Определение № 3179 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 21.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002104057 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 571 от 12.05.2023г. по гр.д. № 635/2023г. на Варненски окръжен съд, с което е след отмяна на решение № 166 от 17.01.2023г. по гр.д. № 12834/2021г. на Варненски районен съд е признато за установено по отношение на Д. Ц. Х., че Община Варна е собственик на 306,33 кв.м. ид.ч. /или 1/6 ид.ч./ от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ ПИ с ид. *** по КККР на [населено място], целият с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, както и че Община Варна е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се [населено място], [жк], представляващ ПИ с ид. *** по КККР, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, което право е придобито по правоприемство от Държавата по силата на ЗМСМА и ЗОбС.

Касационната жалба е подадена от ответницата Д. Х. чрез адв. А.. Претендира се допускане на касационно обжалване по шест правни въпроса, спрямо които се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по седем правни въпроса, спрямо които се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Община Варна, представляван от юрисконсулт Ц., счита в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

1

Предявен е от Община Варна срещу Д. Ц. Х. установителен иск за собственост върху идеални части от два недвижими имота: 1/ 306,33 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и 2/ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. Поддържа се придобиване на собствеността на основание §7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС в ред. в ДВ, бр. 44 от 1996г.

Ответницата Д. Х. е вписана като собственик на посочените идеални части въз основа на Решение № 102/28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г. на ВКС, II г.о., с което е признато за установено по отношение на Б. Д. Ц. и Й. Ц. К., че тя е собственик на 1/6 ид.ч., придобита по давност и наследство, върху ПИ с ид. *** по КККР, с площ от 5067 кв.м. Същевременно имотът е актуван като публична общинска собственост с акт от 22.12.2016г.

Тезата на ответницата е, че имотът винаги е бил частна собственост, не е бил отнет или внасян в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Бабата и дядото на ответницата - Й. Х. А. и Д. И. А. са притежавали имота по давност и са го подарили на родителите на ищцата на сватбата им през 1954г. От тогава имотът е владян от родителите до смъртта на баща им Ц. през 2002г. и е придобит от тях по давност, поради което се притежава по наследство от ответницата, нейната сестра Й. и тяхната майка Б..

От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Решение № 515 от 04.06.1998г. на ОСЗ-В. е възстановено правото на собственост на Община Варна върху множество земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне в землището на В., сред които по т. 15 нива от 5,067 дка, м.В. В., имот № * по плана за земеразделяне, при посочени граници.

Съставен е на 22.12.2016г. акт за общинска собственост на ПИ с ид. ***, с площ от 5067 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т.

4 ЗМСМА, чл. 61, ал. 4 ЗУТ.

С Решение № 102 от 28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г. на Върховния касационен съд, II г.о. е признато за установено по отношение на Б. Д. Ц. и Й. Ц. К., че Д. Ц. Х. е собственик на 1/6 ид.ч. придобита по давност и наследство, върху ПИ с ид. *** по КККР, с площ от 5067 кв.м.

Приетата техническа експертиза проследява положението на спорния имот по кадастралните планове от 1956г., от 1985, от 1997г., по картата на възстановената собственост, по КККР и по регулационен план. По кадастралния план от 1956г. процесният имот отговаря на имот № *, с площ от 6020 кв.м., със записан собственик по разписна книга Държавата, с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - акациева гора. По кадастралния план от 1985г. и двата процесни имота попадат в територия означена като „акациева гора“ с неустановен собственик. По плана от 1997г. относимият имот е с № *, с площ от 5059 кв.м., с неустановен собственик по разписна книга. По КВС имот № * е с площ от 5067 кв.м. и е записан в регистъра като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ на основание Решение № 515/1998г. на ОСЗ. По КККР от 2007г.(в началния й вид) процесният имот е с идентификатор № *, с площ от 5067 кв.м., собственик по регистъра - неустановен;

2 предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - за друг обществен обект/комплекс. Впоследствие поради реализирания пробив на [улица]са извършени промени в КККР, като е нанесен нов голям имот с ид. *** с площ от 17011 кв.м., чийто граници и площ са идентични с тези на обект/строеж „Пробив на бул. Сливница“ в участъка от [улица]/откъм изток/ до [улица]/откъм запад/“. Този строеж е завършен, издадено му е разрешение за ползване от 02.11.2018г. и съществува фактически на терена.

Спорните два имота по КККР са нанесени като „нови“ и това са незасегнатите от „пробива“ части от дотогавашния имот № *. Така че, северната незасегната част на имот № * (целият от 5067 кв.м.) е нанесена като нов имот № * с площ 1838 кв.м и южната част на стария № * е нанесена като нов имот № * (с площ 650 кв.м.), което е отразено на скица № 6 на вещото лице. За територията е приет през 2001г. паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване на „Паркова зона за обществено обслужване“ и с него е предвиден парцел *-„за парк“, кв. 4, целия с площ от 8007 кв.м., в чийто регулационни граници попада изцяло попада процесният ПИ * с площ 1838 кв.м., а ПИ * с площ 650 кв.м. попада в уличната регулация. От огледа на място експертът установява, че мероприятието „парк“ не е реализирано на терен; имот № * е затревен, самозахрастен и представлява самозалесена рядка гора с ниска и средна растителност; имотът няма материализирана западна граница, от североизток граничи с дере, от юг има ограда от телена мрежа, която прегражда трасето на пробива.

Ангажирани са гласни доказателства от страна на ответницата. Разпитаните двама свидетели сочат, че семейството на ответницата е притежавало имот във В., до дерето, около 5-6 дка, място зад музея. Имотът е дарен на родителите й от майката и бащата на Б. послучай сватбата им. Преди около 60 години имотът бил обработван и ограден с бетонни колове и бодлива тел, представлявал нива, после обрасла с акации. Сега през мястото минава булеварда и го разделя на две: от едната страна е малка част, а от другата страна на дерето 2 дка. Свидетелят С. твърди, че преди 3-4 години слагали колчета с мрежа и че и двете части на имота са оградени с железни колове и мрежа. Свидетелят И. сочи, че около 1975г. като починал бащата на ответницата, не могли да работят имота и го дали на пчелар да си постави там кошери. След като пътя минал през имота и го разделил на две Д. чистила мястото, което останало. И според този свидетел имотът е ограден с железни колчета и мрежа.

Разпитан е и свидетел на ищеца, който е служител на Община Варна. Той установява, че обект „Пробив на бул. "Сливница"е реализиран на място.

При тези факти въззивният съд е обобщил, че соченото от ищеца придобивно основание съдържа твърдение, че процесните имоти са били държавна собственост, а впоследствие общинска собственост, на което е противопоставено от ответницата възражение за право на собственост, придобито от нейните праводатели по давност - от 1954 до 2002г., чрез присъединяване на владение на праводатели от 1930-1954г. С оглед на това в тежест на ответницата е да проведе пълно и пряко доказване, че към 1954г. нейните баба и дядо са владели имота спрямо правен субект, по отношение на който забраната на чл.86 ЗС е неприложима. Съдът също така е посочил, че в тежест на оспорващия констатациите в акта 3 за държавна/ общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал друг, различен от държавата собственик. Само при доказване на този факт за имота няма да действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС във всичките й редакции и няма да се прилага § 1 от ЗД ЗС.

По-нататък съдът е посочил, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. № 5053/2016г. на ВКС не се разпростират по отношение на ищеца Община Варна, който не е участвал в процеса (той е воден между ответницата и нейните майка и сестра). Затова спорът за материално право в настоящето производство следва да се реши с оглед доказаността на противопоставените от двете страни придобивни основания.

Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ответницата С. и И. в частта им за придобиване на собствеността по давност към 1954г. от нейните баба и дядо. Двамата свидетели към момента на разпита им са на 72 години; първият има впечатления от имота от 10-11 годишната си възраст, т.е. от 1960-1961г., а вторият от времето, след като Б. и Д. се оженили (около 1954г.). Освен това показанията им са вътрешно противоречиви и не кореспондират с писмените доказателства. Поради това съдът е счел за недоказано, че прародителите на ответницата Й. и Д. А. са станали собственици на имота на основание придобивна давност към 1954г., при владение от 1930-1954г. Поради това на основание чл. 6 ЗС /ред. Изв., бр. 92 от 1951г./ като безстопанствен имотът е станал държавна собственост към 1951г. Придобивна давност по отношение на родителите на ответницата във времето 1954-2002г. не е могла да тече, на основание чл. 86 ЗС, съответно § 1 ЗД ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006г./. Този извод съответства и на установеното от вещото лице, че по разписната книга към КП от 1956г. като собственик на имота е записана Държавата. В подкрепа, а не опровержение на този извод е и обстоятелството, че записите за собствеността в следващите планове са „неизвестен собственик“, „акациева гора“, „земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, доколкото не се установява и след 1951г. правото на собственост да е придобито и принадлежало на друго физическо лице.

По-нататък съдът е проследил правната уредба на отделянето на общинската собственост от държавната. Посочил е, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА в собственост на общините преминават държавни имоти: локалната пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

Аналогично е съдържанието и на чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС /ред, ДВ, бр. 44 от 1996г., в сила от 1.06.1996г./. А съгласно § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ, бр. 96 от 5.11.1999г./ застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. По делото е установено от техническата експертиза, че по Общия градоустройствен план на В. от 1982г. процесните имоти (* и *) попадат в територия, предвидена за парк; идентично е и предвиждането по Териториално устройствения план от 1998г. За изграждането на парк е одобрен паркоустройствен и регулационен план през 2001г. и той обхваща голяма територия, като 4 процесният имот № * попада изцяло в границите на предвидения УПИ *-„за парк“, кв. 4, а имот № * попада изцяло в уличната регулация. Доколкото имотите към този момент са имали земеделски характер, те са посочени в КВС от 2000г. като имот № * с площ от 5067 кв.м., представляващ земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Наред с това по паркоустройствения и регулационен план е предвиден и осъществен пробив на бул. "Сливница" за задоволяване на неотложна обществена нужда, за което е проведено отчуждително производство на поземлени имоти, попадащи в проектното решение за пробив, включително процесния ПИ *. Строежът е изпълнен и ползването му е разрешено през 2108г. В резултат на нанасяне на този обект в кадастралната карта през 2018г. се е стигнало до описаното от вещото лице обособяване на три имота : процесните имоти ПИ * и ПИ *, и ПИ * /пробив на бул.

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75198af3-9489-4c45-9f0f-74fbb4b3d124