Решение № 9 от 13.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000468 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София срещу решение № 305 от 16.07.2025г. по търг.дело № 64/25г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е прието за установено на основание чл.439 от ГПК по отношение на банката, че С. С. М. не и дължи сумата от 50 000лв., претендирана от банката като задължение по изпълнително дело № 20118080400079 и представляващо неизплатена главница по договор за банков кредит № 415-73 от 08.07.2009г., дължима по изпълнителен лист от 13.01.2011г., издаден по ч.гр.дело № 170/11г. по описа на РС – Варна, както и е осъдена за заплати направени по делото разноски.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че съдът неправилно е разгледал иска по същество, тъй като „Юробанк България“ АД няма материалноправна и процесуалноправна 1 легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като няма текущо вземане спрямо ищеца и не претендира дължимост на такова. Твърди, че процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата и съставлява липса на надлежна страна в процеса, което обуславя недопустимост на предявените искове. При липсата и не е налице право на иск и съдът е длъжен да прекрати производството по делото.

Сочи, че чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение.

Излага, че предвид настъпилото частно правоприемство пасивно легитимиран е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение на изпълнителния лист. Сочи, че в случая е налице частно правоприемство по отношение на вземането и за ищеца повече не съществува правен интерес да води иск срещу цедента, тъй като не би се постигнал целеният резултат от дадената с отрицателния иск защита. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимост на процесното вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим единствено срещу цесионера. Сочи, че по делото не са представени доказателства от ищеца банката да е претендирала вземането след извършеното цедиране, поради което не е било налице необходимост от получаване на правна защита, а правният интерес, който ищецът е обосновал е абстрактен. Още повече, че ищецът сам е посочил депозирана от цесионера молба за конституиране по изпълнителното дело.

Оспорва извода на съда, че не е доказано при условията на главно и пълно доказване в процеса на факта, че титуляр на спорното вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, т.е. че вземането е било прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2019г. от банката и тя, към датата на депозирана на исковата молба, не е титуляр на спорното право. Твърди, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба за конституиране по изпълнителното дело и по изп.дело, приобщено към доказателствения материал по търговското, се съдържат достатъчно данни да бъде установено, че процесното вземане е надлежно прехвърлено и титуляр по него е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Оспорва констатациите на първоинстанционния съд, че в приложените пълномощни липсват данни процесното вземане да е предмет на посочената 2 цесия. Сочи, че в пълномощното за извършване на процесуални действия и в пълномощното за уведомяване за извършената цесия подробно е индивидуализирано, че договор за банков кредит № 415-73 от 08.07.2009г. е предмет на цесията, като банката е упълномощила „ЕОС Матрикс“ ЕООД и други лица с посочените в пълномощното права за определен списък на длъжници, чиито вземания са прехвърлени. Твърди, че в представения списък фигурира длъжникът „Сидекс“ ЕООД с посочване на конкретния договор за банков кредит.

Сочи, че в исковата молба ищецът е посочил депозираната от „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба по чл.429 от ГПК, поради което и твърди, че цесията е сведена до знанието на длъжника – ищец предвид липсата на изискване за изрична форма на уведомяване. Още повече това уведомление е представено към отговора на исковата молба, за което е поискано и връчване от съда. Сочи, че за уведомяването за извършената цесия не е от съществено значение дали цедентът ще извърши това действие лично или ще упълномощи друго лице, включително цесионера, да стори това от него име и в рамките на дадената с нарочно пълномощно представителна власт.

По отношение на констатацията на съда, че договорът за цесия не е представен в цялост, твърди, че няма задължение страната да представя всички страници, като достатъчно е да бъде приложена първата и последва страница, с цел удостоверяване съществуването на договора. Сочи, че приложените страници от договора с отговора на исковата молба, както и в изпълнителното дело, са с нотариална заверка на подписите. Твърди, че от съда не са дадени и указания към ответника за представляване на целия комплект от документи в неговата цялост.

Твърди, че от съда не е взето предвид, че липсва висящо изпълнително дело и не са засегнати права на ищеца. Сочи, че от представените по делото доказателства е безспорно установено, че изпълнително дело № 79/11г. на ЧСИ с рег.№ 808 е прекратено и последното изпълнително действие е от 31.01.2019г.

Твърди, че „Юробанк България“ АД не е кредитор по процесното вземане и няма претенции спрямо ищеца, поради което и не притежава материална и процесуална легитимация по делото и производството по предявения срещу нея иск е следвало да бъде прекратено.

3

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище.

Въззиваемата страна С. С. М. от гр.Варна в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 64/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен от длъжника в изпълнителното производство – С. С. М. отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, че не дължи на взискателя „Юробанк България“ АД сумата от 50 000лв. по изпълнително дело № 20118080400079, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит от 08.07.2009г., дължима съобразно изпълнителен лист от 13.01.2011 издаден по ч.гр.дело № 170/11г. по описа на ВРС поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение за вземането.

Няма спор между страните по отношение на следните факти:

Въз основа на издадения в полза на „Алфа Банк“ АД изпълнителен лист срещу длъжника С. С. М. е образувано изпълнително дело № 20118080400079 на 28.01.2011г. По изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия. С молба от 18.05.2016г. съдебният изпълнител е уведомен от въззиваемото дружество за настъпилото правоприемство на страната на взискателя и като взискател е вписано въззиваемото дружество – „Юробанк България“ АД. Не е спорен установения от първата инстанция факт, че последното изпълнително действие срещу длъжника е извършено на 04.06.2019г., след която дата изпълнителни действия не са предприемани. Не е спорно, че от тази дата до завеждане на исковата молба 04.02.2025г. е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.117 ал.2 от ЗЗД.

Единственият спорен по делото въпрос е досежно легитимацията на 4 банката като надлежен ответник по предявения иск предвид направеното възражение, че вземането, предмет на изпълнителното производство, е прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2019г. от банката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Не е спорно, че както по изпълнителното, така и по първоинстанционното, не е представен договорът за цесия от 29.03.2019г. в цялост, представени са само първа, втора и последна страница от него, както и извадка от приложение № 2 към него, съдържаща вземането по процесното изпълнително дело, неговият размер, както и главният длъжник „Сидекс“ ЕООД. Не са представени доказателства за редовно връчване на уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД от стария кредитор „Юробанк България“ АД до длъжника М.. Представено е уведомление, изходящо от упълномощено от цедента лице, но няма доказателства същото редовно да е връчено на длъжника.

Въззивният съд намира, че непредставянето на договора за цесия в неговата цялост по делото, не се отразява на твърдяното от ответника действие на договора за цесия в отношенията между страните по него.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

Установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Само уведомяване от стария кредитор ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. Длъжникът не е страна в правоотношението по договора за цесия, поради което и същият не може да прави възражения, черпени от договора за цесия. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, включително основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. За длъжника единствената предизвикана от договора за цесия промяна е смяната на кредитора. След като е бил уведомен по реда на чл.99 5 ал.4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Поради което и съдът намира, че е установено сключването на договор за цесия с предмет, процесното вземане между банката – въззивник и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, дружество, неучастващо в настоящето производство.

Видно от приложеното към настоящето производство изпълнително дело № 64/25г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 05.12.2019г. е поискал да бъде конституиран като взискател с твърдения за частно правоприемство по силата на договор за цесия от 29.03.2019г. Съдебният изпълнител е оставил искането без движение и е указал на молителя да представи доказателства за идентичност на вземането, предмет на договора за цесия и вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, както и доказателства за уведомяване на длъжника за цесията. Няма изпълнение на дадените указания, цесионерът не е конституиран като взискател по изпълнителното делото.

Твърденията на длъжника М. в предявения по реда на чл.439 от ГПК иск са за това, че не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността повече от пет години – твърдения за изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. С твърденията за погасителна давност длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение в максимален обем.