Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3872 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13915/2022
Вид
Решение № 3872
Подписан
26.09.2023
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 415, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3872 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330113915 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (с предишна правно-организационна форма „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) против В. А. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезА.я, удостоверени в Заповед № 3488/12.05.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 6130/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, както следва: 1 000 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №....., сключен между ответната страна и „Аксес Файнанс“ ООД, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 30.08.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 80, 38 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2021 г. до 06.04.2021 г. и сумата от 104, 46 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 07.04.2021 г. до 26.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 30.08.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, с което 1 цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземА.я срещу длъжника. Прилага по делото уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането, което да се връчи на ответника, който следва да се счита уведомен за прехвърляне на вземането, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ..., по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален кредитен лимит от 1 000 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finanse/iCard/Visa. Сочи, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния кредитен лимит, като падежът на задължението настъпва на 2-ро число от месеца при усвояване на част или в цялост на суми от максималния кредитен лимит.

Поддържа, че заедно с подписване на договора в полза на длъжника е предоставена кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код на картата, като кредитополучателят може да усвои кредитния лимит веднага след активиране на картата. сочи, че длъжникът е усвоил сумата от 1 000 лв., като след извършени операции с картата е останала непогасена главница от 1 000 лв. Сочи, че длъжникът се е задължил да погасява задълженията си по предходния месец на всяко 2-ро число на месеца. Твърди, че поради допусната забава на плащА.ята вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 06.04.2021 г. Поддържа, че на основА.е чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора усвоената и непогасена главница се олихвява с дневен лихвен процент от 0, 12 %, като възнаградителна лихва е начислена от датата на първата транзакция по кредитната карта – 29.01.2021 г., до датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо – 06.04.2021 г. Поради неизпълнение на задълженията в срок е начислено и обезщетение за забава. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответникът В. А. Т., е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител а.

А. М. - Д., в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че договорът за цесия не е породил правните си последици, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответната страна е надлежно уведомена от кредитора - цедент за прехвърляне на вземането. Твърди, че ответникът не следва да се счита уведомен за прехвърляне на вземането с получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, доколкото последният не участва лично в производството, а се представлява от особен представител, който няма връзка с длъжника. Предвид изложеното счита, че договорът за прехвърляне на вземането няма действие по отношение на длъжника и вземането на цесионера следва да се приеме за несъществуващо. Поддържа, че от представените по делото доказателства не може да се установи дали длъжникът е усвоил суми от кредитния лимит и на коя дата суми по кредита са усвоени частично или изцяло съобразно кредитния лимит, поради което 2 счита, че исковата претенция не е доказана по размер по безспорен начин. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземА.ята, обективирА. в Заповед № 3488/12.05.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 6130/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, както следва: 1 000 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ ......, сключен между ответната страна и „Аксес Файнанс“ ООД, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 30.08.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 80, 38 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2021 г. до 06.04.2021 г. и сумата от 104, 46 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 07.04.2021 г. до 26.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Съдът констатира, че при издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 6130/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на крайната дата, до която следва да се присъди обезщетение за забава. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, депозирано на 29.04.2022 г., кредиторът е претендирал присъждане на обезщетение за забава в размер от 104, 46 лв. за периода от 07.04.2021 г. до 26.04.2022 г. В заповедта за изпълнение е присъдено обезщетение за забава в размер от 104, 46 лв. за периода от 07.04.2021 г. до 26.04.202 1 г., вместо претендираната от заявителя крайна дата – 26.07.2022 г., която фактическа грешка може да бъде поправена от заповедния съд по реда на чл. 247 ГПК. След влизане в сила на решението и при изпращане на препис от последното на заповедния съд, последния следва да прецени дали са налице основА.ята по чл. 247 ГПК. Не е налице пречка за произнасяне на съда с решение в производството по делото и констатиране на допуснатата очевидна фактическа грешка, доколкото в заявлението за издаване на исковата молба и в исковата молба ищецът е поддържал, че претендира обезщетение за забава за периода от 07.04.2021 г. до 26.04.2022 г., поради което съдът се произнася в рамките на исковата претенция, с която е сезиран.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 3

ГПК, поради което и съдът на основА.е чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указА.я на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указА.ята на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквА.я за неговата допустимост.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключени между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД стрА.те са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземА.я по договори за заем и договори за потребителски кредити, описА. в Приложение № 1 към договора. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 от 30.09.2021 г., в което е посочено вземането на цедента против В. А. Т., с посочен единен граждански номер, по договор № ..., с общ размер на прехвърленото вземане от 1 509, 04 лв., размер на непогасената главница от 1 000 лв., лихва за забава 43, 16 лв., договорна лихва от 80, 36 лв. и неустойки, такси и разходи за забава от 387, 50 лв.

По делото е представено уведомително писмо от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в което са посочени прехвърлените вземА.я, по силата на договора за цесия, което не е връчено на длъжника.

Приложено е пълномощно, по силата на което цесионера е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изисквА.ята, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото са представени пълномощни, по силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.

Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за връчване на уведомлението на длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основА.е чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за 4 спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основА.е чл. 235, ал.

3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основА.е чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основА.е чл. 47, ал. 5 ГПК.