Решение № 3110 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3110 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100507975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение от 02.05.2025 г., изменено в частта за разноските с определение от 11.06.2025 г., по гр.д.

№23364/2024 г. на Софийския районен съд, 138 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Г. П. П. на основание чл.432 ал.1 вр. чл.498 ал.3 КЗ сумата от 10 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на 06.09.2021 г. в гр. София, на „Околовръстен път“, в района на кръстовището с ул. „Тополите“, застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен за лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № ********, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – 08.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице изключен риск от покритието на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като владението на застрахованото от ответното дружество МПС е придобито чрез извършено престъпление по чл.346 НК. Сочи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищец Г. П. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва 1 жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ответник по предявения евентуален иск Гаранционен фонд в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 06.09.2021 г. в гр. София с участието на лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и действителен размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

Фактическа обстановка е установено правилно от СРС, поради което въззивният съд не излага собствена такава. По делото са установени при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношения на л.а. „БМВ 530 Д“ към датата на процесното ПТП. Спорът по настоящото въззивно дело е съсредоточен върху обстоятелството дали в конкретния случай е налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, респ. правилно ли е определил размера на дължимото се на ищеца обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство. В разпоредбата на чл.493 КЗ са посочени параметрите, 2 определящи обема на отговорността на застрахователя, покриваща тази на застрахования към трети лица. Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.2 т.1 б. „а“ КЗ, застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал.1 причинени от виновния водач и в случаите, когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на превозното средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК, като съгласно ал.3, застрахователят може да откаже заплащане за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в превозното средство и са знаели, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК. Предпоставките за отказ по чл.493 ал.3 КЗ са кумулативни и доказването им е в тежест на застрахователя.

В случая действително водачът /деликвент/ не е собственик на автомобила, а е лице, за което се твърди, че не е изрично или мълчаливо упълномощен за управлението на автомобила, по повод на който е сключена застраховката, а е лице, което попада в изключението на чл.477 ал. 2 КЗ. В случая обаче ищецът не е бил пътник в л.а. „БМВ 530 Д“, застрахован при ответника, управляван от виновния за процесното ПТП водач, за който се твърди, че е придобил владението върху автомобила чрез престъпление по чл.346 ГПК, респ. няма как да е знаел за това обстоятелство, поради което и обстоятелството за начина на придобиване владението върху автомобила, респ. дали виновният водач е управлявал автомобила на валидно правно основание е ирелевантно. Ето защо, следва да се приеме, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че не е налице хипотезата за изключване отговорността на застрахователя по чл.493 ал.2 т.1 б. „а“ и ал.3 КЗ, съответно процесното събитие представлява покрит застрахователен риск, като не следва да се изследва наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на цитираната разпоредба и по-специално – дали деликвентът В.М.В. действително е придобил владението върху л.а. „БМВ 530 Д“ чрез престъпление по чл.346 ГПК.

Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

От представените по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО №139080, епикриза от 10.09.2021 г., амбулаторен лист №13/27.10.2021 г. и ИЗ №24330 се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил: изкълчване в лумбосакралната област на гръбначния стълб и таза, контузия на долната част на гърба, травма на дясната мишница.

От показанията на свид. Н.П. се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница, като много е плакал, постоянно е търсел майка си и баща си, имал е кръв по носа, болели са го ръката и кръста. Свидетелят сочи още, че ищецът се е оплаквал от болки в ръката и кръста около 2-3 мес., и особено в кръста, не е могъл да кляка и тича, имал е кошмари и е плакал по време на сън.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания в областта на носа - контузия на носа с кръвонасядане на лявата ноздра и данни за травма в поясната област на гръбнака с данни за навяхване на междупрешленни стави в поясната област на гръбначен стълб, травма на дясна ръка с изявени оток и ограничено движение на дясна предмишница и дясна лакътна става, като липсват данни за назначено и проведено медикаментозно лечение и/или терапевтична намеса и/или лечение имобилизация, както и да е претърпял усложнение на здравословното състояние от получените травми. Вещото лице сочи още, че при мекотъканни увреждания и лекостепенно навяхване на ставно връзков апарат в поясна област на гръбначен стълб, средностатистически за около 2 до 4 седмици от 3 датата на инцидента настъпва пълно функционално възстановяване, като в процесния случай три седмици след инцидента при ищеца са регистрирани болки в поясната област, като такива са възможни и след този срок, като обикновено тези болки са изявяват след натоварвания. От заключението се установява още, че към настоящия момент не може да се приеме, че детето има соматични здравни последици от инцидента.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпяла телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца не е провеждано терапевтично лечение или имобилизация, периодът на възстановяване е с кратка продължителност, като липсват данни да се е налагало ограничителен режим на пострадалия. Съдът отчита обаче обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на само на 4 години, т.е. касае се за много малко дете, при което всяка травма се отразява изключително неблагоприятно на неукрепналата детска психика, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен.

С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 6000,00 лв.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е искът е уважен за разликата над сумата от 6000,00 лв. до пълния присъден размер от 10 000,00 лв., а в останалата част, в която искът е уважен до посочения по-горе размер, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата над сумата от 780,00 лв., и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и депозит за вещи лица за разликата над сумата от 400,00 лв.