Решение № 636 от 12.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102720 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от М. Т. Х., ЕГН **********, от гр.**********, Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр.**********, Т.

А. Т., ЕГН **********, от гр.**********, Н. А. И., ЕГН **********, от с.**********, Г. П. Ж., ЕГН **********, от гр.**********6 и И. П. П., ЕГН **********, от гр.**********, против Б. Е. А., ЕГН **********, от с.**********.

Ищците твърдят, че по силата на наследствено правоприемство са собственици на недвижим имот - празно дворно място, представляващо ПИ с пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 1583/1953г., целия с площ от 118 кв.м., при граници на имота: Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15, УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С., ********************, придобит по наследство от общия им наследодател Д. Т. Я., роден на **.**.****г., починал на **.**.****г. От Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № П-961/23.03.2022г., издадено от Община Стамболово, процесният имот по действащия кадастрален план на с. С., одобрен със Заповед № 1583/1953г. и по Разписен лист на с. С., бил собственост на Д. Т. Я..

Поддържат, че след смъртта на наследодателя им на 09.09.1972г. имотът 1 продължил да се посещава, подържа и стопанисва от неговите наследници: синът му Т. Д. Я. и двете му дъщери Д. Д. Х. и Л. Д. П., а след тяхната смърт от внуците на общия наследодател - ищците по делото: М. Т. Х. и Д. Т. Д. наследници на Т. Д. Я., Т. А. Т. и Н. А. И. - наследници на Д. Д. Х. и Г. П. Ж. и И. П. П. - наследници на Л. Д. П.. Като наследници по силата на наследствено правоприемство на процесния имот, ищците все още не се били снабдили с документи за собственост за имота. В началото на 2014г. ищецът Д. Т. Д. отдал процесния имот под наем на Е. Г. С., от с. С., който бил съсед на имота на ищците и който заплащал годишен наем за всяка година в размер на 200 лева от 2014г. до настоящия момент, тъй като имотът продължавал да се ползва от него. Също така ищците били наследници и на земеделски земи /ниви/ в землището на с. С., които също отдали под наем на Е. Г. С.. Същият, освен че стопанисвал процесния имот, направил в него и беседка, бетонна площадка и канализация на имота. Твърди се още, че през месец март 2022г. ответникът се снабдил за процесния имот с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 167, том V, дв. Вх. peг. № 1915 от 30.03.2022г., дело № 808/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие P C Хасково, а именно: ПИ с пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 1583/1953г., целият с площ от 118 кв.м., при граници на имота:

Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15, УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С., Община Стамболово, обл. Хасково. Същата година и след като се снабдил с горепосочения нотариален акт, той отишъл при наемателя на имота - Е. Г. С. и му заявил, че трябвало да напусне и да му предаде процесния имот, тъй като вече той бил собственик на имота. Наемателят му заявил, че няма да напусне имота и че имота си има собственици и той го е взел от тях под наем, след което се обадил на ищеца Д. Т. Д. и го информирал за това, а той от своя страна информирал останА.те собственици, че ответникът се снабдил с нотариален акт за придобИ.е по давност на наследственият им имот. Ищецът Д. Т. Д. извършил справка и установил, че в АВ при PC - Хасково бил вписан констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №№ 88, том I, рег. № 4254, дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC – Хасково, по силата на който ответникът Б. Е. А. бил признат за собственик на ПИ с пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 1583/1953г., целия с площ от 118 кв.м., при граници на имота:

2

Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15, УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С., *****************. Според ищците ответникът никога не бил притежавал процесния имот, още по-малко имал основание да го придобие по давност, тъй като към датата на съставяне на КНА, в полза на ответника не бил изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишен период. Освен това, нито в един момент от смъртта на общия наследодател Д. Т. Я., починал на **.**.****г. и до подаването на исковата молба в съда, собствеността върху процесния имот не била принадлежала или владяна от ответника, напротив през целия този период правото на собственост принадлежало на ищците.

Нещо повече - процесният имот бил отдаден под наем през 2014г. и същия продължавал да е нает и да се държи от наемателя Е. Г. С., от с.С.. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на посочения в исковата молба имот, както и да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 88, том I, рег. № 4254, дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC – Хасково. Ищците претендират и присъждане на разноски по делото.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че с писмен договор от 25.08.1980г. неговият баща Е. А. А. закупил от С. К. Д. една къща с 1,5 дка дворно място и допълнителни постройки една плевня и една малка къщичка от две стаи за сумата от 5 000 лева, който имот сега се идентифицирал с ПИ №15 с площ от 860 кв.м., в кв.2 по плана на с.С., Хасковска област, одобрен със заповед №1583/1959г. и ПИ №17 в кв.2 по плана на с.С., Хасковска област, одобрен със заповед №1583/1959г., с площ от 118 кв.м., които имоти същият владял до 1989г., когато заминал за Турция.

Преди заминаването си той дарил на ответника така придобития имот и фактически оттогава и до момента на съставяне на нот.акт №88, том 1, дело № 86/2022г. на нотариус №079 Владилена Сиртова същият се владеел от ответника, с изкючение за един кратък период от 2022г., когато бил завладян от трето лице. Около 3-4 месеца в годината ответникът пребивавал в Турция, но през по-голямата част от годината бил в имотите си в с.С. и никой не му бил пречил да упражнява правото си на собственост върху посочения по-горе имот, за който притежавал два нотариална акта, предвид различните им кадастрални номера. Той твърди, че имотите му били оградени и никой освен него нямал достъп до тях, с изключение на горепосочения период. От това 3 следвало, че от момента на придобИ.е на имота от баща му през 1980г., до момента на надаряването му от негова страна през 1989г. и от тогава и до сега имотът се владеел от него. Данъците му били заплащани, а за завладяването му от трето лице ответникът бил сезирал държавните органи. Според него било нА.це добросъвестно владение, първоначално от неговия баща, а след даряването му - и от негова страна, което владение било продължило непрекъснато повече от 40 години, поради което били нА.це основанията на чл.79 от ЗС за придобИ.ето на имота по давностно владение от ответника. От друга страна, за неправомерно поставяне на навес в собствения му имот, ответникът многократно сезирал Община Стамболово, но оттам му отговоряли, че в качеството му на собственик на имот пл.№17, негово задължение било да премахне поставените съоръжения. За защита на правото си на собственост той бил ангажирал и геодезист, който извършил и трасиране и бил поставил оградата си в съответствие с протокола за трасиране на имота.

Ответникът твърди още, че бил извършвал вякакви действия, целящи да отблъснат всякакви опити за присвояване на имота, с което бил манифестирал собственическите си права върху него. Поддържа, че ищците не били собственици на претендирания имот, тъй като техният общ наследодател, както и те самите, били изгубили правото си на собственост, предвид извършената през 1980 г. продажба, от когато и досега никой от тях не бил упражнявал фактическа власт върху процесния имот, а същият от 1980г. до момента се владеел от неговия баща и от него самия - непрекъснато и без смущения на правото му на собственост. Предвид на това, моли предявения установителен иск и искането за отмяна на процесния нотариален акт да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за наследници на лицето Д. Т. Я., починал на **.**.****г. е, че ищците са негови наследници по закон.

По делото се представи Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 88, том I, рег. № 4254, дело № 86 от 30.03.2022г. на нотариус Владилена Сиртова, с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната 4 камара на РБ и с район на действие - района на Районен съд - Хасково, с който на основание обстоятелствена проверка ответникът Б. Е. А. е бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с планоснимачен № 17, кв.2 по плана на с.С., Хасковска област, одобрен със Заповед № 1583/1959г., с площ от 118 кв.м., при граници на имота: имот с пл.

№ 18, пл. № 15, УПИ IV-20 и улица.

Като доказателство по делото съдът прие Договор за наем на недвижим имот от 06.02.2014г., сключен между втория ищец Д. Т. Д. в качеството му на наемодател и Е. Г. С. в качеството му на наемател, според който наемен договор наемодателят е отдал под наем на наемателя ПИ с пл. № 17, в кв.2 по плана на с.**********, за срок от една година, като страните по цитирания договор са се съгласили след изтичане на уговорения срок и при непротивопоставяне от никоя от страните, договорът да се счита сключен за неопределено време. Уговорен е бил размер на наема и начин на неговото плащане

Представи се и Договор от 25.08.1980г., сключен между С. К.Д. като продавач и Е. А. А. като купувач, според който продавачката С. К. Д.продава на купувача Е. А. А. една къща с 1.5 декара дворно място, ведно с плевня и още една жилищна постройка от две стаи. Договорът е бил подписан в присъствието на трима свидетели. Тук следва да се посочи, че по делото няма данни кое е това лице С. К. Д.. Според съда не е ясно и с каква площ е бил имотът, предмет на договора, тъй като доказателството е представено в копие и съдържа неяснота именно в тази част.

Съдът прие като доказателство и Нотариален акт № 6, том III, рег. № 5827, дело № 378 от 28.09.2016г. на Нотариус Владилена Сиртова, според който ответникът Б. Е. А. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по давност, а именно: Поземлен имот № 15, в квартал 2 по плана на с.С., Хасковска област, с площ от 860 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с площ от 160 кв.м. и Навес с огладни стени с площ от 32 кв.м., при граници на имота: ПИ № 16, ПИ № 14 и улица.

По делото бе представено и Удостоверение № П-961/23.03.2022г., издаено от Община Стамболово, за факти и обстоятелста по териториално и селищно устройство, с което се удостоверява, че процесният имот пл. № 17 по плана на с.С. е записан като собствен по кадастралния план и разписния лист 5 към него на лицето Д. Т. Я., а впоследствие е записан на името на Б. Е. А., възоснова на нотариален акт № 167/2022г. /Удостоверение, изх.№ П4593/21.12.2023г. на Община Стамболово/. Представи се и Скица на имота, предмет на спора, с дата 22.12.2023г., както и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2023г. по Преписка № 4572/2022г. по описа на Районна прокуратура – Хасково.

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

От разпита на свид. Е. Г. С. става ясно, че той се занимава със земеделие и обработва земеделски земи в землището на с.С.. Покрай тази своя дейност взел под наем от Д. Т. Д. Я. /вторият ищец/ и процесното място, тъй като било близо до неговия дом и направил там беседка. Свидетелят твърди, че договора за наем сключили през 2014г., като преди това се убедил, че мястото е наследствено на Д. от неговия дядо Д. Т.. Когато наел имота той бил буренясал. Свидетелят го почистил и направил беседка. Твърди, че мястото е около 200 кв.м. От 2014г. до 2023г. никой не бил идвал в имота, както и никой не бил предявявал някакви претенции за собственост. Едва през 2023г. дошъл ответникът, когото свидетелят твърди, че не познава отпреди и му казал да освободи имота, тъй като той е негов собственик. От хората в селото свид.С. научил, че Б., който всъщност предявил претенциите си, живее постоянно в Турция и идва само от време на време в селото, но той лично не го познава и никога не го е виждал. Твърди, че продължава да ползва имота и към момента.