Решение № 148 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3247/2025
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203247 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН
Образувано е по повод на жалба, подадена от срещу Наказателно постановление №24 -1030-001760 дата 21.03.2024 г.издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив сектор“Пътна полиция“ Пловдив , с което на Ю. Б.
С. ЕГН ********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.3пр.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които според пълномощника на жалбоподателя водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и в тази връзка се иска от съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Явява се пълномощника му адв.Ч. .Същият поддържа в цялост жалбата по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество 1 и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело НП счита, че съставеният НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган .
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят –Ю. С. била собственик и водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***.На същата била издадено НП ,за това,че на 14.02.2024г около 21.35ч.на път ІІ-86 ,км.14+100 е управлявала моторно превозно средство „Фолксваген Голф“ с рег.№*** ,който не е бил регистриран по надлежния ред .Регистрацията на автомобила е била прекратена на 31.01.2024г. във връзка с разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 20.08.2024г ., последвал отказ на РП-Пловдив за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка №3192/2024г.Издадено било и НП.
Настоящето дело се явява такова след постановено възобновяване на АС-Пловдив.
Съгласно жалбата на адв.Ч. и тезата на жалбоподателя ,същата не е получила съобщение за да прекратяване служебно на регистрацията на лекия автомобил.
В хода на настоящето дело е разпитана в качеството на свидетел-А. Е.
Я. и е прието и приложено по делото в оригинал известие за доставяне ИДPS 47010029IW I в едно с писмо рег.№105800-1568 от 01.02.2024г.,също така е приета и прокурорска преписка №2312/2024г.по описа на РП-Смолян.
2
Свидетелят Я.-служил гише Български пощи към месец май 2024г в разпита си посочва,че лично е подписала С. в обратна разписка № ИДPS 47010029IW I .Показанията на същата са напълно правдиви и добронамерени ,като се възприемат в цялост от съда.
Съдията назначи съдебно-графологическа експертиза на подписа в посочения документ.Вещото лице изготви заключението и си защити същото в съдебно заседание.А,именно заключението е ,че подписът обект на изследване след името Ю. С. в полето „име и фамилия на получателя на пратка „упълномощено лице“ в оригинал на известие за доставяне ИДPS 47010029IW I -не е изпълнен от лицето Ю. Б. С.. Съдът възприе и кредитира заключени е т о на съдебно- грахологическата експертиза, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.
Нарушението по 140 ал.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът управлява нерегистрирано МПС по надлежния ред .Съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. е разписан реда за регистрирани и отчитане на МПС,в този смисъл и водачите са длъжни да управляват такива по ЗДвП .Ясно ,точно и конкретно са описани елементите на самото нарушение .Като в конкретния случай ,макар да са налице от обективна страна елементите на нарушението ,то от субективна страна не се доказа извършването на същото.Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътните превозни средства ,за които е получено уведомление от ГФ по реда на чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на пътното превозно средство.Уведомяването на собственика на МПС, за служебна прекратената регистрация не е елемент от фактически състав на прекратяване на регистрацията , а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП.Това е така ,защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.Собственикът на МПС няма как обективно да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС.Знанието на точната дата на дерегистрацията е от 3 значение за субективната съставомерност на деянието.Като всичко това е залегнало в Тълкувателно постановление № 2 /05.04.2023г по тълкувателно дело № 3/2022г.В този смисъл в настоящето производство видно от гласните показания на Я. и заключението на графологичната експертиза се изясни,че жалбоподателя Ю. Б. С. не е получила известието ИДPS 47010029IW I ,с което и е изпратено писмо с рег.№ 105800 -1568 от 01.02.2024г.,с което е следвало да бъде уведомена за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил Фолксваген голф с рег.№***,поради липса на сключена валидна ,задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 31.01.2024г.
Ето защо, настоящият случай не може да се подведе под тази хипотеза. Това е така, доколкото за разлика от останалите хипотези на служебно прекратена регистрация, в чл. 143, ал. 10 ЗДвП законодателят е предвидил нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведомят собственика за това обстоятелство, тъй като същата се случва в 14 дневен срок от уведомяването за от Гаранционен фонд за липсата на валидно сключена застраховка за МПС, който момент е неизвестен за собственика, респ. водача и не би могъл и при най-добрата грижа да го узнае.И в този смисъл не може да се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП наказания водач, която управлява МПС ,при служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП ,когато не е уведомен за това собственикът на МПС-то.
И в този смисъл управлявайки лек автомобил с посочена по-горе регистрация С. не е съзнавала,че управлява МПС с прекратена регистрация ,както и не е целяла този краен протИ.правен резултат.
Или правния извод е ,че нарушението не е извършено умишлено , а при непредпазлИ.ст , а тези деяния се наказват само в предвидените от закона случаи,какъвто не е настоящия.
В този смисъл и се споделят напълно възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник за отмяна на атакуваното наказателно постановление Предвид изричните разпоредби на Закона за приемане на еврото в Република България и възприетия принцип за автоматично превалутиране ,то всички суми в настоящето съдебно решение ,което представлява правен инструмент по смисъла на посочения закон,следва да бъдат отразени в тяхната еврова равностойност.
4
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер от 824.60 евро.Като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 22 от делото и фактура-л.23 ,л.36 и л.57-58 ведно със списък на разноски са описани по отделно , а и като обща сума ,като същите са платени в брой.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния им претендиран размер от 824.60 евро,предвид броя на съдебните заседания и доказателства събирани в тях.
В същото време по делото е назначена и съдебно-графологическа експертиза,като разноските по нея в размер на 95,10 евро са поети от бюджета на РС-Пловдив,предвид изхода на делото тези разноски също следва да се присъдят на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24 -1030-001760 дата 21.03.2024 г.издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив сектор“Пътна полиция“ Пловдив , с което на Ю. Б. С. ЕГН ********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Ю. Б. С. ЕГН
********** сумата от 824.60 евро представляваща разноски за процесуално представителство
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Районен съд-Пловдив сумата от 95,10 евро представляващи разноски за назначаване на графологическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6