Решение № 279 от 16.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. гр.Велинград, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20235210100996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е по искова молба от Г. И. Т. срещу Б. И. Т., за делба на оставени им в наследство от техните баща, майка и дядо по майчина линия имущества.

Твърденията на ищеца Г. Т. са, че само с другия съделител – негов брат, са наследили по закон при равни квоти от по ½ ид. ч., както следва: от своя дядо по майчина линия Г. И. Д. - поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, с адм. адрес: гр. Велинград, ***; от баща си Иван Б.ов Т. - поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Велинград; от майка си Ц. Г.ева Т.а – поземлени имоти с настоящи идентификатори: *** (нива), *** (ливада), *** (хмелници), *** (нива), *** (ливада), *** (ливада), *** (нива),

*** (нива). Твърди се, че съсобствениците не са постигнали съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне между страните делба на това имущество, при равни квоти от по 1/2 за всеки от двамата съделители. Предявена е и касаеща евентуалната втора фаза на делбата претенция с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС – за обезщетение, свързано с лишаване на ищеца от ползите от твърдените за използвани само от ответника имоти с идентификатори ***, *** и ***.

1

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от Б. И. Т. не се оспорва съсъобствеността с ищеца, основанието за възникването й, нито квотите по отношение на имотите. Поддържа се обаче, че по отношение имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е налице съсобственост и с Община Велинград - доколкото от приложени скици и издадено от общината удостоверение за идентичност за конкретния имот, се установявало в имота погрешно графично да е включена и част (5 кв.м.) от улица. Предвид така считаната за възникнала съсобственост с общината – на осн. чл. 345 от ГПК се претендира имотът с идентификатор *** да се изключи от делбената маса. На осн. чл. 341, ал.2 ГПК се претендира включването в делената наследствената маса и на конкретно изброени движими вещи, сочени като останали в наследство на страните от техните родители в жилището в гр.Велинград, което са обитавали приживе - на ***.

По отношение на същите вещи и ответникът предявява касаеща втора фаза на производството претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото нотариален акт от 04.02.1961г. с № 36, том I, дело 52/04.02.1961г. на РС-Велинград (л.5), съпоставен с удостоверение за идентичност на имот № 647/06.10.2023г., издадено от отдел ТСУ при Община Велинград (л.6), както и със скица № 15-859661-10.08.2023г. (л.4) се установява, че поземленият имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и номер по предходен план: 7424, квартал 254, парцел II, е бил собственост на Г. И. Д., за което е бил съставен и горепосочения констативен нотариален акт. От представеното удостоверение за наследници изх. №03187/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.8) се установява, че единствен наследник на починалия на 17.11.1986г. Г.

И. Д. е била дъщеря му – Ц. Г.ева Т.а, а от удостоверение за наследници изх. № 03188/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.31) става ясно, че след нейната смърт – на 03.11.2018г. - имотът е наследен в равни части от по ½ (съгласно чл.5, ал.1 от ЗН) от нейните двама сина – страните по делото. Между последните няма и спор, че наследеният имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, в който е била построена (видно от посочената скица, както и скица № 15-1135418-24.10.2023г. (л.39)) и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, е същият, за който е съставен и констативният нотариален акт. Ето защо искът относно делбата на това имущество е основателен и такава следва да бъде допусната при посочените в исковата молба равни квоти от по ½ 2 за всяка от страните.

От приетия като доказателство по делото нотариален акт от 14.09.1974г. с № 345, том II, дело ***г. на РС-Велинград се установява, че при обстоятелствена проверка Иван Б.ов Т. е бил признат за собственик на дворно място в кв. 287 по тогавашния план на гр. Велинград, като между страните не се спори, а и от приложената скица № 15-861903-10.08.2023г. на СГКК-гр. Пазарджик сравнена с Удостоверение № 723/02.11.2023г. за идентичност на имот, издадено от Община Велинград (л.118) - се установява, че същият имот към момента е обозначен с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград. От удостоверение за наследници изх. № 03189/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.13) става ясно, че наследници на Иван Б.ов Т. са били двамата му сина – страни по делото, и надживялата го негова съпруга Ц. Г.ева Т.а, като след смъртта на последната на 03.11.2018г. - конкретният имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград е наследен поравно от процесните съделители – Б. и Г. Т.и.

Възраженията на Б. Т. – че поради грешка в кадастралната карта, дължаща се на погрешно заснемане – към същият поземлен имот е била „присъединена“ (на база влязла в сила Зaповед № 1226/24.09.2023г. на кмета на общината – л.83) част (5 кв.м.) от общински имот, определен за улица, и по този начин е възникнала съсобственост между двамата братя и общината, са несъстоятелни. Както сам е посочвал в молбите си съделителят Б. Т. – кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие и в този смисъл – погрешно заснемане не предизвиква съсобственост. Кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права - Определение № 464/26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 455/2010 г., ВКС, ІІ г.о.. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастралната карта на обектът на правото на собственост е основание за допълване или поправянето й, но не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността – Решение № 506/17.02.2012 г. по гр.д. № 506/2011 г., ВКС, І г.о. Отделно от това - по мотиви, аналогични с изложените в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, принципно искът за делба е допустим и когато между съделителите е налице спор относно заснемането в кадастралната карта на границите на имотите - предмет на делбата, който спор не е разрешен предварително в отделно производство по чл.54, ал.2 ЗКИР - Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I г.о..

Твърденията, че имотът за пръв път е урегулиран през 2014г., т.е. при действието на ЗУТ, като след частично изменение на плана за регулация за кадастрален район 504 /част от кв. Каменица/ на гр. Велинград, част от имот пл. № *** по КККР на 3 с площ от около 5 кв. м. попадат в улицата от север, собственост на Община Велинград, изключва възможността за съсобственост между общината и съделителите.

По действащите благоустройствени закони предвиждането по влезлите в сила планове за улична регулация, че имоти или части от тях, собственост на трети лица да попадат в действащи или новоизградени улици, се предхожда от процедура по отчуждаване на имота или съответната част и заплащане на обезщетение. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план (ПУП) се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. По този начин се определя съответното предназначение на част от земната повърхност. С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ) съответните имоти се регулират като такива, предназначени за обекти на публична собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗУТ обаче, въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти, собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти - публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително улици. Чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение.

До този момент, дори улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е осъществил. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определени с плана, но не повече от 25%. Това прехвърляне не е безвъзмездно. По силата на чл. 16, ал. 4 ЗУТ, в тези случаи на всеки собственик на недвижим имот общината със заповед определя равностоен урегулиран имот. Правилата по чл. 205 - 209 ЗУТ се отнасят до отчуждаването по ЗДС и ЗОбС, когато предвижданията се осъществяват с планове по чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвиждането по плана, се счита отчуждена и става общинска собственост от деня на изплащане на паричното обезщетение. Регулирането по чл. 16 ЗУТ се извършва за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена регулация. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвижданията по плана, се счита 4 отчуждена и преминава в собственост на общината от момента на влизане в сила на заповедта за ПУП. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, дори частта от имота да е завзета фактически, а улицата - прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, докато не се е осъществил и последният юридически факт от придобивния способ - изплащане на обезщетението на физическото или на юридическото лице. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 16 ЗУТ, вещно-транслативното действие на ПУП настъпва с влизането на заповедта в сила, а фактическото завземане на имота от общината е без значение за нейната легитимация като собственик. И тези две ипотези обаче изключват възникване на съсобственост между общината и физическите лица, тъй като частта от имота се придобива от общината. Както се посочи - твърденията за неправилно отразяване на границите на имота в действащата кадастрална карта, която се изработва въз основа на последния влязъл в сила регулационен план, т.е. - за допусната грешка в кадастралната карта, не прави иска за делба недопустим. Когато една от страните в делбеното производство твърди, че по отношение на имотите - предмет на делбата е допусната грешка в кадастралната карта, по същество е налице спор между съделителите за собственост върху имотите - предмет на делбата по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР. Този спор може да бъде разрешен не само в производство по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, но и директно в производството по предявен иск за собственост, респективно иск за делба на имотите. В случая обаче съдът не може да изследва допусната грешка в кадастралната карта, доколкото спорът е не между съделителите, а между тях и Община Велинград, която не е страна в делбеното производство и не може да бъде конституирана, защото изобщо не е съсобственик с ищеца и ответника.