Решение № 9 от 11.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№9 гр. С., 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20232200500472 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 673/05.09.2023г. по гр. дело № 20222230104621/2022г. на Районен съд С., с което е признато уволнението на С. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

С., ж.к. „Д.Г." бл.... за незаконно и е отменена Заповед № 007-22-15-16/24.10.2022 г. на Директора на „Областно пътно управление" - С. с която на осн. чл. 330, ал.2, т.8 от КТ е прекратено трудовото правоотношение като незаконосъобразна. Осъдена е АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„М." № 3 да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева, както и разноски на насрещната страна.

С решение № 834/08.11.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 673/05.09.2023 г., като на стр. 15 от решението след трети диспозитив е вписан диспозитив, с която се възстановява С. С. С. на заеманата преди уволнението длъжност“главен специалист“ в ОПУ – С..

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно. Необосноваността на първоинстанционното решение е поради необсъждане на част от доказателствата, превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, едностранно и избирателно обсъждане на доказателствата. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения от съда при изготвяне на доклада, което е ограничило правата на 1 страната. Районният съд е мотивирал решението си, като неправилно е интерпретирал установените от събраните по делото доказателства и е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 107а, ал. 1 КТ в изброените хипотези не може да бъде сключван трудов договор в държавната администрация. От това следва, че ако такъв съществува, следва да се прекрати по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ. Работникът или служителят от друга страна, е задължен да уведоми работодателя, ако в хода на изпълняваната от него работа възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1 КТ. Неизпълнението на това задължение дава основание за прекратяване на правоотношението по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, независимо дали несъвместимостта е продължила и е налице към датата на уволнението. Двете разпоредби - чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ са въведени в публичноправен интерес и целта им е да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху лицата, които изпълняват дейността или работата по трудово правоотношение в държавната и общинска администрация. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т.

8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е обективен и няма значение дали за него знае уволнения. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ има субективен елемент - свързано е със знание за несъвместимостта у служителя или работника, както и премълчаването й /не уведомяване на работодателя по чл. 126, т. 12 КТ/.

Възможно е по отношение на един и същи служител или работник да са налице едновременно и двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение, когато несъвместимостта е налице и в същото време работникът или служителят, не е изпълнил и задължението по чл. 126, т. 12 КТ. В заключение, мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав. В тази хипотеза първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК. Като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми районният съд е постановил неправилно решение, поради което се иска решението да се отмени и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска. Претендират се разноски.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна.

Така постановеното решението на Районен съд- гр. С. е правилно и законосъобразно, а изложените съображения в жалбата са неоснователни. Претендират се разноски.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

2

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Изградените въз основа на нея правни изводи не се споделят от настоящата инстанция.

С т.7 на чл. 330 ал. 2 от КТ е установено основание за уволнение на работника или служителя без предизвестие, което има ограничено субективно приложно поле. То се прилага само по отношение на работници и служители в държавната администрация и основанието е неизпълнение на задължението на служителя за уведомяване на работодателя, установено в чл.126 т.12 от КТ. Това задължение е за служителя, който се намира в йерархическа връзка на ръководство и контрол с лице в държавната администрация, което е роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия, като това касае подчиненото лице, а не на лицето, на което то е подчинено и което по начало има по-високо положение в структурата. Така служителят в държавната администрация има трудовото задължение да информира работодателя за състоянието, в което се е оказало по чл. 107а ал.1 от КТ. Неизпълнението н на задължението е виновно, тъй като работникът или служителят знае или е длъжен да знае за несъвместимостта на трудовото му правоотношение с роднинската връзка и по принцип законът не установява срок за изпълнение на задължението, но по принципите на правото то трябва да се изпълни веднага. От друга страна т.8 създава основание за уволнение на служителя в държавната администрация при условията на чл.107а от КТ. Това основание за уволнение се състои в наличието на обективния факт на несъвместимости на работещия по трудово правоотношение в държавната администрация и е достатъчен само фактът на тези пречки.

В случая безспорно е установено, че ищцата е работела от 29.01.1999 г. в „Областно пътно управление" С. на длъжност счетоводител, категория персонал - приложни специалисти, съгласно Трудов договор № 3/29.01.1999 г. Нейната сестра Б. С. работела от 04.03.1998 г. в ОПУ на длъжност: Контрол по решенията, категория - ПП. Съгласно Допълнително споразумение № РД - 10-36/22.11.2017 г. към Трудов Договор № 3/29.01.1999 г., ищцата приела нова длъжност - „Главен специалист" в отдел „Административно обслужване" в ОПУ С.. Б. С. С.- на длъжност"Финансов контрольор" в качеството си на лице отговорно за човешките ресурси е:

Подготвяла е щатни разписания, трудови договори на новопостъпилите служители в ОПУ 3 гр.С., изготвяла е заповеди за освобождаване, изготвяла е справки за отработено време по присъствена форма, изготвяла е заповеди за отпуски и други документи свързани с движението на човешките ресурси, съгласно отчетите за свършена работа. Б. С. в качеството си на финансов контрольор е трябвало да осъществи проверка по законосъобразност на изготвените ведомости, платежни нареждания и първични документи, чрез контролен лист- Приложение 9, за предварителен контрол преди извършване на плащане на разход на възнагражденията на наетите служители в ОПУ гр.С.. При проверка на този контролен лист, финансовия контрольор проверява за законосъобразност, а тези документи физически се изработват от нея в качеството си на лице по човешки ресурси. Така Б. С. контролира и проверява самата себе си. В качеството си на финансов контрольор тя трябва да проверява да изразява мнение за законосъобразност върху изготвените лично от нея и от сестра и документи, касаещи управлението на човешките ресурси а именно: щатни разписания, трудови договори на новопостъпилите служители в ОПУ гр.С., заповеди за освобождаване, справки за отработено време по присъствена форма, заповеди за отпуски и други документи свързани с движението на човешките ресурси.Трябва да проверява да изразява мнение за законосъобразност за изработените от сестра и С. С. С. на длъжност" Главен специалист" в отдел Административно обслужване ведомости, рекапитулации за заплати, платежни нареждания за превод на работните заплати на служителите в ОПУ гр.С..

За да уважи предявените претенции, районният съд приел, че в случая от доказателствата по делото, работодателят не установил към момента на уволнението ищцата да е била запозната с точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото обаче се касае за особена хипотеза за прекратяване на трудово правоотношение то не може да бъде споделен подобен извод. В практиката си ВКС е приел, че законът не е дал разрешение на работодателя, включително и възможност за него да приложи временни мерки относно статута на трудово-правната връзка, като преценява инцидентен, временен, или условен характер на несъвместимостта за конкретния случай. Така законът не е дал и възможност несъвместимостта, разбирана като "йерархическа връзка на ръководство и контрол", да изключва случаите на временно създало се в йерархията положение. Решаващ признак е правомощието по ръководство и контрол, а не срока на упражняването му. Щом несъвместимостта е поради йерархическата връзка с оглед семейно положение, този от роднините, който е на трудов договор в администрацията, следва да понесе прекратяването му от работодателя. Несъвместимостта следва да е налице в момента на издаване на заповедта за уволнение. Настъпили в последствие факти, които биха довели до извод за отпадане на несъвместимостта, нямат отношение към законосъобразността на уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, съответно не могат да дадат на съда основание за възстановяване на работа, щом несъвместимостта е съществувала към момента на прекратяване на трудовия договор. Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа прекратително за трудово-правната връзка основание, същата е императивна и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.

107а ал. 1 от КТ. Докато в общия случай прекратяването на трудово-правната връзка е 4 право, тук се касае за задължение. Налице е нетърпимост на трудовия договор и основание за безусловното му прекратяване включително тогава, когато обстоятелствата по чл. 107а ал.

1 КТ са настъпили в последствие, след неговото сключване. Това следва от ясното съдържание на чл. 126, т. 12 от КТ, която разпоредба задължава работника или служителя да уведоми работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а ал. 1т. 1 КТ.