Определение № 349 от 09.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 09.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500393 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 321, постановено в закрито съдебно заседание на 10.03.2025 г. от Окръжен съд-Стара Загора по гр.д. 155/2025 г. , с което е оставена без разглеждане жалбата на „Диплан Пропърти Мениджмънт“АД-гр.София против действията на ЧСИ Маргарита Димитрова отказ за конституиране на цесионера и извършване на изпълнителни действия, като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 4891/11.04.2025 г.

Ответниците по частната жалба „Уникредит Булбанк“АД-гр.София (взискател в изпълнителното производство) и „Люсе-72“ЕООД-гр.Стара Загора и Е. Н. Х. не са взели становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 21.10.2024 г. е подадена чрез ЧСИ Маргарита Димитрова жалба до ОС-Стара Загора с вх. № 23 607 от „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София против отказ на ЧСИ да конституира цесионера и за извършва изпълнителни действия срещу длъжниците.

1

С обжалваното определение № 321 от 10.03.2025 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.

Жалбоподателят „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София е получил съобщение за определението на окръжния съд на 1.04.2025 г. и на 7.04.2025 г. е подал, изпратил по пощата частната жалба до ПАС, получена в съда с вх. № 4891/11.04.2025 г. Частната жалба е допустима.

Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи част от документация от изп.д. № 1331/2019 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“АД-гр.София против длъжниците „Валекс строй 2012“ЕООД-гр.Стара Загора (понастоящем с фирмено наименование Люсе72“ЕООД) и Е. Н. Х. за събиране на парично задължение. На 23.04.2024 г. е подадена до ЧСИ Димитрова молба от „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София с посочено правно основание чл.429,ал.1 от ГПК, с която е заявено, че по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.12.2023 г., сключен между банката-взискател и посочено дружество то придобива вземането на банката към двамата длъжници, след което с договор за цесия от 13.02.2024 г. прехвърля вземането си на „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София. Заявено е искане ЧСИ да конституира на основание чл.429,ал.1 от ГПК дружеството „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София в производството по изпълнителното дело на мястото на банката. Заявено е още, че с молбата се възлага на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да връчи уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД на длъжниците по делото.Заявени са искания ЧСИ да направи справка в регистъра за банковите сметки и сейфове към БНБ за това какви банкови сметки има открити на името на длъжниците и да наложи запор върху откритите банкови сметки на длъжниците, да извърши справка в ПП-КАТ, която да установи дали длъжниците притежават МПС и ако такива бъдат установени, да наложи запор върху тях, да се снабди с подробна справка от НАП относно регистрирани на името на длъжниците движими и недвижими вещи, трудови/граждански договори, данни за осигурител, търговски обекти и др. и при наличие на договор или имущество да наложи запор, съответно възбрана, както и да бъде насрочена дата и извършен опис на движими вещи в дома на Е. Х.. Към молбата са приложени в копия договори за цесия от 11.12.2023 г. и 13.02.2024 г., уведомления за 2 извършено прехвърляне на вземания (цесия) относно двата договора за цесия до всеки един от двамата длъжници. На 23.04.2024 г. ЧСИ Димитрова оставя молбата без движение за внасяне на 84 лв. за копиране, представяне на потвърждение по чл.99 от ЗЗД, внасяне на 72 лв. такса за връчване на цесия още по 2 броя уведомления, като в разпореждането е посочено, че по исканите изпълнителни действия ще се произнесе след конституиране на взискателя. За разпореждането на ЧСИ от 23.04.2024 г. молителят е уведомен със съобщение от 28.08.2024 г., изпратено на имейл на 29.08.2024 г. На 18.09.2024 г. ЧСИ Димитрова постановява постановление, с което отказва конституирането на молителя „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София като взискател в производството. Съобщение за постановлението е връчено на дружеството на 8.10.2024 г., като в него е посочен двуседмичен срок за обжалването му.

На 21.10.2024 г. е подадена от „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София жалба до ОС-Стара Загора. В нея е заявено, че се обжалва постановения отказ на ЧСИ да конституира цесионера и да извършва изпълнителни действия срещу длъжниците. Заявено е, че според жалбоподателя отказът е поради заплащане от дружеството само на дължимите такси вместо на поисканите от ЧСИ такси, като са изложени съображения относно спор какви документи подлежат на връчване и какви такси се дължат според дружеството и според ЧСИ, както и относно неприемане от ЧСИ, че уведомлението по чл.99 от ЗЗД, с което едната страна по договора за цесия уведомява писмено другата страна по договора за цесия, че двете страни имат сключен договор за цесия, е инкорпорирано в самия договор за цесия, докато дружеството твърди, че законът е спазен, макар изявлението на цесионера да е извършено в самия договор за цесия, а не с отделен документ, защото в случая такова уведомление няма подписано, тъй като то е инкорпорирано в чл.5 от приложения към молбата за конституиране договор за цесия. Заявено е искане да бъде отменен отказа на ЧСИ да конституира „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София в качеството му на цесионер като взискател по изпълнителното дело и съдът да задължи ЧСИ да конституира дружеството в изпълнителното производство и да извърши исканите с молбата изпълнителни действия и справки.

С мотиви от 21.02.2025 г. ЧСИ Димитрова посочва, че след оставянето на 23.04.2024 г. на молбата му без движение молителят е отказал заплащането на дължимите за конституирането му като взискател такси, поради което на 3

18.09.2024 г. с постановление конституирането на молителя като взискател по изпълнителното дело е отказано. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата във връзка с поискани такси по ТТРЗЧСИ и относно изисквания към потвърждение по чл.99,ал.3 от ЗЗД.

С обжалваното сега пред апелативния съд определение № 321 от 10.03.2025 г. окръжният съд оставя жалбата без разглеждане като недопустима. Съдът посочва, че в разпоредбата на чл.435 от ГПК изрично и изчерпателно е посочено кои лица кои действия на ЧСИ могат да обжалват, като не е предвидено трето за изпълнителното производство лице да обжалва отказ на ЧСИ да го присъедини като взискател на мястото на стария взискател поради извършена цесия. Затова съдът приема, че липсва подлежащо на обжалване действие на СИ, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото.

В подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното определение от 10.03.2025 г. е неправилно, защото редът за защита е именно обжалването и така се приема в практиката на съдилища (като са посочени съдебни актове), според която цесионерът има качеството на взискател и неконституирането му като такъв му дава процесуална възможност да подаде жалба срещу бездействието/отказа на СИ, защото частният правоприемник придобива качеството на взискател въз основа на молба и представяне на писмени доказателства за частно правоприемство.

Посочено е, че жалбоподателят споделя становището, застъпено от АС-Велико Търново, че актът на ЧСИ за конституирането му има само констативно действие, той като той не е уреден като правопораждащ, а представените доказателства за частно правоприемство се проверяват само формално от външна страна и нито ЧСИ, нито съдът в производството по чл.435 от ГПК може да проверява съдържанието на договора и противоречието му с императивна правна норма, като отказът на ЧСИ по същността си е отказ за извършване на изпълнително действие, когато с молбата е поискано насочване на изпълнението върху вземане на длъжника. Жалбоподателят заявява, че ако се възприеме разбирането в определението на окръжния съд, то цесионерът няма вариант да защити правата си и ЧСИ би отказал да предаде изпълнителен лист след настъпване на перемпция, защото той няма да е взискател и реално се стига до ситуация, в която изпълняемо право не се 4 изпълнява принудително и няма ред за съдебна защита, която да гарантира изпълнението му. Затова се иска определението да бъде отменено, като бъде отменен отказът и да бъде задължен ЧСИ да конституира дружеството в изпълнителното производство и да извърши исканите с молбата изпълнителни действия и справки.

Нормата на чл. 435 от ГПК изрично посочва кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и от кои лица кои действия на СИ могат да бъдат обжалвани. Следва веднага да се посочи, че с молбата от 23.04.2024 г. от дружеството „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София действително освен искане за конституирането му като взискател по делото вследствие на сключените два договора за цесия са заявени и искания за извършване на изпълнителни действия, но с разпореждането от 23.04.2024 г. ЧСИ изрично посочва, че относно исканията за извършване на изпълнителни действия той ще се произнесе след конституирането на взискателя, и тъй като с постановлението от 18.09.2024 г. ЧСИ отказва да конституира молителя „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София като взискател в изпълнителното производство, ЧСИ не се е произнесъл по тези искания, съответно, възможният предмет на обжалване в случая е само този отказ. В мотивите на обжалваното определение на окръжния съд от 10.03.2025 г. са изложени съображения само относно отказа на ЧСИ да конституира цесионера като взискател и че той не е подлежащо на обжалване действие на ЧСИ. В диспозитива на определението обаче е посочено, че се оставя без разглеждане жалба против действието на ЧСИ Димитрова отказ за конституиране на цесионера „и извършване на изпълнителни действия“, какъвто отказ обаче в случая няма, съответно, такъв предмет на обжалване не съществува в производството пред окръжния съд и жалба в такава нейна част се явява затова недопустима като лишена от предмет. Следва да се прецени сега допустима ли е жалба на молителя „Диплан пропърти мениджмънт“АДгр.София като цесионер против отказа на ЧСИ Димитрова от 18.09.2024 г. да го конституира като взискател по делото на мястото на банката-първоначален взискател, съответно, правилно ли е определението на окръжния съд, с която жалбата и в тази нейна част е оставена без разглеждане като недопустима. В случая е безспорно, че в нормата на чл.435 от ГПК, уреждаща подлежащите на обжалване действия в производството по раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“ от Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, не е 5 уредена възможност на цесионера да обжалва отказ на СИ да го конституира като взискател. Основен принцип в това производство е изчерпателност на подлежащите на обжалване действия и основанията за това– подлежат на обжалване само изрично предвидените в чл.435 от ГПК действия на СИ и само на посочените в закона основания. След като отказът на СИ да конституира цесионера като взискател на мястото на цедента-първоначален взискател не е от кръга на изчерпателно изброените действия, които подлежат на съдебен контрол, подадената от цесионера „Диплан пропърти мениджмънт“АД-гр.София жалба против това изпълнително действие е оставена без разглеждане. Установява се следователно, че определението на окръжния съд е правилно.

Следва при тези обстоятелства обаче да се посочи, че отказът на СИ да конституира цесионера като взискател не ограничава правото му на участие и защита в изпълнителното производство. Според чл.429,ал.1 от ГПК частният правоприемник на взискателя, какъвто е и цесионерът, може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като правоприемството се установява с писмени доказателства. Това означава, че придобиването на качеството на взискател от страна цесионера настъпва по силата на закона след представяне на писмените доказателства, установяващи правоприемството – договора за цесия. В този случай актът на СИ има само констативен характер, тъй като от него не се пораждат процесуални права, а той само ги констатира за яснота. С подаването на молба и при представяне на надлежни писмени доказателства, установяващи цесията, цесионерът придобива автоматично качеството на взискател с всички произтичащи от това права и задължения – да иска предприемането на изпълнителни действия, да заплаща съответните такси, да обжалва увреждащите го действия на СИ, включително и да атакува извършено разпределение, въпреки че не фигурира като бенефициент по него. Независимо от липсата на нарочен акт на СИ за конституирането му като взискател, при наличие на основания за правоприемството той може да обжалва всички действия по чл. 435,ал.1 от ГПК, гарантиращи правото му на участие в изпълнителното производство и неговото удовлетворяване. Задължение на СИ е да осигури участието на цесионера в изпълнителното производство на основание чл. 429,ал.1 от ГПК, неизпълнение на което задължение може да обоснове ангажиране на гражданската му отговорност съгласно чл.441,ал.1 от ГПК.