Решение № 1252 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110203739 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу НП на Началник но отдел „Оперативни дейности“Варна , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се излага фактическа обстановка, като се сочи, че с поведението си М.

И. е станал причина да не бъде издаден касов бон. Счита се, че не е установено безспорно извършването на нарушението, кога и от кого е извършено, какво точно е извършил нарушителят. По отношение на възприетата квалификация „повторност“ се сочи, че същата е обоснована само с вписване на номер на НП, с което е нарушено правото на защита на лицето. Сочи се, че на лицето са наложени две отделни наказателни санкции- пряка и опосредена, с което е нарушен принципа едно нарушение да не бъде санкционирано повече от един път. Сочи се още, че е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като наложеното наказание е 550 пъти по- високо от стойността на покупката. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат доводите за отмяна, изложени с жалбата.Претендират се разноски.

Представител на органа, издал НП се явява и оспорва жалбата.

По съществото на делото моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното :

На 02.06.2026г. служители към ЦУ на НАП- св. К. и св. И., посетили търговски обект- магазин за цветя, находящ се в гр. Варна, пазар „***“ , пазар за цветя, обект №37-38, стопанисван от „***“ ООД.

По време на проверката, около 17,30 часа, данъчните служители извършили контролна покупка на букет цветя на обща стойност 10 евро, която била заплатена от св. И. в брой. За покупката не бил издаден фискален касов бон от въведения в обекта ЕКАФП.

След покупката и нейното заплащане св.И. взел букета и със св. К. напуснали обекта, като навън престояли около 5 минути, върнали се, легитимирали се и извършили действия по реализиране на данъчната проверка, като за констатациите бил съставен протокол за извършена проверка.

В хода на тази проверка бил изведен отчет от въведеният в експлоатация в обекта ЕКАФП, от който се установило, че за извършената контролна покупка, не бил издаден касов бон.

На 17.06.2026 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „***“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения постъпили в законоустановения срок, но били преценени като неоснователни.

Впоследствие, на 16.07.2026г. въз основа на акта било издадено НП, с което търговецът „***“ ООД в качеството му на лице длъжно да издаде фискален бон и приел плащане без да издаде такъв, бил санкциониран за това, че на 02.06.2026 год. при извършена контролна покупка на 1бр. букет на обща стойност 10 евро, не е издадена касова бележка.

Прието било, че нарушението е извършено повторно.

На нарушението била дадена правна квалификация по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ вр. Чл.118 ал.1 от ЗДДС. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в минимално предвидения в чл.185 ал.4 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св.К. и св. И. и писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото.

Показанията на св. К. и св. И. са такива на свидетели- очевидци, които пряко и непосредствено са възприели извършената покупко- продажба и липсата на издаден касов бон от наличния в обекта ЕКАФП. Показанията на св.И. и св. К. кореспондират с изготвения дневен отчет и обективираното в констативен протокол.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са 2 издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срокът за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение , като са извършили контролна покупка и са конкретизирали вида на продадените стоки и тяхната стойност. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.4 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган е съобразил сравнително ниската стойност на продажбата, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се излага фактическа обстановка, като се сочи, че с поведението си М. И. е станал причина да не бъде издаден касов бон. Счита се, че не е установено безспорно извършването на нарушението, кога и от кого е извършено, какво точно е извършил нарушителят.

Съдът не констатира да са допуснати такива нарушения. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с акта за установяване на административно нарушение и с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административно наказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнесъл след анализ на доказателствата по преписката, при преценката на наведените възражения и 3 при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка. Посочено е, че нарушението е извършено от конкретното дружество, както и е конкретизирано нарушението, състоящо се в неиздаване на фискален касов бон за покупко- продажбата.

По отношение на възприетата квалификация „повторност“ се сочи, че същата е обоснована само с вписване на номер на НП, с което е нарушено правото на защита на лицето.

Съдът не констатира и такова нарушение – в наказателното постановление са намерили отражение както конкретния номер на наказателното постановление, обосноваващо извод за повторност на нарушението, така и и посочване на факта, че това НП касае същото по вид нарушение. Конкретизирана е и датата на влизането му в сила, с което в пълнота е повдигнато обвинение и не е нарушено правото на защита на лицето.

Сочи се, че на лицето са наложени две отделни наказателни санкции- пряка и опосредена, с което е нарушен принципа едно нарушение да не бъде санкционирано повече от един път.

Доколкото се касае за налагане само на едно административно наказание и това е именно наказанието, предмет на разглеждане по настоящото дело, съдът намери, че не е нарушен принципът за едно и също нарушение лицето да бъде санкционирано повече от един път.

На последно място се сочи, че е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като наложеното наказание е 550 пъти по- високо от стойността на покупката.

Съдът не констатира да е налице такова нарушение. В настоящият казус се касае за нарушаване на задължение да бъде регистрирана и отчетена продажба, като за съставомерността на нарушението е без значение конкретната й стойност.

Стойността на продажбата е относима евентуално към определяне на размера на наказанието, което в настоящия казус е в минимален размер, поради което и съдът намери, че наложеното административно наказание е правилно определено по своя размер.

Предвид изложеното, съдът потвръди наказателното постановление като правилно и законосъбразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА НП №901847-F894155/16.07.2026г. на Началник но отдел „Оперативни дейности“- Варна , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1100 евро на основание чл.185 ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „***“ ООД , ЕИК *** да заплати на НАП, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро /130 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5