Определение № 1802 от 29.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1802 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501036 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от „Софийска вода“АД със седалище ***, чрез пълномощник, против определение № 258/29.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 365/2025 г. по описа на РС - Кнежа, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „Софийска вода“АД за изменение на определение № 232/26.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Счита посоченото определение за неправилно.Прави се искане да се отмени определение № 258/29.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 365/2025 г. по описа на КнРС и да се уважи молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение № 232/26.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

За ответника по частната жалба – Б.Н.Ц. не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

С определение от 29.09.2025 г. на първоинстанциония съд е оставена без уважение молбата на „Софийска вода”АД за изменение на определението от 26.08.2025 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Издадена е заповед за изпълнение от 28.05.2025 г., с която е разпоредено 1 длъжникът Б.Ц. да заплати на кредитора „Софийска вода”АД посочените суми, като вземането произтича от дължими, но неизплатени суми за предоставени ВиК услуги за посочения период.

С разпореждане от 25.06.2025 г. е указано на заявителя „Софийска вода”АД, с оглед на подаденото възражение по чл.414 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1 – месечен срок от получаване на съобщението, което е връчено на 09.07.2025 г.

С определение от 26.08.2025 г. е обезсилена изцяло горепосочената заповед с оглед на чл.415, ал.5 ГПК, а производството по делото е прекратено.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК е осъдено „Софийска вода”АД да заплати на Б.Ц. сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок заявителят е депозирал молба по чл.248 ГПК.

Първоинстанционниият съд се е позовал на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На първо място в частната жалба са изложени доводи, че заповедното производство е уредено като едностранно, а възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в него не е сред уредените в горепосочената Наредба случаи.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че законът освобождава длъжникът от задължението да мотивира възражението си, а подаването на възражение се извършва на бланка по образец; заявителят е освободен от задължението да представя доказателства за претендираното вземане.

На последно място частният жалбоподател счита, че с оглед на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан от посочената Наредба и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага.Следвало е да определи възнаграждение при съобразяване вида на спора, вида и количеството на действително свършената работа и фактическата и правна сложност, която счита за ниска.

Съгласно чл.7, ал.7 от горепосочената Наредба за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 ГПК и в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на 2 половината от стойностите на претендираните суми.

Чл.7, ал.7 от горепосочената Наредба не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото „защита” по смисъла на горепосочената разпоредба се осъществява и от двете страни в производството, макар и на различен етап от производството.

При наличие на изрична правна норма, уреждаща възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство, липсва основание за прилагане на правни норми по аналогия.

В процесния случай депозираното възражение по чл.414 ГПК не е бланкетно, а съдържа конкретни оспорвания и материалноправни възражения срещу процесните вземания, подлежащи на разглеждане в исковото производство.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение при интерес до 1 000 лв. е 400 лв.

Съдът следва да определи справедливия размер на възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

Горепосоченият размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата, след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 се приема, че може да служи като ориентир.

От значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие.

3

Съгласно чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл.414а от ГПК.

Според чл.7 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство длъжникът в съответствие с чл.414 ГПК може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея по образец съгласно приложение № 7.

Няма процесуална пречка възражението по чл.414 ГПК да не бъде по утвърдения образец и да бъде обосновано, тъй като това би могло да предотврати водене на исковия процес по чл.422 ГПК, а при основателност на предявения иск длъжникът да понесе допълнителни разноски.

Поради това на същия не следва да се отрича правото да ползва правна помощ чрез упълномощаване на избран от него адвокат, като заплатеното възнаграждение подлежи на репариране от заявителя, а в процесния случай то възлиза на 400 лв.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 258/29.09.2025

20251430100365 по описа за 2025 година на РС - Кнежа. г. по гр.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1802 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501036 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от „Софийска вода“АД със седалище ***, чрез пълномощник, против определение № 258/29.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 365/2025 г. по описа на РС - Кнежа, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „Софийска вода“АД за изменение на определение № 232/26.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Счита посоченото определение за неправилно.Прави се искане да се отмени определение № 258/29.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 365/2025 г. по описа на КнРС и да се уважи молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение № 232/26.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

За ответника по частната жалба – Б.Н.Ц. не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

С определение от 29.09.2025 г. на първоинстанциония съд е оставена без уважение молбата на „Софийска вода”АД за изменение на определението от 26.08.2025 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Издадена е заповед за изпълнение от 28.05.2025 г., с която е разпоредено 1 длъжникът Б.Ц. да заплати на кредитора „Софийска вода”АД посочените суми, като вземането произтича от дължими, но неизплатени суми за предоставени ВиК услуги за посочения период.

С разпореждане от 25.06.2025 г. е указано на заявителя „Софийска вода”АД, с оглед на подаденото възражение по чл.414 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1 – месечен срок от получаване на съобщението, което е връчено на 09.07.2025 г.

С определение от 26.08.2025 г. е обезсилена изцяло горепосочената заповед с оглед на чл.415, ал.5 ГПК, а производството по делото е прекратено.