Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 116 от 29.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 37/2024
Вид
Определение № 116
Подписан
29.01.2024
В сила
29.01.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Стара Загора, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500037 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., *** представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. действащо, чрез юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 1448/13.12.2023г., постановено по ч. гр. д. № 837/2023 г. по описа на PC - Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „А.с.в.“ ЕАД срещу длъжника М. М. М..

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба и моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на изложеното в жалбата и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В Районен съд гр. Чирпан е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение, вх. № 5258 от 27.11.2023 по чл. 410 от ГПК в полза на „А.с.в.“ ЕАД, гр. С. срещу длъжника М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Ч., ***.

Заявителят претендира парично вземане в общ размер на 2261,76 лв., от които 2059 лв. главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 53,25 лв., начислена за периода от 03.08.2022 година до 10.04.2023 година; обезщетение за забава в размер на 149,51 лв. за периода от 11.04.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на 1 чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2023г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението е изрично посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредитс CARD-19483812 сключен на 03.08.2022г. между БНП П.П.Ф. С.А. (кредитор) и М. М. М.

(кредитополучател). Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 11.04.2023г. и приложение № 1 към него.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

Посоченият от заявителя договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2023г. не е приложен. При извършената служебна проверка по редовността на подаденото заявление по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК вр. чл. 410 от ГПК, съдът е констатирал, че подаденото заявление е нередовно.

В т. 12 от представения от заявителя договор е предвидено, че кредиторът се задължава да ползва предоставената с този договор информация само за нуждите на своята дейност, като предоставя достъп до същата на свои служители и/или изпълнители при условията на конфиденциалност и само доколкото това е необходимо за осъществяване на дейността му или за проверка на пълнотата и верността на същата информация, както и на трети лица, оказващи съдействие за изпълнение на настоящия договор. В същата точка е налично и второ изречение, съгласно което кредитополучателят оправомощава кредитора да проверява пълнотата и верността на всяка предоставена информация, по всяко време, до пълното погасяване на кредита, чрез свои служители и/или независими изпълнители и/или източници. В третото изречение на същата точка 12 от договора е предвидено, че прехвърлянето на правата на кредитора по този договор (ведно с предаването на настоящия документ на приобретателя на правата), предявяването му от кредитора пред съд за осъществяването на своите права, или предоставянето му на контролен орган в изпълнение на задължение по закон не съставлява неизпълнение на задължението на кредитора по предходното изречение.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК /отм./ кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

В изпълнение на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Представеният договор не съдържа изрична клауза със съгласие на потребителя правата на първоначалния кредитор да бъдат прехвърлени на трето лице. В т. 12, изречение трето от договора е направена индиция за това, но формулировката е твърде неясна с оглед разбирането от страна на 2 потребителя, че такава възможност е налице по принцип, а именно да се прехвърлят правата на друго лице, а не само при предоставяне на конкретна информация за него на трети лица от кредитора. Съгласно изискванията на чл. 7 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа изрично посочените в тази разпоредба реквизити.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че липсата на ясна и недвусмислена клауза, изразяваща съгласието на потребителя вземането да бъде прехвърлено на трети лица е в пряко противоречие със закона, в частност чл. 16, ал. 1 от ЗПК /отм./, поради което и заявителят не притежава материалноправна легитимация да претендира процесното вземане в неговата цялост. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно чл. 16 от Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр.5/2006 г., отм. бр. 18/2010 г./, действал към датата на сключване на договорите и приложим по отношение на тях предвид съгласно §5 от ПЗР на ЗПК /обн., ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

Въззивният съд споделя напълно доводите, изложени от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се посочи, че Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Това законово изискване произтича от установените в правото на Европейския съюз задължения на националните юрисдикции да следят служебно за защита на правата на потребителите.

Тази защита се отнася както до защитата от неравноправни клаузи в договорите, така и до защитата от нелоялни търговски практики и превратно упражняване на права от страна на кредитора - икономически по-силната страна в правоотношението.

В областта на кредитирането на потребителите е налице специална правна уредба - Закона за потребителския кредит, която конкретизира и 3 допълва общата правна уредба, касаеща защитата на правата на потребителите, закрепена в Закона за защита на потребителите.

Глава 8 от Закона за потребителския кредит урежда защита на правата на потребителя при прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит.

Наличието на тази законова регламентация, преценена в аспекта на задължението на съда да следи служебно за защита на правата на потребителите, обуславя извода, че в случай на сезирането му с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане, основано на договор за потребителски кредит и договор за цесия, съдът следва да изпълни правомощията си като провери дали заявителят се легитимира като носител на претендираното със заявлението вземане.

Това произтича от императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/

Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул, то следва да се приеме, че част от правомощията на заповедния съд за защита правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

След като липсват доказателства за процесуалната легитимация на заявителя, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

Ето защо и настоящият съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено, ведно с всички законни последици от това. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

4

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд - Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1448/13.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 837/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5