Определение № 1137 от 27.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1469/2025
- Вид
- Определение № 1137
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1137 гр. София, 27.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601469 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е от частна жалба, подадена на 20.11.2025 год. от адв. Я., срещу определение от 14.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, НО, 29 състав, по н.ч.д. № 6882/2025 г., с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода А. Я. за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по н.о.х.д. № 734/2024 г. на РС-Несебър.
С жалбата защитникът е отправил искане да се отмени постановения отказ, защото той не е правилен, тъй като при ограниченото положение да липсват данни за участие в програмите и дейностите по чл.439а, ал.1 от НПК и при единствения източник на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието – желанието на А. Я. да работи, изразено шест пъти писмено; липсата на негови негативни прояви през целия срок и положителната характеристика, дадена за него от Затвора *** към края на първата година от наказанието му, намира пряко приложение нормата на чл.
439а, ал.3 от НПК. Вместо това, първоинстанционният съд на практика се е позовал само на размера на оставащата час от наказанието, за да отхвърли молбата - основание, изрично изключено от тази разпоредба. До липсата на данни за доброто поведение на осъдения се е стигнало поради игнорирането от администрацията в ЗООТ *** на оценката на Затвора ***, като тя е била длъжна да не влошава без основание рисковете, свързани с поправянето му. За липсата на данни за участие в програмите и дейностите по чл.439а, ал.1 от НПК отговорност носи единствено затворническата администрация, защото не е информирала А. Я. за възможността за участие в спортни прояви, образователни или квалификационни дейности, а той не е участвал в трудови дейности, само защото шест пъти е постановен отказ на писмените му молби за работа.
1
Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност, въпреки, че не се оспорват фактическите, а само следващите се от тях правни изводи, довели до отказа на първия съд, се налага цялостната проверка на определението, за която значимо е следното:
А. Я. е лишен от свобода за срок от 2 години с осъждането му за престъпление по 149, ал.1 от НК с присъда № 2 от 31.01.2025 год., постановена от РС-Несебър по н.о.х.д. № 734/2024 г. Наказанието е започнал да търпи при първоначален общ режим в Затвора *** от 02.07.2025 год., при зачетено предварително задържане от 27.08.2024 год. На 19.09.2025 год. е преведен в ЗООТ “***“ към Затвора ***. Съгласно приложената по делото справка към датата на постановяването на обжалваното определение / 14.11.2025 год./ е изтърпял от наказанието фактически 1 година 2 месеца и 17 дни, като е налице остатък от 9 месеца и 13 дни, който дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че формално е придобил право за допускане на условното му предсрочно освобождаване.
Правилна е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че е лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, защото тя е направена след като СГС подробно е анализирал информацията, съдържаща се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, приложените към затворническото досие на осъдения, както и допълнително събраните писмени и гласни доказателства. Изводът за липсата на данни, за да бъде формирано заключение, че не се налага А. Я. да изтърпи остатъка от наложеното му наказание в условията на социална изолация, е съобразен и изрично и с констатирани недостатъци в дейността на специализираната затворническа администрация. Той е правилен, а и на практика дори и самият защитник не го оспорва, защото в жалбата си аргументира ограниченото положение, водещо до липсата на данни за участие в програмите и дейностите по чл.439а, ал.1 от НПК. При тази конкретизация и при съгласие, че неучастието в програмите и дейностите е поради недостатъци в корекционния процес, дължащи се основно на езиковата бариера за пълноценна работна комуникация с лишения от свобода, която пък в значителна степен, съобразно с показанията на св. И., е довела до затрудняване на достъпа на осъдения до тях, следва, че неприлагането на мерките по ал.1, на основание чл. 439а, ал.3 от НПК не може да е причина за конкретния отказ. С неприлагането на тези мерки, обаче не е и обоснован обжалваният отказ. Като единствено основание за него не е приет и размерът на неизтърпяната част от наказанието, защото „за решаващо“ е счетено обстоятелството, че престоят на осъдения в затворническото общежитие от открит тип от 19.09.2025 г., не е с достатъчна продължителност, която да позволи да бъде формирано заключение, че и при снижаване в максимална степен на формите на контрол и надзор, той ще съблюдава законосъобразно поведение.
Според въззивният съд обаче съществено значимо за отказ е и това, че няма доказателства за поправянето на осъдения, съдържащи се в 2 доказателствените източници за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В частност, данни за неговото действително и реално поправяне, не се съдържат в представените становища и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора и в Доклада по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с А. Я..
Конкретната преценка в доклада за вероятен и непосредствен риск за обществото и за познати лица от извършване на блудствени действия в средна степен, е обоснована, поради констатацията от дефицитни зони, които го повишават. Тя, в частност тази, определяща отношението му към правонарушението - че осъденият не приема в пълна степен отговорността за собственото си криминално поведение и не осъзнава в дълбочина факторите, допринесли за извършаване на деянието, не се подставя под съмнение само поради обстоятелството, че А. Я. е лишен от свобода след като е признал верността на фактите, изложени в обвинителния акт, защото все пак това е довело до привилегията за намаляване на размера на наказанието му с една трета. Няма основание за необоснованост и на преценката за дефицитите в уменията му за мислене, защото именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не е инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието в затворническото общежитие от открит тип. В случая служителите на затворническата администрация не отричат доброто поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционновъзпитателна работа, като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, но същевременно те и обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи, защото няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за решаване на проблемите и защото не осъзнава последиците от действията си.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на "лишаване от свобода" за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са изолирани. Така, съобразно заложените в първоначания план за изпълнение на присъдата цели и задачи, над които е трябвало да се работи с А. Я., корекционната работа с него е съсредоточена в няколко насоки: отношение към правонарушението за преодоляване на криминалната нагласа и за формиране на умения за конструктивно решаване на проблемите. За постигането на тези цели и задачи е определен срок от 1 година, считано от 13.08.2025 год., който към настоящия момент все още не е изтекъл. Това предполага, че корекционната дейност спрямо него следва да продължи за постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания.
Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на 3 осъдения, от която не се установява завършен поправителен процес съгласно индивидуалния план на присъдата.
Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.11.2025 г. по н.ч.д. № 6882/2025 г. на СГС, НО, 29 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода А. Я., роден на ******** г. в гр. ***, Федерална Република Германия, за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 734/2024 г. на РС-Несебър.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4