Решение № 3275 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3275 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100503944 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20169796 от 09.08.2021 г. по гр.д. № 10197/2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение (по правната си същност решение) № 20211326 от 14.11.2021г., Софийски районен съд, 174 състав осъдил ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. В.

С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, делото по което е прекратено поради изтекла давност с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 10 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, който го обжалва в 1 осъдителната му част с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на СРС за основателност на предявения иск. По делото се установило, че с решението по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV състав, влязло в сила на 03.07.2018 г., била отменена присъда от 20.01.2014 г. по НОХД № 14182/2012 г. на СРС, НО, 14 състав, с която ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. Хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютния давностен срок била извън приложното поле на специалния закон. Както било прието и в т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, процесуалните действия, извършени след изтичане на давността, не давали право на обезщетение, защото са били законни – т.е. поради липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата не можело да се ангажира отговорността на правозащитните органи. Освен това ищецът не доказал да е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение, освен житейски нормалните. Определеното от районния съд обезщетение било в завишен размер, в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Моли съда да отмени решението в атакуваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това отхвърли изцяло иска, евентуално – да намали размера на обезщетението.

Въззиваемата страна Д. В. С. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, 2 при което намира за установено следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от 13.01.2021 г., първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което бил оправдан с присъда от 20.01.2014 г. по НОХД № 14182/2012 г. на СРС, НО, 14 състав,, потвърдена с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV състав. Претендирана е и законната лихва „от датата на уврежданията“.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.

Въззивният съд го намира обаче за неправилно в същата част по следните съображения:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - чл. 4 ЗОДОВ.

В случая не е налице никоя от посочените в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотези. По делото се установява, че с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV състав, влязло в сила на 03.07.2018 г., е отменена присъда от 20.01.2014 г. по НОХД № 14182/2012 3 г. на СРС, НО, 14 състав, с която ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. Съгласно разясненията, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.

Следователно в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. т. 2 и 3 НПК (отм.) и чл. 288, ал. 2 НПК (отм.), или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда (в този смисъл решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г., ІV ГО на ВКС).

При липсата на елемент от фактическия състав за ангажиране 4 отговорността на държавата, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20169796 от 09.08.2021 г., постановено по гр.д.

№ 10197/2019 г. на Софийски районен съд, 174 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение (по правната си същност решение) № 20211326 от 14.11.2021 г. в обжалваната част, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Д. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, делото по което е прекратено поради изтекла давност с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Д. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 10 лв. – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. С., ЕГН **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК, делото по което е прекратено поради изтекла давност с решение № 587 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 439/2018 г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав.

В необжалваната част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата 5 над 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв. решението по гр.д.

№ 10197/2019 г. на Софийски районен съд, 174 състав е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6