Определение № 404 от 23.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Горна Оряховица, 23.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Частно гражданско дело № 20264120100048 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.414а от ГПК.

Съдът е уважил заявление по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД с ЕИК 203412527, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 1“, ***, вх. В, партер, представлявано от управителя Г.В.С., чрез адвокат П. Д. от САК, действащо дружество като УПРАВИТЕЛ на Етажната собственост, намираща се на адрес: град София, ж.к. „Младост 4“, бл. 426А, вх. Б, като е издал Заповед № 44/12.01.2026г. за изпълнение за парично задължение против длъжника М.

М. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.К...обл.В...ул..., за сумата от 1 054,22 EUR (хиляда петдесет и четири евро и 22 евроцента), представляваща главница за неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт“, за управление и режийни разходи на етажната собственост, дължими във връзка със самостоятелен обект апартамент № Б20, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. "Младост 4", бл. 426А, вх. Б, начислени на горепосочените основания за период от 01.08.2020 г. до 31.12.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 205,00 EUR (двеста и пет евро) и за платена държавна такса в размер на сумата от 18,44 EUR (осемнадесет евро и 44 евроцента).

Видно от данните по делото, в срока по чл.412,т.8 от ГПК, длъжникът депозира възражение по чл.414а от ГПК с вх. № 1938/09.02.2026г., като заявява, че е изпълнил частично задължението си по издадената срещу него заповед в размер от 790,68 евро.

Оспорва дължимостта на сумата за разликата от платените от него 790,68 евро до присъдените 1054,22 евро. Оспорва размера на претендираните разноски от заявителя за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, като моли съда да редуцира същите съобразно недължимата част от претенцията. Моли съда да обезсили заповедта за сумата над 1

790,68 евро, както и да я измени в частта относно размера на претендираните разноски, като ги намали съобразно недължимата част. Моли съда да му присъди разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Предвид постъпилото възражение по чл.414а,ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, че следва в тридневен срок от получаване на съобщението да подаде писмено становище по чл.414а,ал.3 от ГПК, като в противен случай издадената в негова полза заповед ще бъде обезсилена частично или изцяло, съгласно чл.414а,ал.4 от ГПК. Разпореждане № 603/10.02.2026г. е редовно връчено на заявителя на 10.02.2026г.

В предоставения му срок по чл.414а,ал.3 от ГПК, заявителят депозира писмено становище, чрез пълномощника си – адв. П. Д. от САК. Признава факта на заплащане на сумата от 790,68 евро от длъжника, като посочва, че същото е извършено след образуване на заповедното производство и тази сума е била дължима към датата на издаване на заповедта за изпълнение, при което длъжникът е дал повод за образуване на делото със своето недобросъвестно поведение. Прави оттегляне по смисъла на чл.232 от ГПК на остатъка от главницата в размер на 263,54 евро, дължима за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2022г.

Заявява, че по отношение на разноските законодателят е предвидил друг ред за защита с подаване на частна жалба, като този ред изключва приложението на чл.414 и чл.414а от ГПК. Счита, че към момента на подаване на становището заповедта за изпълнение не е обжалвана в частта за разноските от длъжника и срокът за това е изтекъл. Заявява също, че интересът му от предявяване на иск е отпаднал, но поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски в размер от 205 евро за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в размер от 18,44 евро. Счита искането на длъжника за присъждане на разноски в заповедното производство за неоснователно, поради което моли съда да отхвърли същото.

Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, съгласно изискванията на чл.414а от ГПК и направеното от заявителя искане за частично оттегляне на заявлението по реда на чл.232 от ГПК, както и постановките на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че са налице основания за частично обезсилване на Заповед № 44/12.01.2026г.

По искането на заявителя за частично оттегляне на заявлението по чл.410 от ГПК и претенцията на длъжника за частично обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 44/12.01.2026г.

Въз основа на представеното от длъжника М. С. нареждане за паричен превод от 06.02.2026г., се установяват фактите, че след издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 44/12.01.2026г. по настоящото дело и след връчването й на длъжника на 13.01.2026г., М. М. С. е извършил плащане в полза на заявителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД с ЕИК 203412527, с което е погасил общо сумата от 790,68 евро, включваща част от присъдената със заповедта главница в същия размер за неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт“, за управление и режийни разходи на етажната собственост, дължими във връзка със самостоятелен обект апартамент № Б20, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. "Младост 2

4", бл. 426А, вх. Б, начислени за период от 01.01.2021 г. до 31.01.2026г.

С писменото си становище от 11.02.2026г., заявителят „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. П. Д. от САК, признава извършеното от длъжника частично плащане за сумата от 790,68 евро, както и оттегля заявлението за остатъка от главницата в размер на 263,54 евро, дължима за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2022г., на основание чл.232 от ГПК.

Молбата на заявителя е допустима. Подадена е пред съда, пред който делото е висящо, от надлежно легитимирана страна – заявителят „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. П. Д. от САК.

Разгледана по същество, молбата по чл.232 от ГПК се явява основателна. Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в чл.232 от ГПК, в процесния случай. Депозираната по делото молба съдържа категоричното изявление на заявителя относно частично изпълнение на присъденото парично задължение от длъжника, както и искане за оттегляне на искането за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника и оттегляне на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатената част от присъденото в негова полза парично вземане за сумата от 263,54 евро, обуславящо от своя страна частично прекратяване на производството по делото в тази негова част. При тези обстоятелства, настоящата инстанция приема, че е десезирана частично с правния спор по отношение на присъдената в полза на заявителя сума от 263,54 евро. Поради това и на основание чл.232 от ГПК, съдът следва да прекрати частично производството по делото в тази негова част.

С оглед изхода на делото - частично прекратяване на производството поради оттегляне на подаденото заявление за издаване на изпълнителен лист за остатъка от главницата в размер на 263,54 евро, дължима за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2022г., издадената заповед за изпълнение подлежи на частично обезсилване, като обезсилването на заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по делото, като тази последица съвпада и с последиците на чл.414а,ал.5,изречение 2 от ГПК.

По възражението на длъжника, че не дължи в полза на заявителя разноски за адвокатски хонорар в присъдения размер от 205 евро и за държавна такса от 18,44 евро и намаляването им съобразно недължимата част от главницата.

Предвид установените по-горе факти и изричното признание на този факт от длъжника, съдът намира, че към настоящия момент длъжникът Й. Й. не е погасил чрез плащане сумата от 205 евро – присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя и сумата от 18,44 евро – присъдени разноски за платена държавна такса, като не е депозирал в срок нарочна частна жалба против издадената заповед № 44/12.01.2026г. в тази нейна част, а претендира редуциране на размерите на присъдените разноски в производството по чл.414а от ГПк и съобразно изхода на същото.

Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на 3 заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412,т.6 от ГПК. Съгласно т.10в. от Тълкувателно решение № 3/2014г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, процесуалните предпоставки за надлежното предявяване и упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, респ. чл.415,ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Съгласно мотивите, изложени към т.10в от Тълкувателно решение № 3/2014г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза, каквато е налице и в процесния случай, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Настоящият съдебен състав приема, че присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай частичното обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради извършено частично погасяване на присъдените с нея парични вземания след връчването й на длъжника М. С., в хода на образуваното заповедно производство – на 06.02.2026г., очертава длъжника - потребител като неизправна страна, която с действията си е довела до въвличане на кредитора-заявител в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските.

Кредиторът е инициирал заповедното производство и е взел участие в развилото се такова по ч.гр.дело № 44/2026г. по описа на РС – Г.Оряховица, като е ангажирал процесуален представител, който е предявил заявлението по реда на чл.410 и сл. от ГПК и с него е заявил и претенцията си за присъждане на направените разноски за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Поради това съдът счита, че в случая е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл.78,ал.1 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл. Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно на уважената от иска, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството с частично обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по причина, която не е пряко и изцяло свързана с процесуалното поведение на кредитора, а с поведението на длъжника – непогасяване на падежа на дължими в полза на кредитора парични вземания в размер от 790,68 евро. С признаване на така извършеното плащане, частичното оттегляне на заявлението от кредитора за сумата от 263,54 евро, частичното прекратяване на съдебното производство и частичното обезсилване на издадената заповед за изпълнение за сумата от 4

263,54 евро се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81 от ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК, длъжникът М. С. дължи в полза на заявителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената от иска.