Определение № 322 от 16.09.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Търговище, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500213 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба рег.№ 6955/30.06.26 г.(по регистъра на РСТ), депозирана от „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД с ЕИК 203850598, чрез адв. В. – САК, ПРОТИВ разпореждане № 2382/01.06.2026 г. по гр.д. № 1480/23 г. на РСТ.

С обжалваното разпореждане на осн.чл. 404, т.1 ГПК съдът е издал изп.лист (ИЛ) в полза на ищеца по делото Б. Х. за сумата 8 403,69 евро – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и в полза на адв. Б. за сумата от 1 921.75 евро-адв.възнаграждение и 2,56 евро-д.такса за издаване на ИЛ.

Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно, тъй като към момента на постановяването му гореописаното вземане вече е било изцяло погасено чрез прихващане от негова страна, поради което не е било налице подлежащо на изпълнение вземане, по смисъла на чл. 406 ГПК.

В ЧЖ са изложени следните съображения: С решение от 07.05.25г. по г.д. № 1480/23г. на РСТ, частично изменено с решение от 18.11.25г. по Вгд № 319/25г. на ОСТ търговското дружество-ответник е осъдено да заплати на ищеца Б. Х. обезщетение по чл. 200 КТ в размер 16 436.10 лв. (8403.69 евро), ведно със законната лрихва за забава, сч.от 09.10.22г. С определение от 1

18.05.26г. на ВКС по кгд № 1272/26г. въззивното решение не е допуснато до кас.обжалване. С посочените актове ищецът Х. е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в двете инстанции в общ размер 11 121,68 евро.

За вземането на ищеца и адв. Б. РСТ е издал ИЛ на 01.06.26 г., а за вземането на ответника – ИЛ е издаден на 08.06.26 г., като поради техническа грешка този (вторият) ИЛ бил за по-голяма сума – в общ размер 14 430.63 евро, вместо действително присъдените разноски 11 121,68 евро с двете решения.

Още на 22.05.2026 г. търговското дружество-ответник е заплатило по банковата сметка на ищеца сума в размер 1 090.46 евро, представляваща разликата между двете насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни вземания – между обезщетение от 12 212,14 евро (главница 8 403,69 евро и законна лихва до датата на плащане в размер 3 808.45 евро) и насрещно дължимите от ищеца на ответника разноски в размер 11 121.68 евро. Адв.възнаграждение на адв. Б. е заплатено с пл.нареждане от 22.05.2026 г. Независимо от тези плащания, ищецът е депозирал до РСТ молба за издаване на ИЛ с вх. № 5745/26.05.2026г. С уведомление за прихващане по чл. 104 от ЗЗД, връчено на ищеца Б.Х. на 27.05.26 г., при отказ, нот.удостоверен, жалбоподателят уведомил ищеца за извършеното прихващане. С доводи, че вземането на ищеца срещу дружеството към датата на депозиране на молбата за издаване на ИЛ е било погасено, „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД на 27.05.26 г. подало до РСТ 2 молби № 5844 и № , с което уведомило РСТ, че вземането на ищеца към ответника е погасено, за което е приложило доказателства, въпреки това, без да изпрати тези молби за становище до ищеца, както и без да изложи мотиви в тази насока, на 01.06.26 г. РСТ е издал процесния ИЛ.

На 18.06.26 г. жалбоподателят получил призовка за доброволно изпълнение (ПДИ) по образуваното въз основана на ИЛ от 01.06.26 г. изп.. № 271/2026 г. на ЧСИ Гюнеш Солаков за заплащане на сумата 12 356.35 евро в полза на взискателя Б. Х. (общият размер обезщетение по чл. 200 КТ, начислената законна лихва и такси по изпълнението), от което е видно, че взискателят е образувал ИД не за цялата главница, а за сума, намалена с платените 1090.46 евро (до 7 313.23 евро), т.е. сам е зачел извършеното плащане, но не и прихващането на присъдените в полза на работодателя разноски.

С оплаквания, че към датата на издаване на ИЛ не са били налице 2 материално правните предпоставки по чл. 404,т.1 и чл. 406, ал. 1 от ГПК, поради погасяване на вземането, без да се съобрази с молбите на жалбоподателя от 27.05.26 г. и без да изложи мотиви за издаването на разпореждане, в нарушение на чл. 254, ал.1, изр.2 от ГПК, жалбоподателят моли извършеното от него прихващане, като безспорно валидно и допустимо, да бъде съобразено от въззивния съд в хода на проверката по обжалваното разпореждане, позовавайки се на задължителното тълкуване, дадено в ТР № 6 от 15.01.2019г. по тъл.к. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС и да постанови съдебен акт, с който да отмени разпореждане № 2382 от 01.06.2026 г. по гд № 1480/23 г. на РСТ и да обезсили издаденият в полза на ищеца ИЛ. Прилага писмени доказателства в подкрета на изложеното в жалбата.

В срока за отговор на ЧЖ взискателят, чрез пълномощник адв. Б., е депозирал становище за неоснователност на жалбата, изразявайки несъгласие с доводите на ответника за направеното прехващане: макар с въззивното решение да е присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер 13 866.56 лв. (извън присъденото с решението на РСТ 2 569.63 лв.), ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и присъдените с актовете на двете инстанции разноски в полза на ответника, с уведомлението до ищеца ответникът „е направил самоволно и едностранно прихващане на двете задължения“, които, не могат да бъдат прихванати, поради това че не са еднородни вземания – обезщетение за неимуществени вреди, присъдени на ищеца срещу съдебни разноски, присъдени на ответника/частния жалбоподател. Позовава се на чл. 105 от ЗЗД за липса на съгласие на кредитора по отношение на вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. От друга страна – между страните е образувано и е налице висящо производство за същото вземане, предмет на ч.гр.д. № 1328/26 г. на РС – Разград.

От справка от РС – Разград с вх. № 3753/15.09.26 г., се установява, че ч.гр.д. № 1328/26 г. по описа на съда е със страни: „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД срещу Б. А. Х. по иск с правно осн.чл. 439 от ГПК, с приложено копие.

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното разпореждане № 2382/01.06.26г., въз основа на влязлото в сила на 18.05.2026 г. решение № 200/07.05.25 г. по гр.д. № 1480/23г. на РСТ, решение № 122/18.11.2025 г. по Вгд № 319/25 г. на ОСТ и 3 определение № 2587/18.05.26 г. по гд № 1272/26 г. на ВКС, на осн.чл. 404, т.1 ГПК, по молба вх. № 5745/26.05.26 г. първоинстанционният съд е разпоредил издаване на изп.лист в полза на ищеца Б. Х. срещу ответника по делото/настоящ частен жалбоподател за сумата от 8 403.69 евро – неимуществени вреди в резултат трудова злополука на 09.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, на осн.чл. 200, ал.1 от КТ, както и в полза на адв. С. Б., АК-Р. – ИЛ за сумата 960.90 евро за първата и 960.90 евро за въззивната инстанция (адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.), както и 2,56 евро за издаване на ИЛ.

При извършената по реда на чл. 407 вр. с чл. 406, ал.1 ГПК проверка относно изпълнителното иснованиЕ, въззивният състав констатира, че с първоинстанционното решение на ищеца е присъдена сумата 2 569 лв.обезщетение, а с решението на ОСТ – допълнително обезщетение в размер на 13 866.56 лв., т.е. общо 16 435.56 лева. С определение № 2587/18.05.2026 на ВКС по кгд № 1272/26г. състав на ВКС не допуска касационно обжалване на решението на ОСТ по гр.д.№ 319/2025 г. В полза на ответника, съобразно отхв.част от иска са присъдени разноски.

От така установеното, въззивният състав намира разпореждането на РСТ за правилно и законосъобразно – съдът е издал изпълнителния лист в полза на ищеца срещу ответника за присъдените с влязлото в сила решение по делото суми в общ размер 8 403.39 евро. Оплакването на частния жалбоподател, че съдът е следвало да съобрази и да се произнесе по отправеното от него изявление за прихващане с дължими на ответника от ищеца суми по делото- разноски за двете инстанции, е неоснователно.

Производството по чл. 404- чл.406 от ГПК е едностранно, формално и строго ограничено, в което на този етап длъжникът не е страна; не се призовава и съдът не му дължи съобщаване, съответно няма как и по какъв ред/процесуален способ, преди издаване на ИЛ, ответникът да заяви своето изявление за прихващане.

За да се произнесе по молбата за издаване на ИЛ съдът проверява единствено дали актът (в случая влязлото в сила решение) е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – това са пределите на изискваната от разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК проверка. Такива правомощия няма и въззивният съд в производството по чл.

4

407 от ГПК. Както при издаването на ИЛ, така и в производството по обжалване разпореждането за издаването му, съдът няма правомощието да разглежда възражения за събития, които са настъпили след приключване на съдебното производство с влязлото в сила на 18.05.26 г. решение, каквото в случая е соченото извънсъдебното изявление на ответника за прихващане – единствено и само въз основа на този аргумент се гради защитата на частния жалбоподател и съответно, оплакванията му в частната жалба.

Както приема и в мотивите към ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС „В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение“.

За пълнота на изложението, един от процесуалните способи за осъществяване правата на ответника в подобен случай е евентуално иск по чл.

439 от ГПК, какъвто път вече ответникът е предприел, видно от справката на РС-Разград и приложените към нея доказателства; в тази връзка е и констатацията на състава на ВКС в определение № 4179/13.08.2026 г. по горецитираното кгд № 1272/26 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. № 3701/10.09.26 г. (по регистъра на ОСТ), съответно с вх.рег № 5

6955/30.06.26 г. на РСТ, депозирана от „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД с ЕИК 203850598, чрез адв. С. В. – САК, ПРОТИВ разпореждане № 2382/01.06.2026 г. по гр.д. № 1480/23 г. по описа на РС – Търговище.

Определението не подлежи на обжалване (ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК)

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6