Решение № 879 от 07.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Варна, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100500833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 728/30.01.2025г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, чрез юриск. П. В., против Решение № 226/11.11.2024 г., постановено по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника, предявени по реда на чл.422 ГПК, да бъде установена дължимостта от ответника П. Я. П. на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №456/2023г. на ДРС: главница за разликата над 53.90 лева до пълния претендиран такъв от 1676.25 лева по фактури, издадени за отчетен период 11.02.2020г. – 04.11.2021г. и мораторна лихва за разликата над уважения размер от 6,97 лева до претендирания размер от 373,43 лева и за периода от 29.04.2020г. до 17.01.2022г.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че решаващият състав неправилно е възприел, че издадената фактура № 1221359369/30.03.2020 г. била издадена за по-малък период от време от 43 дни от 11.02.2020 г. до 25.03.2020 г., като посочената в нея сума останала непроменена за главница от 1434.28 лева, която била възприета от първоинстанционния съд за стойността на ползвани услуги за 121 дни. В допълнение, въззивникът оспорва плащане от насрещната страна за сумата от 1

323.89 лева, с довод, че същата включва и начислена банкова такса, а действителната погасена сума била в размер на 306.09 лева след приспадане на банковата такса. На следващо място, се оспорва изводът на съда относно начина и реда на погасяване на задълженията с извършените от ответника плащания. Моли се за отмяна на решението в оспорената част и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълните им заявени размери. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба вх. № 2973/07.04.2025 г., в който е застъпено становище за правилност на оспореното решение. Въззиваемият аргументира позицията си с обстоятелството, че проверката за консумирано количество вода била извършена неправомерно поради различие във водомерите, от които са взети показания. Посочва, че от негова страна са извършени плащания по издадените фактури, с които сумите по тях са погасени. На изложените в писмения отговор доводи и основания отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните поддържат жалбата и отговора.

Производството пред РС – Девня е образувано по предявени искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, против П. Я.

П., ЕГН **********, с адрес: **** , който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес.

В исковата молба се твърди, че услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №2264314, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответникът не е направил. Моли се съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 1676,25 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2264314, за периода от 11.02.2020 г. до 06.01.2022 г. за обект-имот, находящ се в ****, сумата 373,43 лв, представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2020 г. до 29.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника адв. П. Я. П.. Излага, че ответникът е извършвал плащания по част от процесните фактури. Твърди, че на 03.06.2020г. била извършена проверка на СТИ №1633, без ответника да е бил уведомяван или потърсен, при незаконно влизане в имота му, като проверката незаконно раззимила водомера му и констатирала липса на часовников механизъм и модул за дистанционно отчитане. Твърди, че с оглед резултатите от проверката в докладна записка инж. В. Г. записал, че липсва само измервателната част на водомера, като предложил да се начисли разход на вода за периода 05.11.2019г – 05.03.2020г. в размер на 625 куб. м. при условията на чл.51, ал.2 от Общите условия. Твърди се, че съгласно 2 представената от ищеца справки за облога по плащания на 25.03.2020г., касиерката е отчела водомер №0160333 и за времето от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. са начислени 656 куб. м. реално доставени и отчетени ВиК услуги. Цитира се разпоредбата на чл. 49 и на чл. 51, ал.2 от Общите условия на ищеца и се твърди, че липсват доказателства върху водомера да е било оказвано въздействие физически и той да е бил повреден, за да отчита изразходваната вода за този период. Излага, че ищецът е издал три фактури с №№312, №313 и №314 на една и съща дата – 15.06.2023г. за начислено еднакво количество вода, без водомерът на ответника да е бил засичан, за което ответникът след като проверил водомера си и констатирал, че за периода по фактурите е изразходвал по-малко количество вода, веднага е сигнализирал.

Излага, че разобличен ищецът издава на следващия ден – 15.07.2020г., нова фактура за водомер №17059 с отчетност от 0 нула показания старо от 23.04.2020г., ново 18 от 15.07.2020г. като обаче били оставени задълженията по фактура №314.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Безспорно е по делото, че П. Я. П. е собственик на процесния имот на адрес ****, на който в качеството си на потребител получава и ползва ВиК услуги по партида с аб. №2264314. Съответно, той има качеството на потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и спрямо потребителя са приложими Общите условия на ВиК оператора.

Предвидено в ал.4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

3

В процесния случай от представените от ответника в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба писмени доказателства е видно, че на 06.03.2020г. е съставен констативен протокол за проверка на водомерно положение, съдържащ изискуемите реквизити и подписан от двама инспектори на ВиК доставчика и двама свидетели, в който е отразено, че „липсва часовниковият механизъм и модул за дистанционно отчитане“, което води до невъзможност за отчитане на потребените количества вода. Протоколът е неопроверган и подкрепен по съдържание от събраните по делото гласни доказателства по инициатива на ищеца чрез разпит на свидетелите К. С. и Станислава П.а. Направен е и снимков материал.

Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г., доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са задължение на потребителите.

Съобразно чл. 51, т.2 ОУ, по реда на чл. 49 ОУ се определя и количеството изразходвана вода в случаите, когато чрез физическо въздействие върху водомера, потребителят причини повреда или неточност на показанията. От своя страна, чл. 49 ОУ, съответно на чл. 35 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. предвижда, че разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.

С последваща докладна записка от експерт, съобразно констатациите в протокола, дължимото количество вода за остойностяване е изчислено по реда на чл. 51 ОУ с приспадане на вече фактурираните количества вода. От приетите в първоинстанционното производство заключения на вещи лица по съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи, които въззивният съд кредитира като компетентно и обективно дадени, се установява както, че количествата са правилно изчислени, така и че въззивникът е приспаднал и не претендира вече заплатени суми от въззиваемия и липсва дублиране на задължения по претенцията.

Съобразно цитираната уредба, неизправна страна в облигационната връзка е ответникът - потребител. При извода за неизправност на потребителя поради повреда на на измервателно средство, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява количествата доставена вода по методика, закрепена в чл. 51 ОУ и чл.35 от Наредба №4 от 14 септември 2004г.

По този начин, съдът достига до извод за дължимост на претендираните и остойностени количества ВиК услуги от въззивника за процесния период, чийто размер се установява от заключенията на вещите лица по приетите в първоинстанционното производство експертизи, ведно с претендираните законни лихви. При установяване на повреда на водомера, ирелевантен е реалният период на потребление. От значение са правилата на приложимата нормативна уредба и Общи условия, които предвиждат начислението да е за период не по-дълъг от 6 месеца и при съобразяване на последния реален отчет, които условия в случая са спазени.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

4

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение №53/31.01.2025г., следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД е осъдено да заплати на П. Я. П. сумата от 1843.57 лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Поради уважаване на въззивната жалба и предявените искове в пълния претендиран размер от въззивната инстанция, отправените своевременни искания, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника страна сторените в двете инстанции разноски в общ размер от 1 048.94 лв., от които: 88.29 лв. разноски за заповедното производство, 753.01 лв. разноски за първоинстанционното производство и 207.64 лв. разноски за въззивното производство.