Решение № 816 от 04.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Варна, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200848 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на *** ЕООД против Наказателно Постановление № BG 2024/ 9999-89/НП на Директора на Дирекция *** на Агенция *** с което на *** ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв. на основание чл.123 ал.2 от ЗАДС и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено предметът на нарушението (41 бр. бутилирани алкохолни напитки) да бъде отнет в полза на държавата.

В жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на правото на ЕС и по- специално във връзка с приложение на решение С-97/21 на СЕС, което не допуска за едно и също нарушение на жалбоподателя да се налагат едновременно мерки, свързани със запечатване на обекта, имуществена санкция и отнемане на предмета на нарушението в случая 41 бр. бутилирани алкохолни напитки. Твърди се непропорционалност на тежестта на извършеното нарушение с размера на приложимата санкция.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата. По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановлението да бъде оставено в сила. Наред с това твърди недопустимост на подадената жалба предвид обстоятелството, че на датата на връчване на обжалваното НП жалбоподателят е заплатил изцяло наложената санкция, поради което за него отсъства правен интерес да обжалва.

Касателно наложената ПАМ – запечатване на обекта същата е била отменена с решение от 09.05.2025г., което е влязло в законна сила на 14.06.2025г. Пледира за присъждането на разноски.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, 1 с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2024 г., в 15,40 ч., екип от митнически служители в състав св.А. Х. и Д.Т., съвместно със служители на Национална агенция за приходите - С.Т. и Р П.а, извършили проверка за спазване на разпоредбите на ЗАДС и Правилника за прилагане на ЗАДС на обект, представляващ уелнес хотел „***“, находящ се в ***, гр. Варна, стопанисван от „*** ЕООД.

При пристигането на място в обекта, преди започването на контролните действия, проверяващият екип се легитимирал със служебни карти на управителката С.С.Д., на която била разяснена целта на проверката, след което в присъствието на Л.Л.К. (посочена от Д), на длъжност „управител хранене“, било пристъпено към осъществяването на контролните действия. Извършен бил обход на всички сервизни помещения кухня, съблекалня, складове, барове, перално и хладилно помещение, при който било констатирано наличието на 41 бр. бутилки с алкохолни напитки, облепени с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност емисии 2014 г. и 2018 г., от които 33 бр. бутилки в склад за алкохол (съгласно Опис на иззетите акцизни стоки към Протокол за извършена проверка (ПИП) № 24BG009999A006759/15.07.2024 г. - статия от 1 до 33) и 8 бр. бутилки в лоби бар (съгласно Опис на иззетите акцизни стоки към ПИП № 24BG009999A006759/15.07.2024 г. - статия от 34 до 41).

Бил съставен АУАН срещу *** ЕООД за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗАДС.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения, които били разгледани и отхвърлени при издаване на процесното НП, в което административнонаказващият орган е възприел фактическите констатации в акта.

Административно наказващият орган на свой ред приел, че с действията си въззивникът е осъществил състава на чл.123 ал.2 от ЗАДС.

Поради това на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС на дружеството било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС, било постановено и отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението.

В хода на съдебното следствие беше представено платежно нареждане от жалбоподателя в полза на АНО, видно от което на 27.02.2025г. дружеството е заплатило наложената му с НП имуществена санкция.

В хода на съдебното следствие бе разпитан свид. Х.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, последователни, безпристрастни и пълни. От тях се установи начина на извършване на проверката, при която именно са били намерени процесните алкохолни бутилки, чиито бандероли били с изтекъл срок на валидност.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани 2 и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидения шестмесечен преклузивен срок по смисъла на ЗАНН.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са били допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН и същият съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити.

Наказателното постановление също съдържа в себе си предвидените от чл.57 от ЗАНН обстоятелства, а именно дата и място на извършване на нарушението, подробно описание на констатациите от проверката, на мястото на намиране на предмета на нарушението.По никакъв начин не е било ограничено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което то е реализирало в цялост както в хода на образуваното административно-наказателно производство с подаване на възражение срещу съставения АУАН, както и с депозиране на настоящата жалба пред въззивната инстанция.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 15.07.2024 год. при проверка за спазване на изискванията на ЗАДС хотел „***“ к.к.

*** стопанисван от ***ЕООД било констатирано наличие на 41 бр. бутилки с алкохолни напитки облепени с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност в нарушение на забраната въведена с чл.99 ал.1 т.3 от ЗАДС. Поради това правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, чието нарушение е било квалифицирано като такова по чл.123 ал.2 от ЗАДС.

Правилно административно-наказващият орган е наложил на *** ЕООД “Имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като с посоченото обстоятелство очевидно се е съгласило и наказаното дружество поради което и на 27.02.2025г. е заплатило изцяло наложената му имуществена санкция.

Видно от разпоредбата на чл. 79б, ал.2 ЗАНН В случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява, като предмет на обжалване остава единствено наложеното му кумулативно наказание в случая отнемане на предмета на нарушението.

Поради изложеното, съдът намира, че настоящото производство следва да се прекрати в частта относно обжалване на наказанието „имуществена санкция“, като на разглеждане 3 подлежи единствено кумулативното такова, изразяващо се в отнемане на 41 бр. алкохолни бутилки, за които по делото не се оспорва, че са с бандерол с изтекъл срок на валидност.

Законодателят в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗАДС е предвидил, че в случаите на нарушения по чл. 123 стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

Поради това, доколкото безспорно е налице извършено нарушение по смисъла на чл.123 ал.2 от ЗАДС, съдът намира че правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗАДС и е постановил предмета на нарушението да бъде отнет в полза на Държавата, като наложената санкция е императивно предвидена от законодателя и следва да бъде наложена.

Цитираното в жалбата решение на СЕС според настоящия съдебен състав в случая е неприложимо доколкото то е постановено във връзка с нарушение на данъчното законодателство, каквото настоящото не е, като практическия смисъл от постановяване на процесното отнемане е пряко свързан с обстоятелството, че установеното количество алкохол е такова с бандерол с изтекъл срок на валидност, с което на практика би могло да се застраши освен акцизния режим и потенциално качеството на самата стока, която ако не се отнеме и унищожи по предвидения за това ред би могла да бъде повторно противоправно реализирана от наказаното дружество. Именно поради това съдът намира, че в случая не е налице непропорционалност на предвидената санкция с тежестта на допуснатото нарушение.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".

Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

Самото деяние не разкрива особени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, деянието на нарушителя разкрива типичните особености на нарушения от същия вид. Нещо повече, размерът на дължимия акциз не може 4 да бъде определен като толкова нисък, че да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН, освен това срокът изтекъл след изтичането на валидността на бандеролите съдът намира за значителен, а именно повече от 3 години.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане н а чл.

28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

В наказателното постановление мотивирано са изложени съображения защо наказващият орган не приема случая за маловажен. Съдът намира същите за основателни, с оглед на установеното количество акцизни стоки без бандерол, които са били предназначени и изложени за продажба.

Поради това и нарушението на въззивникът не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид, за да бъде прието че случаят е маловажен, респективно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление в частта, касаеща постановеното отнемане на стоките, предмет на нарушението е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а в частта касаеща обжалване на наложената „имуществена санкция“ следва да се прекрати.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.