Решение № 3957 от 07.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3957 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110107313 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***** срещу „*****" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, *****, представлявано от *****.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "*****" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, *****, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***** сума в размер на 30,70 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 01.06.2023г., между "*****" ООД, с ЕИК ***** и М. Д. Д., с ЕГН ********** ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че на 01.06.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който кредитополучателят може многократно да усвоява траншове по кредита. На 21.07.2023 г. е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 200 1 лева, като отделен транш по договора за кредит. Съгласно чл. 6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на 30.70 лева.

Твърди се, че неустойката е нищожна, тъй като е загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, а такива от неизпълнение на условие за обезпечаване на договора.

Предвидено е неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Неустойката е уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК.

Клаузата е неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът не пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 234.04 лева. Сумата е изцяло заплатена на 01.08.2023г.

Иска се уважаване на иска и заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се признава предявения иск.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца 2 адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищецът се явява и моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание, в писмена молба признава иска. Иска се намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовата страна.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "*****" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, *****, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***** сума в размер на 30,70 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 01.06.2023г., между "*****" ООД, с ЕИК ***** и М. Д. Д., с ЕГН ********** ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024г. до окончателното плащане.

Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства: Договор за паричен заем № *****, Платежно нареждане за погасяване на транш по договор № *****, Извлечение от системата на ***** ООД, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага 3 мотиви относно признатите права.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. На ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Претендираните от ищеца разноски са в размер на 42,50 лева – държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. По настоящото дело липсва правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък, между същите страни се водят множество подобни дела, което дава основание на съда да намали адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца под предвидения минимум по Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова решение е застъпено и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. С оглед на горното адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца следва да бъде намалено на 150 лева. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 192,50 лева.

Воден от гореизложеното Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА "*****" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, *****, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***** сума в размер на 30,70 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 01.06.2023г., между "*****" ООД, с ЕИК ***** и М. Д. Д., с ЕГН ********** ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, ***** да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***** сумата от 192,50 лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5