с което се обосновава и правен интерес от предприетата защита. Твърди се, че в имот с идентификатор *** по КК гр. Варна има 4 самостоятелни обекта: обекти с идентификатори ***.3, ***.4 и ***.5 собственост на ищцата, а обект с идентификатор ***.6 е собственост на ответниците. Ищцата Г. П. е собственик на ½ ид. ч от дворното място. Ответниците са собственици на ½ ид. ч. от имота /Като за П. - 1/4 ид.ч от имота, а за С. - 1/4 ид.ч от имота/ и са собственици на основание покупко-продажба на основание нотариален акт № 135 от 2006 г.

От фактическа страна пред ВРС е било установено, че въззивниците С.

И. У. и П. Р. Х. се легитимират, като собственици на недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. В. Х. ***А, представляващ жилищна сграда в дясната страна на парцела, гледано от към улицата, състоящ се от покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет с квадратура и граници посочени в първичния 2 документ за собственост, заедно с ½ от дворното място, цялото с площ от 204 кв.м., представляващо поземлен имот № 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна, видно от представения по делото н.а. № 135, том 7, рег. № 19082, дело № 1171/2006 г. по описа на нотариус при Районен съд - Варна Ж.К..

Съгласно представения по делото Нотариален акт № 111, том 5, рег. № 10488, дело № 771/2007 г. по описа на нотариус при Районен съд - Варна Ж.К., на 24.07.2007 г. В.Т.С. и Ц.Г.Т., като собственици на ½ ид.част от дворно място находящо се в гр. Варна, ул. В. Х. ***А, цялото с площ от 204 кв.м., представляващо поземлен имот № 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р. на гр.

Варна, са учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж на съсобствениците си С. И. У. и П. Р. Х., за построяването върху посочения недвижим имот на предвиденото в ПУП-ПРЗ и архитектурен проект – надстройка “таванско помещение с надзид до 1,50 м.“ със застроена площ от 60 кв.м., състоящо се от: коридор, две спални, баня-тоалет, разположени над втори етаж на съществуваща жилищна сграда, в дясната страна на парцела, гледано от към улицата, състояща се от покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет с квадратура и граници посочени в първичния документ за собственост.

Също е било установено и не се спори от страните, че въззиваемата Гали К. П. е придобила по силата на дарение обективирано в н.а.№ 134, том 4, рег. № 7182, дело № 636/2019 г. по описа на нотариус при Районен съд - Варна А.Г., собствеността върху: 1/ 6/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н. М., ул. В. Х. ***, целия с площ от 186 кв.м. по кадастрална скица, а по документ за собственост 204 кв.м., с номер по предходен план 109, кв. 819; 2/ сграда с идентификатор ***.4 по КККР на гр. Варна, разположена в лявата страна на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н. М., ул. В. Х. ***, с предназначение жилищна сграда еднофамилна. Представен по делото е Протокол от 10.12.1986 г. по гр.д. № 3373/1986 г. по описа на РС Варна, с който съдът е одобрил постигната съдебна спогодба както следва: 1/ С.П.Д. и К.В.Д.олучават в общ дял ½ ид.ч. от дворно място находящо се в гр. Варна, ул.

В. Х., цялото с площ 204 кв.м., съставляващо парцел – XV-110 в кв. 819 по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна, ½ ид.ч. от дворни подобрения и насаждения, заедно с жилищната сграда в дясната страна на парцела гледано от към улицата, състоящо се от покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет; 2/ Ц. Г. Т. и В.Т.С. получават в общ дял ½ ид.ч. от дворно място находящо се в гр. Варна, ул. В. Х., цялото с площ 204 кв.м., съставляващо парцел XV-110 в кв. 819 по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна, ½ ид.ч. от дворни подобрения и насаждения, заедно с жилищна сграда в лявата страна на парцела гледано от към улицата, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, външен тоалет, складово помещение. Видно от Нотариален акт № 174, том LXIII, дело № 17162/1997 г. на нотариус при Варненски районен съд - Ал. Г., С.Н.Д. прехвърля на двамата си сина С.В.Г. и К.В.Д. имот жилищна сграда в дясната страна на парцела, гледано от към улицата, състоящ се от покрит вход, 3 салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет, заедно с ½ ид.ч. от дворното място цялото с площ 204 кв.м, съставляващо имот пл.№ 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р., находящ се в гр. Варна ул. В. Х. ***.

По делото е наличен и препис от гр.д. № 3373/1986 г. по описа на РС Варна, в което въззивниците С. И. У. и П. Р. Х. са предявили против въззиваемата Г. К. П. искова претенция, с правно основание чл.109 от ЗС.

Наличен е и Протокол за трасиране и кординиране от 15.05.2024 г., за имот с идентификатор ***, с адрес гр. А. ул. Б. № 43. Видно от представени по делото скици, Скица на сграда № 15-96568/21.01.2025г. на СГКК – Варна;

Скица на сграда № 15-96571/21.01.2025г. на СГКК – Варна; Скица на ПИ № 15-764732/26.07.2024г. на СГКК – Варна; Скица на сграда № 15965038/14.09.2023г. на СГКК– Варна и Скица на сграда № 15522509/12.06.2019г. на СГКК – Варна, имот с идентификатор *** е с адм.адрес в гр.Варна, район М., ул. В. Х. №8, като единствено сграда с идентификатор ***.6 е с адм.адрес в гр.Варна, район М., ул. В. Х. ***.

По делото още е било приложено и Писмо от Община Варна, Район М.

(вж.л. 223) от което е видно, че административен адрес в гр. Варна, ул. В. Х.

*** се отнася за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а административен адрес в гр. Варна, ул. В. Х. ***А е даден за сграда с идентификатор ***.6 по КККР на гр. Варна.

Пред ВРС е била изслушана и неоспорена Съдебно техническа експертиза, от която става ясно, че парцел XV-110, кв.819 по плана на 16 п.р. на гр. Варна, за който е била постигната съдебна спогодба по гр. дело 3 №3373/1986г. по описа на ВРС не е идентичен с парцел ХVI-109 (отреден за ПИ 109), кв.819 по плана на 16 п.р. на гр. Варна. В заключението си вещото лице е изложило, че двата имота са съседни, както и че парцел XV-110, кв.819 не е идентичен на имотите описани в процесните нотариални актове.

Изготвени са два варианта за разпределяне ползването на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, посочени на скици № 1 и № 2 към експертизата. Установява се, че в процесния имот има изградена ограда – частично дървена, частично от метална конструкция с квадратен профил 20/20 с обшивка от поликарбон, височина на оградата 3 м., на места 1.25 м., отразена на комбинирана скица № 3. По част от оградата има зидана чешма с дължина 2.20 м и височина 1,25 м.

С Решението си, ВРС е разпределил ползването по следния начин:

Въззиваемата П. да ползва дял Първи, а въззивниците У. и Х. Дял Втори от заключението на в.л. А. .

При тези данни виждането на въззивния съд е следното:

Съобразно константната съдебна практика исковата претенция по чл.32 ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползването им.

4

В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общите имоти. Съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост.

Отделно от горното може да се добави, че исковете по чл. 32, ал. 1 ЗС, чл. 32, ал. 2 ЗС и по чл. 34 ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първият иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с вторият се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността.

Правото на ползване е самостоятелно ограничено вещно право върху чужда вещ. Неговото съдържание обхваща правомощието да се използва вещта съгласно нейното предназначение, и ако тя дава добиви, те да се придобиват, без да се засяга същността на вещта. Макар да има сходство между правото на собственост и правото на ползване, между тях няма тъждество. Правото на ползване е само едно правомощие, елемент от единното субективно право на собственост и не е самостоятелно вещно право.