Решение № 6498 от 10.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6498 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110108544 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от С. А. М. срещу ***** (ЕС), в адрес, иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на Решения на Общо събрание (ОС), обективирани в протокол от 13.03.2022 г. на ОС на ЕС по т.1-5 включително, взети на ОС на ЕС, проведено на 24.01.2023г.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, поради което е активно легитимирана да оспори решенията, приети от общото събрание. В исковата молба се излагат твърдения,че са допуснати нарушения при свикване на общото събрание – твърди се, не е била информирана за процесното общо събрание. Ищцата твърди се, че са допуснати нарушения и при провеждане на общото събрание като не ставало ясно кои лица са се представлявали от пълномощници и кои са били пълномощниците. Твърди, че не било възможно да се определи дали е налице необходимия кворум. Посочва още, че не е посочен начинът, по който всеки от етажните собственици гласува по всяко от отделните решения.

Твърди се, че не било ясно какви са изявленията, предложенията и взетите решения. Сочи, че посочените решения противоречат и на материалния закон – решението по т. 5 противоречи на закона, тъй като процесната сграда е построена върху чужд имот респ. ОС на ЕС не е било компетентно да взема решения за управлението му, доколкото не било обща част.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че при свикването и провеждането на ОС са спазени законовите разпоредби на ЗУЕС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът С. А. М., редовно призован, се представлява от адвокат С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ***** с адрес в адрес, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени 1 и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС дава право на всеки собственик към датата на събранието да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Не е спорно по делото, че ищцата е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост в процесната *****. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в Нотариален акт № 100/14.09.2001г. на нотариус В.В., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС и от Нотариален свят за поправка на нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 12.08.2004г.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 11.04.2023г., от който се установява, че на ОС на ЕС са взети следните решения: по т.1 сумите похарчени от касата на ЕС, изразходвани за ремонтни дейности да бъдат възстановени в най-кратки срокове, като се разпределят между всички самостоятелни обекти на правото на собственост в СЕС, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части; по т.2 да се съберат допълнително по 3,00 лева за всеки самостоятелен обект в сградата, с които средства да се извършва почистване на дворното пространство и в тесен обсег около сградата, включително пред еркерните пространства, по т.3 порталните врати, осигуряващи достъп до дворното място да се поддържат затворени, с цел преустановяване свободния и безпрепятствен достъп до имота, в който е разположена сградата и за монтиране механизъм за механично заключване на порталните врати; по т.4 от протокола за взето решение, сумата, падаща се на площта на коридорите към мазетата и стълбището водещо до мазетата в размер на 400,00 лева без ДДС да се разпредели между обектите в сградата, които притежават мазета съобразно съответните идеални части от същите общи части, както и сумата в размер на 40 лева без ДДС, падаща се на площта на общите части от подземната улица и рампата, обслужващи подземните гаражи да се разпредели между обектите – гаражи, съобразно съответните им идеални части от същите общи части; по т.5 от протокола – всички ползватели, които паркират автомобилите си в общите части на сутерена на сградата и/или в надземната открита част на дворното пространство в срок до 01.02.2023г. да изтеглят превозните си средства и да преустановят трайно тази практика, като в съответните общи части се допуска само инцидентно спиране за: спешни случаи, разтоварване на багаж, превозване на лица с увреждания, като достъпа да подземния паркинг е само за ползвателите на подземните гаражи.

Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и независимо от броя на наведените основания за незаконосъобразност на решението на общо събрание се приема, че е предявен един иск. Ищецът очертава предмета на делото, като посочва допуснатите нарушения на проведеното общо събрание. Обжалваното решение се отменя изцяло, когато съдът намери, че е налице порок при свикването му и формирането на волята или частично в случай, че порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от взетите решения.

Съгласно чл. 16 от ЗУЕС, за провеждането на общо събрание се води протокол, който съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява с протокола, като в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в законния срок. Решенията се оспорват в едномесечен срок съгласно чл. 40, ал.2 от ЗУЕС. Не е спорно, че ищецът е предявил иска в срок. В съдебната практика се 2 поддържа, че предмет на отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик.

По делото е приета покана за свикване на извънредно общо събрание на ЕС, с обявен дневен ред, съответстващ на приетите решения. В нея е посочено, че събранието ще се проведе на 24.01.2023г. от 19:00 часа във входното фоайе на жилищния вход на сградата.

Приет е и протокол от който се установява, че на 16.01.2023г. поканата е поставена на информационното табло на жилищния вход на сградата, в асансьора на жилищния вход на сградата и във входа на офисите в сградата. От представения протокол 2 се установява, че поканата е свалена на 24.01.2023г. в 22:25 часа. От приетия протокол № 3, се установява, че на 30.01.2023г. е поставен протокола от свикването на общото събрание, а от приетия протокол № 4 се установява, че на 28.02.2023г. в 18:53 часа протокола от свиканото общо събрание е свален от информационното табло на жилищния вход на сградата и архивиран. В списък на присъствали лица към протокола са посочени присъствалите собственици и упълномощени лица, като е посочено всеки собственик с какъв процент идеални части от общите части на сградата разполага, присъствали 17 лица от 31 обекта, от които 15 собственика на самостоятелни обекти в СЕС и две упълномощени лица, представлявали собствениците на ап.12 и ап.18, като по делото са представени и пълномощни. Прието е и приложение № 2 към протокола, от което е видно как са гласували съответните лица. На събранието е избран протоколчик и са взети процесните решения, видно от списъка към протокола, всички са гласували „за“.

Съобразно поставената правна рамка от ищеца, съдът приема, че процесното събрание е свикано при спазване изискванията на чл. 12 от ЗУС. Нормата на чл. 12 от ЗУЕС определя реда за свикване на ОС, както следва: от управителен съвет /управител/ и контролен съвет /контрольор/. Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, като искането се отправя до управителния съвет /управителя/, който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаване на искането. В случай, че УС /управителят/ не свика Общото събрание в посочения срок, Общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в тази закон/. Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено Общо събрание. Предвиденият в чл. 12 от ЗУЕС ред за свикване е регламентиран с императивни правни норми, поради което тяхното нарушаване винаги води до незаконосъобразност на проведеното общо събрание и взетите на него решения. В случая се установява, че Общото събрание е било свикано в хипотезата на чл. 12, ал.5 от ЗУЕС – в неотложни случаи, като е свикано по инициатива на УС, съобразно писмо от СО, район Лозенец, във връзка с установени нарушения на сервитутното право на /ФИРМА/, чрез паркиране в незастроената част на имота и сервитутната зона, нарушение по чл. 14, ал.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004г., която забранява паркиране на ППС в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на ел.енергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява че е спазен редът за свикване на ОС, установен в императивните разпоредби на чл. 13, ал. 1-3 от ЗУЕС.

Ангажирани са доказателства за поставяне на поканата на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни от датата, за която е насрочено събранието, а закона допуска в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Същата разпоредба въвежда изискване датата и часът на поставянето на поканата задължително да бъдат отбелязани върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, а така също задължително следва да се състави и протокол, в който да се отразят същите обстоятелства. В случая върху 3 поканата е отбелязана датата и часът на поставянето й, представен е и необходимия съгласно посочената разпоредба протокол, удостоверяващ поставянето й на определено място, дата и час и затова съдът приема, че реда за свикване на общото събрание е спазен, като намира за неоснователно твърдението на ищцата, че не била уведомена за провеждане на общото събрание. На следващо място, процесните решения на Общото събрание на ЕС са обективирани в протокол, който отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание, установени в чл. 16, ал.5 от ЗУЕС. Съгласно посочената норма, протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на Общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните им части в общите такива, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина по който са гласували лицата –"за", "против" и "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Представеният протокол отговаря на тези изисквания, видно е кои лица са гласували, как са гласували, като се установи и кои лица са били представлявани от пълномощник, съответно всяко лице се е подписало за начина си на гласуване. Протокола е подписан от управителя и протоколчика. Във връзка с горното съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.Ж., че присъствал на общото събрание, но неговият подпис не фигурирал в списъка към протокола, не само в предвид нормата на чл. 172 от ГПК и поради заинтересованост, доколкото свидетелят е син на ищцата, но и поради факта, че именно той е паркиралият в сервитутната зона на /ФИРМА/, което от своя страна е причина за извънредния характер на свиканото събрание.

Всъщност спора се концентрира до искането за отмяна на решението по т.5 от протокола, а именно: всички ползватели, които паркират автомобилите си в общите части на сутерена на сградата и/или в надземната открита част на дворното пространство в срок до 01.02.2023г. да изтеглят превозните си средства и да преустановят трайно тази практика, като в съответните общи части се допуска само инцидентно спиране за: спешни случаи, разтоварване на багаж, превозване на лица с увреждания, като достъпа да подземния паркинг е само за ползвателите на подземните гаражи. Решението е взето общо за изтегляне на паркиралите ППС от надземната открита част от дворното място. Виждането на ищеца, че дворното място, което се явява съсобствено и в което е поземлен имот с идентификатор ***, не е със статут на обща част и не следва режима на жилищната сграда на ЕС, е правилно. Разпоредбата на чл. 38 от ЗС, дефинира общите части при сгради, в които отделни обекти /етажи или части от етажи/ принадлежат на различни собственици, като елементи от сградата, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. Няма съмнение, че дворното място, в което се намира сградата на етажната собственост е общо, тогава когато отделните собственици на обекти в сградата са собственици и на дворното място Но не такъв е процесният казус. В случая от приобщените по делото относими писмени източници - скица № 15-241713-10.03.2020г., изготвена по данни от СГКК, се установява, че е налице липса на идентичност между собствениците на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ***по КК на гр. София и етажните собственици на процесната попадаща в него жилищна сграда, за която страните не спорят, че е в режим на ЕС. Както бе посочено в изложената фактология част от етажните собственици на обекти в процесната сграда, не са собственици на идеални части от дворното място на посочения ПИ /видно е от скицата, че те са си запазили само право на строеж/ и с оглед на това дворното място няма статут на обща част на изградената в него жилищна сграда. В тази насока е налице трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в постановени, която се възприема изцяло от настоящият състав - Решение № 28/01.02.2012 г. по гр. д. № ЗЗ1/2011 г. на Второ ГО на ВКС, Решение № 71/25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на Първо ГО на ВКС, Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; Решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, I 4