Определение № 4618 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4618 г.В., 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Тони Кръстев

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501679 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 , със седалище гр.София, чрез пълн. юрк. Н. В., п р о т и в определение № 7970/09.06.2026г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №1223/30.03.2026г., постановено по гр.дело №20253110109559 по описа на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките за възлагане на разноски в тежест на ответното дружество, тъй като не е станало причина за предявяване на иска. Сочи се, че образуваното изп.дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и оттогава кредиторът не е предприемал каквито и да било действия по реализиране на вземането си.

Моли да бъде отменено постановеното определение и уважена молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като разноските се възложат в тежест на ищеца.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

По същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С постановеното по делото решение е уважен предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: г.В., не дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, сумите, както следва: 9721,80 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит Експресо № 27120/31.08.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, 788,79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2009 г. до 11.05.2010 г. по Договор за кредит Експресо № 27120/31.08.2007 г., 7130,23 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 11.05.2010 г. до 30.01.2014 г. по Договор за кредит Експресо № 27120/31.08.2007 г., както и 352,82 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, за които суми в полза на „Сосиете женерал Експесбанк“ АД, ЕИК 813071350, чийто правоприемник е ответникът, е издаден Изпълнителен лист от 11.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1456/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, 8-и състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20147110400409 по описа на ЧСИ Даниела Здравкова П. – Янкова, рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна, прекратено на 15.07.2021 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради погасено по давност право на принудително изпълнение..

Ответникът „Банка ДСК“ АД не е депозирала отговор на исковата молба, с постъпило преди съдебно заседание становище не оспорва твърдението за настъпила погасителна давност на посоченото вземане.

Твърди, че не е станал причина за предявяване на иска, доколкото след прекратяване на изп. производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е предприел действия за образуване на ново изп. производство и за принудително събиране на вземането. С постановеното решение в полза на ищеца са присъдени разноски въз основа на аргумента, че ответникът е станал причина за завеждане на иска, доколкото притежанието на изп. лист винаги овластява банката да поиска образуването на ново изп. производство и да насочи принудително изпълнение.

Подадената от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК за 2 изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение № 7970/09.06.2026г.

На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в депозираното становище е обективирано признание за недължимост на претендираните суми, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. Липсват данни, че след конституирането си като взискател ответното дружество не е предприемало каквито и да било действия по процесуална принуда.

Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора на съдебна защита на едно вземане. Давността не се прилага служебно, а едва след надлежно волеизявление (възражение) на длъжника. В случая от ищеца нито се твърди, нито се установява, че извънсъдебно е отправил възражение до кредитора за погасяване на вземанията по давност.

Въз основа на така установените факти не може да се приеме, че ответният кредитор е извършил действия, дали повод за завеждане на иска.

Изрично е и признанието му с подадения отговор на исковата молба, че вземанията му по кредитния договор са погасени по давност. Ето защо обосновано в случая следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.78, ал. 2 от ГПК и ответникът не следва да носи отговорност за разноски.

Последните следва да останат за сметка на ищеца, настояващ да се внесе сигурност в отношенията между страните, като се отрече със силата на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на погасения по давност дълг.

В заключение обжалваното определение, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се преценява за незаконосъобразно и като такова се отменя.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7970/09.06.2026г., с което е оставена без 3 уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №1223/30.03.2026г., постановено по гр.дело №20253110109559 по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я решение №1223/30.03.2026г., постановено по гр.дело №20253110109559 по описа на ВРС, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г., на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4