Акт от 31.01.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Велико Търново, 31.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 686 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-1228-000660/ 16.09.2021 г., издадена от ст. инспектор Г.А.- началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. С обжалваната заповед на Т.Х.П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП - „Изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до успешно полагане на изпит, като е иззето СУМПС № *********. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма, допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

Конкретно изтъква, че в случая освен водач, той е и управител на „КННК“ ЕООД – търговското дружеството, което е собственик на автомобила без валидна застраховка ГО, но не е знаел за последното обстоятелство. В подкрепа на това сочи, че на 24.04.2020 г. в гр. Велико Търново е сключил застраховка със срок на валидност до 23.04.2021 г., включително на разсрочено плащане на 4 вноски.

Твърди, че въпреки поетият ангажимент, застрахователният брокер не го е уведомил за наближаването на падежа на четвъртата вноска и поради това застраховката е била предварително прекратена, за което водачът, той и управител на дружеството-собственик не е знаел. Заявява, че не е бил уведомяван и за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС, за което, както и за липсата на валидна застраховка ГО, узнал едва при извършената му от органите на МВР проверка и веднага след това е сключил нова задължителна застраховка. Поради това намира за неправилни изводите на административния орган, че е могъл да узнае или да предположи, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Намира, че това му поведение не сочи на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, тъй като се касае за незнание на фактите, а не за непознаване на нормативната уредба на движението по пътищата, както и че вменяваното му нарушение не е от категорията на немаловажните. Счита и че от административния орган е извършено превратно тълкуване на писменото му обяснение като доказателство за непознаването на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото *** Д.С. ***, поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора редовно призован, не се явява в проведеното открито заседание, не ангажира становище по спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т.Х.П. е едноличен собственик на капитала и управител на „КННК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Черни връх“ № 5, съгласно представената с административната преписка разпечатка от Търговския регистър /л. 36 от делото/.

От съдържащите се в делото документи се установява и между страните не се спори, че посоченото дружество е собственик на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***. Не се спори също, че на 16.03.2021 г., в 18:45 часа, в с.

Калояновец, общ. Стара Загора, по ул. „Победа“ до № 39, в посока изток-запад, Т.Х.П. е управлявал въпросния товарен автомобил

„Фиат Дукато“. При извършена му проверка от служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДВП – поради получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При така констатираното на водача е бил съставен АУАН серия GA № 257528/ 16.03.2021 г. и са снети писмени обяснения от водача, в които той е посочил, че към момента на проверката не е бил уведомен и не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. По случая е била образувана преписка с рег. № 1228-ЗМ-234/ 21 г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Стара Загора, в хода на която са изискани данни от Гаранционния фонд, дали собственикът на посоченото МПС е бил уведомен на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ от Информационния център на ГФ, за липсата застрахователен договор. От наличните в преписката доказателства не се установява такива данни да са били подадени към ОД на МВР – Стара Загора. Освен това от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е изискана информация за уведомяването на собственика за прекратяването на регистрацията на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***. В отговор с писмо изх. № 2275р-4032/ 30.06.2021 г. на ОД на МВР – Велико Търново, са представени Уведомление рег. № 127500-3920/ 24.02.2021 г. до „КННК“ ЕООД – гр.

Горна Оряховица за служебното прекратяване на регистрацията, ведно с известие за доставяне на пощенска пратка, върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. При тези данни преписката е докладвана в Районна прокуратура - Стара Загора, като с Постановление № 8415/ 08.092021 г. на прокурор в РП - Стара Загора е отказано да бъде образувано наказателно производство по преписката и същата е прекратена. Последвало е издаването на Наказателно постановление № 21-1228-003027/ 16.09.2021 г. от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Т.Х.П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Заедно с това от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора е била издадена ЗППАМ № 21-1228-000660/ 16.09.2021 г., с която на Т.Х.П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП - „Изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до успешно полагане на изпит и е иззето СУМПС № *********. Като фактическо основание за издаването на заповедта са посочени описаните по-горе обстоятелства, като е формиран извод, че в случая не се установява умисъл при извършване на нарушението, но деянията извършени по непредпазливост подлежат на административно наказателна санкция, а предвид задължението му по чл. 100, ал.

1, т. 3 от ЗДвП, водачът е могъл да разбере, че регистрацията на МПС е прекратена преди да поеме управлението му. Посочено е и че в писмени обяснения Т.П. е заявил, че не знае за прекратената регистрация на автомобила, което потвърждава непознаването на ЗДвП и подзаконовите му нормативни актове.

Заповедта е връчена на адресата й на дата 21.10.2021 г., съгласно съдържащото се в нея отбелязване. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез директора на ОД на МВР – Стара Загора, на дата 25.10.2021 г., съгласно дадения в деловодството на администрацията входящ номер.

С жалбата и в хода на съдебното производство от оспорващото лице, извън част от документите от административната преписка, са представени застрахователна полица № BG/06/120001105546/ 24.04.2020 г. на ДЗИ, за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, международна карта за автомобилна застраховка, вносна бележка, Добавък № 1/ 08.11.2020 г. към посочената застрахователна полица и застрахователна полица № BG/22/121000803444/

16.03.2021 г. на „Лев инс“. От въпросните документи се установява, че за процесния автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на „КННК“ ЕООД, е била сключена застраховка ГО срок 24.04.2020 г. – 23.04.2021 г., със заплащане на застрахователната премия на 4 вноски. Същата е била прекратена, считано от 09.11.2020 г., поради неплащане на дължима вноска. На 16.03.2021 г. за автомобила е сключена застраховка за периода от 16.03.2021 г. до 16.03.2022 година. От ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, посочени по-горе, а също Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора, справка за нарушител-водач и справка за регистрацията на автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***от която е видно, че въпросното МПС е било с прекратена регистрация в периода 23.02.2021 г. – 16.03.2021 г., като от последната дата регистрацията му е служебно възстановена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях длъжностни лица /чл.

172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл.

172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.

При извършената на основание чл.

168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл.

165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г., директорът на ОД на МВР – Стара Загора на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.3 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените, са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.

Оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като в мотивите му фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитива на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган отнася към описаната в мотивите фактическа обстановка. Верността на фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.