Определение № 445 от 09.04.2019, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 09.04.2019г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение

На девети април две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав

:

Председател:

АННА ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 443 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“ бл.316, вх.А, ап.18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров, със съдебен адрес *** – адвокат П.А., против

„РИКОНИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.“България“ 99, представляван от управителя, със съдебен адрес *** – адвокат Г.К..

С исковата молба и уточняващата молба от 19.03.2019г. са предявени следните обективно евентуално съединени установителни искове :

1. за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV, per. № 3754, дело № 487/ 2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело № 490/ 2018г.;

№ 72, том IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73, том IV, per, № 3763, дело № 492/ 2018г., всички от 18.06.2018г. по описа на нотариус с per. № 110 на НК с район на действие PC – Несебър.

Искът е предявен на четири евентуално съединени основания :

- чл.26, ал.2, предл.5 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД – привидност /относителна симулация/;

- чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД – заобикаляне на закона;

- чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави;

- чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие;

2. за прогласяване недействителност спрямо ищеца на описаните договори за покупко-продажба на недвижими имоти на основание чл.40 от ЗЗД – като сключени от представителя на продавача и от купувача във вреда на представлявания ищец.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :

Твърди, че на

18.06.2018г. между ищеца „Месембрия ризорт” ООД като продавач и ответника „Рикони“ ЕООД като купувач са сключени описаните четири договора за покупко-продажба на апартаменти, находящи се във луксозен ваканционен комплекс „Месембрия ризорт“ в к.к. Слънчев бряг – Несебър. При всички сделки продавачът е представляван от единия от управителите на ищцовото дружество – П. Любомиров Стаматов, който по-късно е освободен с решение на общото събрание по протокол от 15.08.2018г.

Счита, че сделките са относително симулативни/ привидни, тъй като прикриват договори за дарение, за сключването на каквито бившият управител няма представителна власт. Сочи, че по нито един от договорите не е заплатена продажна цена на ищеца – продавач. За целта е открита сметка „ad hoc“ на ищцовото дружество, по която в един и същи ден е внесена т.нар. продажна цена и веднага е изтеглена от сметката от управителя П.

Стаматов. Ищецът допуска, че е възможно и двете операции да са оформени само документално, без да е било извършено фактическо внасяне на сумите.

Твърди, че именно в прикритите съглашения между страните по сделката – договори за дарение се състои и заобикалянето на закона при сключването на тези сделки.

Като накърняване на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания сочи това, че посочените в нотариалните актове цени, съвпадащи с данъчните оценки, са нереални – изключително занижени в сравнение с действителната пазарна стойност на имотите.

Поради това е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации, като тези цени не покриват дори себестойността на извършеното строителство и на земята.

Сочи средни пазарни цени за подобни имоти от 850–950 евро/ кв.м, които съответстват на качеството на продаваните апартаменти, находящи се в комплекс, удостоен със званието „Сграда на годината“ за 2017г. Твърди също, че не е имало стопанска необходимост от извършването на тези сделки и с тях не е постигната полезна за дружеството стопанска цел, като продажните цени не носят никаква печалба на дружеството. Напротив, цените по договорите са много по-ниски от договорените с банката – кредитор на ищеца суми от по 550 евро/ кв.м, които следва да бъдат внесени от ищеца за заличаването на наложените върху апартаментите ипотеки. Позовава се на т.3 от анекс № 1 към договор за банков кредит № 1455/ 23.10.2014г. с „Юробанк България“ АД. Сочи, че единствената търговска дейност на дружеството е продажбата на построените имоти, като инвестиционният кредит се обслужва само от тези приходи. Твърди също, че договореният срок за плащане на цените се покрива със срока, в който ищецът е длъжен да заличи ипотеките, въпреки че последното изисква по-продължителен период от време. Така дружеството е поставено в невъзможност да изпълни това договорно задължение, което обосновава задължение за плащане на договорената неустойка, за която ответникът вече е отправил покана. Счита, че ищецът не е в състояние да изпълни задължението си към банката, което е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради сключването на атакуваните сделки дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност. Сочи, че фактът на откриване на банкова сметка *** цени, различна от постоянните банкови сметки на ищеца, обслужващи кредита, също е достатъчно условие банката – кредитор да обяви предсрочна изискуемост.

Ищецът прави извод, че неморалната цел на тези договори е неправомерно финансово облагодетелстване на ответника – купувач и на бившия управител, като без да е платил реално никаква сума ответникът получава право на собственост върху четири луксозни апартамента и право на неустойка в размер на 244 373 лв.

Твърди и липса на съгласие за сключването на атакуваните сделки. Всички сделки на ищцовото дружество се изповядвали при различен нотариус - Линка Чуткина с per. № 600 на НК. На 04.06.2018г. с вх. № 45 управителят П. Стаматов депозирал уведомление до този нотариус, с което го уведомил, че към момента не е давал съгласие за изповядване на каквито и да е сделки със собствените на дружеството имоти и не е приемано изрично актуално решение на общото събрание на дружеството за сделки с недвижимите им имоти. Поради това управителят П. Стаматов молил нотариус Чуткина да не изповяда каквито и да е сделки с недвижими имоти на дружеството.

За да изповяда процесните четири сделки при друг нотариус, управителят П.

Стаматов е поискал от нотариус Чуткина да му издаде нотариално заверен препис от протокола от решението на общото събрание от 19.01.2017г., с който не е разполагал и който препис е представил пред нотариус Бакърджиева при изповядването на сделките. Но както признавал и самият П. Стаматов в уведомлението си до нотариус Чуткина, волята на съдружниците по този протокол не била актуална.

Относно редовността и допустимостта на исковете :

Исковата молба след уточнението й отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност.

Исковете са допустими – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането им, липсват основателни възражения и процесуални пречки.

Книжата по делото са редовно разменени между страните.

Становище на ответника :

На 28.11.2018г. на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 12.12.2018г. ответникът представя писмен отговор на пълномощник, изпратен по пощата на 11.12.2018г.

Ответникът оспорва предявените искове.

Счита, че не е налице заобикаляне на закона при сключването на атакуваните сделки, тъй като с тях страните не целят постигането на забранен или непозволен от закона правен резултат. Напротив покупко-продажбите са законово регламентирани, извършват се по занятие от ищеца и единствената им цел е прехвърлянето на собствеността срещу заплащане на цена.

Твърди, че липсват изложени от ищеца мотиви за накърняване на добрите нрави и основанието е въведено формално.

Оспорва и твърдяната липса на съгласие на съдружниците за атакуваните продажби. Твърди, че са изпълнени законовите изисквания на чл.137, ал.1, т.7 и ал.4 от ТЗ – взето е протоколно решение на съдружниците за продажба на всички имоти от 19.01.2017г., което е с нотариални заверки на подписите и съдържанието. Липсват данни това протоколно решение да е било отменено. Позовава се и на тълкувателно решение № 3/ 15.11.2013г. по т.д. № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че за да е налице липса на съгласие следва обективираната в съответната форма воля на органния управител да не съответства на действителната му воля.

Сочи, че не се представя обратно писмо, което да обуслови абсолютна симулация на сделките.

Липсват и доводи да е целен различен от посочения правен резултат, поради което не е налице и относителна симулация.

Твърди, че сделките са сключени в рамките на договорения в чл.9 ЗЗД принцип на свобода на договарянето, позволяващ на двете страни по сделката да направят конкретна преценка на взаимната еквивалентност на насрещните престации, като тази преценка не е ограничена от закона по отношение на цената. Сочи, че на управителя е възложено да извършва продажби при условия, каквито намери за добре. Твърди, че купувачът е закупил процесните имоти, които обезпечават вземане на банката към ищеца в размер на 1 200 000 лв., като при незаличаване на ипотеките и неизправност на продавача банката може да изнесе имотите на продан за удовлетворяване на вземането си по договора за кредит.

Твърди също, че ответникът реално е заплатил цени с близо 20 % по-високи от данъчните оценки.

Оспорва да е налице и хипотезата на чл.40 от ЗЗД, за която не е достатъчно да се установи наличие на значителна разлика между пазарната и продажната цена, а следва да се направи преценка и на изтъкнатите причини за определянето на тези по-ниски цени. Счита, че е налице пълно съответствие между волята на представител и представляван съгласно представеното протоколно решение на общото събрание. Липсват и доказателства за намерение за увреждане от страна на купувача, както и доводи защо ответникът би целял увреда на ищцовото дружество. Намира за нелогично твърдението управителят, извършил сделките, да е целял увреждането на дружеството, в което самият той е съдружник.

Сочи още, че вътрешните отношения между собствениците на капитала и управителя не следва да засягат правата на третите добросъвестни лица, каквото е ответното дружество, като в случай на недоволство от действията на управителя, съпътстващи сделките, законът е предвидил други способи за защита.

Допълнителна искова молба :

На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на 28.12.2018г.

С разпореждане от 15.01.2019г. срокът по чл.372, ал.1 от ГПК е продължен до 11.01.2019г.

До изтичането на преклузивния срок по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не представя допълнителна искова молба.

Допълнителен отговор

:

В преклузивния срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не представя допълнителен отговор.

По указания на съда, дадени с определение от 05.03.2019г., в предоставен срок по чл.129 ал.2 от ГПК ищецът представя писмено уточнение на предявените искове, взето предвид от съда при определянето предмета на спора.

В предоставения срок за становище ответникът представя отговор на това уточнение. Поддържа изложените в писмения си отговор доводи. В допълнение твърди, че не са налице прикрити договори за дарение, тъй като купувачът реално е заплатил договорените продажни цени по посочената банкова сметка ***, а отношенията между сегашния управител и бившия управител не засягат ответника. Сочи, че въпреки твърденията за увреждащи действия от бившия управител, той останал вписан като такъв още 3 месеца след извършването на атакуваните сделки, а понастоящем продължава да е съдружник. Оспорва наличието на основание заобикаляне на закона, като съдът приема, че всички изложени доводи в тази насока са по съществото на спора, поради което не споделя възражението за нередовност на този иск.

Ответникът опровергава и твърдяната от ищеца обичайна продажна цена, като твърди и представя доказателства за сключвани от ищеца сделки под данъчната оценка на продаваните имоти. Прави и възражение за нередовно водене на счетоводството на ищеца.