Решение № 366 от 18.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пазарджик, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Капка Ж. Вражилова при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Капка Ж. Вражилова Административно наказателно дело № 20265220200992 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. Х. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, депозирана чрез адв.К. У. от АК- Пазарджик, против НП №26-1006-000713 от 04.06.2026г. на началник група в ОД на МВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 153,39 евро и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 51,13 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че деянието по чл.20 ал.1 от ЗДвП не е доказано от обективна страна. С тези доводи жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

Претендира сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.К. У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирана писмена защита 1 по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с обжалваното НП за това, че на 16.05.2026г., в 13:50 часа, в община Септември, на общински път №PAZ 1205, км. 11+600, в посока за с.С.ица, не е контролирал управляваното от него МПС- лек автомобил Пежо 308 с рег.№ **** /лична собственост/, като при наличие на остър десен завой губи контрол върху МПС, в резултат на което продължава движението си направо, преминавайки през метална еластична ограда, след което спира в крайпътно дърво извън пътното платно. В резултат на това настъпва ПТП с материални щети по автомобила, металната еластична ограда и пострадало лице. Със същото НП жалбоподателят е санкциониран и за това, че като физическо лице- собственик на МПС, което участва в движението, не го е представил на технически преглед след изтичане валидността на ГТП за автомобила на 29.04.2026г.

Горното било констатирано от актосъставителя Х. С.-мл.автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, който по това време заедно с колегата си К. Н., извършвал обход по АМ Тракия. Малко преди настъпване на процесното ПТП, на км.60, в района на бензиностанция „Круиз“, за да обърне посоката си на движение, св.С. завил надясно управлявания от него служебен автомобил.

При спускане, в района на образуваното Т-образно кръстовище, св.С. видял, че отляво ги изпреварва автомобилът, управляван от жалбоподателя. Не след дълго, приближавайки следващия десен завой, полицейският служител забелязал на посоченото в НП място стърчащата задница на процесното МПС, което се било врязло в крайпътно дърво, разкъсвайки мантинелата. След като слезли от служебния автомобил двамата полицаи установили, че това е същият автомобил, който преди малко ги задминал. Установявайки самоличността на водача, те пристъпили към проверка му за употреба на 2 алкохол, резултатът от която отчел 2.99 промила в издишания въздух. По тази причина жалбоподателят бил отведен в РУ- Септември, където бил задържан за 24 часа по ЗМВР. Междувременно св.С. извършил и справка по регистрационния номер на процесното МПС, като по този начин станало ясно, че валидността на ГТП за същото е изтекъл на 29.04.26г. По случая св.С. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2026-103750165/16.05.26г./л.12/, докладна записка рег.№1006р-6706/18.05.2026г./л.5/, ведно с приложен снимков материал/л.6-11/, и АУАН №4534857/16.05.26г., в които била описана идентична фактология на тази, отразена в атакуваното НП касателно извършените от водача на процесното МПС нарушения на ЗДвП.

АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения, след което му бил връчен екземпляр от същия. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 05.06.2026г., а жалбата против- подадена чрез АНО на 19.06.2026г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка е възприета въз основа на събраните по делото писмени /материалите по АНП/ и гласни /показанията на св.С./ доказателства, които съдът кредитира изцяло като напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

1./ Относно нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153,39 евро:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, по отношение нарушението по този пункт, е допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. То се изразява в това, че в НП липсва подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. При това 3 положение жалбоподателят на практика е лишен от възможност да научи какви са възприетите от АНО конкретни факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът губи контрол над управляваното от него МПС, като при наличие на остър десен завой продължава движението си направо, преминавайки през метална еластична ограда, след което спира в крайпътно дърво извън пътното платно. Никъде обаче не е конкретизирано, очевидно защото не е било изследвано от актосъставителя и АНО, на какво се е дължала липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС, респ. отклоняването и блъскането в крайпътното дърво. Не става ясно дали това се е дължало конкретно на употребата на алкохол, доколкото в АУАН и НП само е посочено, че при извършена проба с тестово устройство същото е отчело 2.99 промила в издишания въздух. Такава причинно-следствена връзка може само да се предполага.

Следва да се посочи и това, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП- като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения. Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на конкретната причина за загубата на контрол върху процесното МПС, както вече се посочи, съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

Отделно от горното, нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП ще е налице само ако водачът умишлено не контролира непрекъснато управляваното МПС.

Когато обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни и непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно. Възможно е, доколкото АНО не е изследвал това обстоятелство, до произшествието да се е стигнало не поради употреба на алкохол, а поради управление и движение с превишена или с несъобразена скорост. Най-сетне съществува и опция загубата на контрол над МПС да се е дължала на причини извън волята на 4 водача- непредвидими неравности по пътя, внезапно възникнал здравословен проблем у водача и т.н.

Ето защо, при ангажиране административнонаказателната отговорност на водача по чл.20 ал.1 от ЗДвП, за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква задължение да обследват причините, поради които водачът не е контролирал непрекъснато управляваното МПС. Това обаче, както се посочи по-горе, в случая не е било сторено, тъй като никъде в съдържанието на АУАН и НП не е посочено, че причината за загубата на контрол върху процесното МПС е именно употребата на алкохол. Декларативното посочване единствено на резултата от проверката не изпълва в нужната степен задължението на актосъставителя и АНО да посочи ясно конкретната причина за противоправното поведение на водача, изразяващо се в загуба на контрол върху управляваното от него ППС. Този порок в съдържанието на установителния и санкционен акт нарушава съществено правото на защита.

Най-сетне, съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, всяко административно нарушение следва да е извършено виновно, под формата на умисъл или непредпазливост, като, съгласно чл.7 ал.2, непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, в случая- тези на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК. В този смисъл, няма никакво съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна.

При това положение трябва безспорно да са установени освен субектът на нарушението и неговата вина. В конкретния случай освен предположение за вината на нарушителя поради управление на МПС след употреба на алкохол, липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно основание да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Предвид изложеното в пункт 1 на атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено в тази му част.

2./Относно нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на жалбоподателя на основание чл.181 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 51,13 евро:

5

Въззивният съд намира, че НП отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като в НП е направено пълно, ясно и точно описание на нарушението.

Няма съмнение, че при вменяване на извършено нарушение чрез бездействие на санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. В случая от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го е представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение п о чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН е изрично конкретизирано, че срокът на валидния годишен преглед на процесното МПС е изтекъл на 29.04.2026г.

Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено в частта по т.2, с която за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро.

При този изход на делото, разноските следва да се разпределят между страните по съразмерност. В същото време от страна на АНО по делото не е изразено становище и не е направено искане за присъждане на разноски. По тази причина такива следва да се присъдят само в полза на жалбоподателя, който своевременно е предявил претенцията си за заплащане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Така в полза на жалбоподателя следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 153,39 евро, които да се възложат в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което е структуриран АНО.