Решение № 1591 от 21.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение №264924 от 21.07.2021г., постановено по гр. д. № 1651/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 14 състав е отхвърлил предявеният от „БПИ“ АД срещу „Еврокапитал- България“ ЕАД /н./ иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр.

София, район „Лозенец“, местност „Лозенец II част“ в кв. 204 по плана на гр.

София, с площ 1500 кв.м., при граници на имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул.

„Черни връх“, ул. е о.т. 238а, 238б, 238в, 238г, нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор ***, адрес: гр.

София, район Лозенец, бул. „Черни връх“, с площ 1581 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, на основание осъществено давностно владение, в периода от месец октомври 2000 г. до 07.02.2020 г. като неоснователен.

1

Решението е обжалвано от ищеца по делото – „БПИ“ АД, чрез процесуалния си представител, с възражения за извършени от първата инстанция съществени процесуални нарушения, неправилност и необоснованост на съдебния акт. В жалбата се сочи, че направеният от първоинстанционния съд извод за недоказаност и неоснователност на претенцията е неправилен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излага се становище, че установените по делото факти не са оценени правилно от съда, тълкувани са превратно и произволно, в резултат на което решението е необосновано, а наред с това и постановено в несъответствие с материалния закон. Релевира се оплакване, че решаващият съд неправилно е интерпретирал показанията на св. Н. и Т. относно ползваните от служителите електронни карти, осигуряващи достъп до процесния паркинг. Прави се възражение, че съдът е игнорирал заявеното от свидетелите, че в нито един момент от период от 20 години достъпът до паркинга не е бил спиран по никакъв начин, нито са били предявени претенции към паркинга от друго лице, което да осуети ползването му.

Изразява се несъгласие с направените в решението изводи, по отношение на заявеното от св. Н. и потвърдено от св. Б., че осветлението и автоматиката, която задвижва бариерата за паркинга, се захранват с електроенергия от централното ел.табло на сградата, както и относно извършваните поправки.

Излага се становище, че и св. Б., доведен от ответната страна, и св. Н., са посочили, че служители на „БПИ“ АД, които са обслужвали технически сградата, са се грижели за осветлението и бариерата на паркинга, чието захранване е било осигурено от сградата, собственост на ищцовото дружество. От тези данни се прави извод, че и паркингът е бил във владение на ищцовото дружество през цялото това време. Релевира се възражение за неправилност на направения от първоинстанционния съд извод, че след 01.07.2005г. процесният имот е бил ползван от “Петрол” АД. В тази връзка се поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесният имот е бил предаден в държане на “Петрол” АД. Прави се оплакване, че неправилно съдът е приел, че всичко това се установявало от приемо предавателни протоколи от 22.06.2005г. и от 01.07.2005г. В тази връзка се сочи, че от тези два документа се установява предаване на активи, но не и на земя. Допълва се, че решаващият съд е извел своите изводи от документ, който е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по реда на 2 чл. 183 ГПК, тъй като приемо - предавателният протокол от 22.06.2005г. е бил представен в заверен препис, но по реда на чл. 183 ГПК не е бил представен оригинал. В жалбата се релевира оплакване, че неправилно съдът е направил извод за недоказаност на исковата претенция, мотивирайки се с участието на дружества, страни по делото в корпоративна група, както и с факта, че са били регистрирани на един и същ адрес на управление. Излага се становище, че именно поради тази причина ответното дружество е могло да отправи своите възражения като собственик и да предприеме действия, годни да прекъснат фактическата власт, установена от ищеца върху процесния имот, нещо което дружеството не е сторило. Изразява се несъгласие с направените от първата инстанция изводи, основани на показанията на св. Д.. В тази връзка се твърди, че същият е бил изпълнителен директор на ищцовото дружество в твърде отдалечен период от време, от края на който са изтекли повече от 10 години, в показанията му липсвала конкретика, а също така противоречали на показанията на останалите свидетели, поради което не е следвало да бъдат кредитирани, като се сочи, че тези възражения се отнасят и до показанията на св. Б., освен в частта, в която съвпадат с показанията на св. Н.. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи претенцията на ищеца.

Въззиваемата страна – „Еврокапитал-България“ ЕАД /н./ в срока по чл.

263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. В отговора се сочи, че внушенията във въззивната жалба, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот са неоснователни. Излага се становище, че следва да бъдат потвърдени изводите на първоистанционния съд относно факта, че от датата на придобиване на собствеността върху процесния имот, последният е бил във владение единствено на „Еврокапитал-България” ЕАД, както и че през целия този период, без прекъсване, ответникът е предоставял държането и ползването на имота на дружеството „ПЕТРОЛ” АД, съгласно договор за наем на недвижим имот сключен на 19.06.2005 г. Сочи се, че в подкрепа на това са били представени изрични доказателства по делото. Поддържа се твърдение, че при справка в Търговския регистър безспорно се установява, че жалбоподателят „БПИ“ АД до края на 2015 г. е имал за едноличен собственик на капитала дружеството „ПЕТРОЛ“ АД. Поради което се излага, че житейски и правно необосновано е да се приеме, че жалбоподателят като 3 дъщерно дружество на „ПЕТРОЛ“ АД е упражнявало фактическа власт и е формирало субективно отношение за владение върху имота чрез своя принципал. Релевира се възражение, че жалбоподателят е тълкувал превратно свидетелските показания в първоистанционното производство. В заключение се поддържа, че след съвкупен анализ на изложеното от бившите изпълнителни директори на дружеството „БПИ“ АД може да бъде направен извод, че ищцовото дружество никога не е упражнявало владение върху процесния имот. В отговора се прави искане въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението.

В открито съдебно заседание пред настоящия състав въззивникът, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си, я оспорва. И двете страни по спора предявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС. За да постанови решението си по предявения иск, първостепенният съд е приел, че след съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, не се установява материално-правната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, на основание придобивна давност за релевирания период от месец октомври 2000г. до 07.02.2020г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд както относно правилно установените факти, въз основа на събраните по делото доказателства, така и досежно привеждането на същите към приложимите правни норми. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от 4 това и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният състав намира следното:

Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. Владението се характеризира с два основни признака: обективен-упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.

Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, то исковата претенция може да бъде уважена.

В настоящия случай, от договор, обективиран в нотариален акт №119, том I, peг. № 6071, дело № 115/2005г. от 19.05.2005г., се установява, че „Евробанк“ АД, в качеството на продавач, е прехвърлило на „ЕврокапиталБългария“ ЕАД, в качеството на купувач, собствеността върху УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, местност „Лозенец II част“, в кв. 204 по плана на гр. София, целият с площ 1500 кв.м., при граници на имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул.

„Черни връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в, 238г. По делото не е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, поради което съдебният състав ще следва да зачете фактите, предмет на удостоверителното изявление на нотариуса, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност. Поради което въззивният съд приема, че е налице действителен договор, по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния паркинг.

Твърденията на ищеца в исковата молба са, че считано от месец октомври 2000 г. дружеството е установило фактическа власт върху този имот, владее го и го стопанисва като свой, като е осигурявало свои 5 представители, които да осъществяват физическо присъствие в имота, като извършват явни действия по стопанисването му, в т.ч. събиране на такси от водачите на автомобили, които паркират на паркинга, както и всякакви други действия по поддръжка на имота в състояние годно за използването му като паркинг.

Преценявайки основателността на твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност, като го е владял в продължение на повече от 10 години, считано от месец октомври 2000г., въззивният съд намира, че първите относими към това твърдение въпроси са свързани с началния момент на фактическата власт и по какъв начин тази фактическа власт е установена.

За доказване на своите твърдения, ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства. При преценка на събраните свидетелски показания, въззивният съд приема, че ищцовото дружество не доказа своето твърдение, че считано от месец октомври 2000г. е установило фактическа власт върху процесния паркинг. И двамата, доведени от дружеството свидетели Н. и Т., установяват, че считано от 2002г. служителите на фирмата „Техникъл Сървисис Съпорт“, в която те работят, паркират, в т.ч. и самите те, служебните и личните си автомобили. Показанията и на двамата свидетели по този въпрос са категорични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Следователно най-ранните им впечатления от фактическото положение датират от 2002г. Това е началният момент, от който ищецът може да се позове на придобивна давност върху процесния имот, при условие, че докаже всички елементи от фактическия състав на този оригинерен придобивен способ.