Решение № 319 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Гаранционен фонд“ гр. София, ЕИК:***, чрез адв.Е. Г., срещу решение № 316 от 24.11.2022 г., постановено по гр. дело № 1071/2021 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен предявените от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: ***, против Т. П. Т., ЕГН **********, от ***, *** искове с правно основание чл.288 КЗ (отм.) сега чл. 558, ал.7 от КЗ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по щета № 111102/14.01.2016г. в размер на 982.00 лв. при настъпило пътно транспортно произшествие на 03.08.2012 г., ведно със законната лихва и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв. по щета 210318/30.09.2016 г. при настъпило пътно транспортно произшествие на 03.08.2012 г., ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани.

В жалбата се посочва, че страната не е доволна от така постановеното решение и намира, че районният съд неправилно е счел, че ангажираните от ищеца доказателства са недостатъчни за обуславянето на извод за осъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Излага още, че в решението си първоинстанционният съд е описал постановление на ВКП досежно изводите за механизма на ПТП, което постановление нямало обвързваща сила за гражданския съд.

При тези съображения моли решението да бъде отменено като неправилно и 1 незаконосъобразно и да бъде постановено такова, с което се уважават предявените искове.

Не се сочат нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна - Т. П. Т., ЕГН **********, чрез особения представител адв. И. Л. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ е безспорно установено, че Т. няма вина за настъпилото ПТП. Посочва, че предвид, че П. Т. не е предизвикал ПТП неплащането на застраховка "гражданска отговорност" от негова страна не е основание за регрес. Оспорва наведените в жалбата доводи досежно посоченото постановление на ВКП.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се сочат нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

В проведеното на 17.12.2025г. открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Е. Г., която поддържа подадената жалба, не сочи нови доказателства и не заявява доказателствени искания.

Въззиваемата страна се представлява от адв. И. Л., който оспорва жалбата, не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд - Враца е сезиран с искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във 2 вр.чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането.

По делото са приети приложените писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че причина за настъпване на процесното ПТП на 03.08.2012г., около 20.00 часа на път III -103 между селата Гложене и ***, между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с pег. №ВР***ВА, собственост и управляван от Ц. Б. Ц. и лек автомобил марка „БМВ", модел „318" с peг. №СА***КВ, управляван от ответника Т. П. Т. са субективни действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" Ц. с органите за управление на автомобила, поради което е навлязъл в платното за движение на път III-103, като не е осигурил предимство на лекият автомобил „БМВ 318", управляван от ответника Т. и е попаднал в опасната му зона на спиране.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява безспорно, че на 03.08.2012г., около 20.00 часа на път III -103 между селата Гложене и *** е станало ПТП (пътно транспортно произшествие) между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг №ВР***ВА, собственост и управляван от Ц. Б. Ц., ЕГН:********** от с.***, област Враца и лек автомобил марка „БМВ", модел „318" с peг №СА***КВ, управляван от ответника Т. П. Т., ЕГН:**********, както и,че във връзка с него Фондът е изплатил на Ц. Б. Ц. по Щета №210318/30.09.2016г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева и по щета № 111102/14.01.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 982.00 лв При това положение настоящият съдебен състав намира, че не са налице всички изискуеми по закон предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 558, ал.

7 КЗ, тъй като от приетото от районния съд и правилно кредитирано като обективно и обосновано експертно заключение се установява, че ответникът-въззиваем Т. не е станал причина за настъпилото ПТП. Напротив, причината е водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" Ц., който навлязъл в платното за движение на път III103, като не е осигурил предимство на лекият автомобил „БМВ 318", управляван от ответника и е попаднал в опасната му зона на спиране, което обосновава извод, че при 3 настъпилото ПТП деликвент не е ответникът Т. Т., а другият участник в ПТП - Ц.

Ц..

Районният съд е ценил констативния протокол за ПТП наред с другите доказателства, приемайки, че има характера на официален удостоверителен документ само за лично установените от полицейските служители и удостоверени в протокола обстоятелства - мястото на произшествието, участници, месторазположението на автомобила и настъпилите по него видими щети, но не и за механизма на ПТП, който в случая се установява от СТЕ. Правилен е и изводът на районния съд, че постановлението на ВКП от 20.05.2016г. в частта досежно изводите на прокурора за механизма на ПТП и виновността на ответника Т. няма обвързваща доказателствена сила за гражданския съд.

Затова настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решениет о е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият. Такива не са доказани, не са претендирани и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд - Враца РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 316 от 24.11.2022 г., постановено по гр. дело № 1071/2021 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4